Здравейте!
Аз открих този сайт преди два дни и в противоречиви чувства най-сетне реших да споделя болката си. След тригодишно лекуване на стерилитет с клостилбегит смених доктора и се оказа, че освен мен, съпруга ми също има проблем. Само с едномесечно вземане на хормони и от двамата, дуфестон и тестостерон, бебето се "получи" още преди да ми направят фоликулни изследвания. Бременността протече съвсем нормално като дори не напълнях значително, а около 8кг. Но лекарят ми, по съображения на местната болница, за които недоумявам, нямаше право да извършва израждане или операция, въпреки, че е добър хирург и диагностик. Така се самонасочих в седмия месец към друг лекар от столицата, който има частен кабинет тук и казват, че е добър. Всичко продължаваше да е нормално до момента на раждането, когато сякаш изневиделица се оказа, че имам тесен таз, т.е. анатомично мъжки таз, както ми обясниха, което не мога да си го представя, но действието се развива едва когато бебето е на път да излезе. Така се заклещва в таза, че нито напред, нито назад, а за операция е твърде късно, като се има предвид и ,че не ми направиха обезболяваща упойка... В стремежа си да спаси мен, целият екип скачаше отгоре ми и с крясъци, и шамари и унижения, че не мога да бъда никаква майка, щом не мога да родя детето, в крайна сметка от напъване за няколко минути съм изгубила зрение. Оставиха всичко и се насочиха да спасяват очите ми. В крайна сметка миг преди
да решат да ме свалят в операционната и да изгубят и мен бебето излезе. Чух, че проплака и попитах как е, а докторът ми отвърна "не смей и да питаш как е". Усетих, че го отвеждат някъде, но от лекарствата и системите бях като в облаците. Разбрах, че има проблем на следния ден, когато ме залъгваха, че уж само било травмирано от раждането. На мен лекарят каза "Не работят бъбреците му", а аз се чудех защо и си прехвърлях възможностите за наследстеност от прабаба ми, а всъщност то е получило мозъчен кръвоизлив, както се разбра по-късно от аутопсията. Живяло е четири дни. Така и не го видях, защото беше откарано в друга болница. Във въпросната болница няма отделение неонатологично и в кувьоз било закарано на друго място, но през времето докато се суетят за линейка са минали два часа, които са били от значение.
От тогава минаха вече две години, не съдих болницата и не говорех с никого за това, защото не можех да си отворя устата от болка. В следствие на великото раждане нямаше орган в тялото ми, който да не ме заболя. Плаващото ребро беше натъртено или пукнато, така и не се разбра, но под него започна да ме боли друг орган, получих доста остри жлъчни кризи, а никога преди това не бях страдала не само от жлъчка, но и обикновен грип ме ловеше твърде рядко. Получих невралгия и единия крак до коляното не го усещах в продължение на година, зрението ми се влоши. Като резултат от всичко това различните специалисти ми даваха най-разнообразни диагнози. И до днес не знам болката от дясно дали е хроничен апендикс, възпаление на жлъчните пътища или камъни в бъбрека, понеже хирурга предположи и трите. А нова бременност така и не настъпи, въпреки успокоенията на лекаря, че за стерилитет при мен и дума не можело да става. Преди известно време опитахме отново хормоналната терапия с мъжът ми, но не се получи. Първоначално, в следствие на проблемите с жлъчката отслабнах към 20 кг., но сега ги напълнях, дори повече, а и от хормоните също. На 34 години съм и понякога имам пристъпи на отчаяние, въпреки, че поведението ми пред околните не го показва. Но вече шеста година продължава тази болка. Най-големият ми проблем сега е , че нямам доверие на нито един лекар, не и в града, в който живея. Много ви моля, препоръчайте ми някой, на когото да имам доверие!
И с извинение за дългата ми изповед!
Дени