Аз съм Наталия. Не мога да схвана защо нещо се проваля в изпращането на съобщ.ако си напиша името като "потребител".

Надявам се все още да ме помните.

...аз преживях нещо страшно. Мога да споделя само с вас, защото някак си се чувствам изчерпана и неспособна да говоря с другиго, впрочем дори със самата себе си. Май тръгнах по опасния наклон на психо-разрухата. Все по-осезаемо чувствам, че изпитвам угризения и вина, например дори сега - натоварвайки тези, на които предстои някоя от АРТ. Но толкова много искам да понамалее болката...
Ето какво се случи : В началото на август планирахме ИНСЕ. За първи път решихме да е със стимулация с клостил. И се случи нещо странно : медикаментът ми  повлия удивително силно, образувах няколко фоликула, които нарастваха плавно. Изведнъж НЕЩО ми подсказа, че можем да ги надупчим..просто ей така /тоест да ги пунктираме, да се иксират и така да се повишат шансовете/. Подтикнахме процеса само с няколко инжекции пурегон. Образуваха се осем-девет много добри фоликули, хормоните достигнаха нужните високи нива, аз...горях. Рискът да се получи ЛХ-пик беше огромен, защото не приемах декапептил/диферелин, пък и съм с къс цикъл, но опасността не се реализира. При пункцията се събраха седем яйцеклетки, пет се оплодиха след икси и се развиха чудесно...и нито една не отпадна до петия ден от култивирането им в епруветка, което само по себе си е 100% преживяемост, тоест пак чудо. Когато се трансферираха в предбластоцистна фаза, бях абс.сигурна, че този път ще се захванат поне две...просто защото това беше най-удивителното стимулиране, за което въобще съм чела или чувала и нали разбирате, имах убеждението, че след като се е случило чудо ...няма как да не продължи да се случва още 9 месеца. Убеждението не ме напусна до 15-тия ден на лутеалната фаза, когато счетох, че супер редовният ми мензис закъснява с 12 часа. На следващия ден също не прокървих и "знаех", че са се имплантирали поне три ембриона /не знам как да го обясня - чувството на пълна, безусловна и категорична сигурност изпълваше цялото ми съзнание и подсъзнание/. Трябваше да направя тест, но не го сторих, защото изпитвах почти суеверен страх, че някакъв крив резултат ще провали чудото. Зачаках да минават дните...и си течеше времето, а кръв нямаше. На 19-тия ден след пункцията на ехограф се видяха един ембрион  плюс няколко вероятно налични. На 23-тия се видя, че едното плодно сакче е нарастнало, макар и да беше малко за гестационната седмица - пета. След четири дена реших, че вече мога да мина и през кошмара на кръвния тест. Толкова бях уверена, че нивата на най-жадувания от нас хормон ще са минимум 200. Но не биде - бЧХГ беше по-малко от 20. Изпаднах в силен шок, направо потрес, правих истерии, натъпках се с антидепресанти,  тичах/физически/ до други лаборатории...резултатът беше същият, дори по-лош. Същият ден на ехограф се отчете съвсем малко нарастване на сакчето. След 20 часа прокървих, отново тест - ЧХГ беше спаднало малко, на ехограф се установи "намаляване" на размера и на сакчето. През нощта изхвърлих огромно парче белезникава лигавична тъкан...започна менструацията.
Чудото отлетя, стори ми се че съм изоставена от съдбата и оставена от живота.
И не мога да намеря утеха. Но не защото това е петото ми ИКСИ, а защото не ме напуска мисълта, че сама предизвиках аборта, поддавайки се на силния стрес след резултата от теста.
Съпругът ми безпрестанно ме убеждава, че нещата са обърнати...че не стресът е предизвикал аборта, а някакво мое вътрешно чувство, че ембриончето е започнало да загива, е придизвикало стреса. А мерило за това как ли в действителност стоят нещата, може би ще бъде всеобхватността на  чувството ми за вина или игнорирането й...някога.
Удивително звучи формулата "това което не ни убива, ни прави по-силни", само че правилно ли я тълкуваме. Колко точно по-силни можем да станем и как по дяволите ще узнаем кога нещото не ни е "убило".  
Много се извинявам, ако съм предизвикала гадни емоции у някого.

Наталия, каквото и да кажа ще бъде бледо в сравнение с това, което си преживяла.
Съжалявам, много ми е мъчно.

Натали, много съжалявам.

И на мен ми се струва, че не ти си предизвикала отпадането на ембриона. При наличие на обективен фактор - ниско ниво на ЧХГ - няма начин...

Кураж, мила, ти си много силно момиче!

Natali, безкрайно съжалявам.............
Аз съм с 11 год супер неизяснен ст-т, всички възмойни направени изследвания, които не показват някакво отклонение, .... 4 неуспешни ин витро опита, в Германия, /последния април 2004/, всичките с ЕТ на пети ден, стадий бластоцист, според д-ра много добри ембриони.... изобщо не се достига до никаква бременност... дори и химическа?????
А и защо не се достига по нормалния начин, не е ясно
Е, аз се отказах, точно поради психологическия фактор,..... не искам да се побърквам.. а и кому е нужно... просто игнорирах Х-идеята че ТРЯБВА да забременея и да имам дета. ПРИЕХ ДА СИ НОСЯ КРЪСТА НА СЪДБАТА...
Радвам се на останалата част от света, а тои не се заключава само в бременност и дете, повярваи ми.
Просто трябва да се научиш да се радваш на всяка минута отредена ти на тоя свят.
А, я си представи, че ти беше съобщено - остават ти още 6 мес живот????. Не вярвам да е по-добрия вариант, от това че ЧХГ-то е спаднало
Целувки

Здравей Наталия!
Съжалявам, че така са прокетли нещата при теб

Мисля, че трябва да слушаш Мъжа си в този момент - много правилно ти е казал!
Отделно, по въпроса с психическото натоварване и стреса, моето мнение че НЕ трябва в никакъв случай да бъдем суеверни (това е много натоварващо за психиката)  За да се получат нещата, трябва наистина доста фази от процеса да минат успешно - един път едни са по-успешни, друг път други, а все някой път, ако сме направили всичко, което сме могли, всички фази ще минат успешно
Все пак, наистина е много добре, че така отлично си реагирала на стимулацята, че ембрионите са били добри ... съвсем малко не е достигнало...

Сигурно е много тежко, когато опитите са вече 5
А колко ембриона върнаха?

Не знам с какво мога да те утеша  ... пращам ти виртуалната си подкрепа!

Желая ти бързо възстановяване и много късмет!

Наталия, много съжалявам, че се е случило така и ми е много мъчно, защото знам, че се чувстваш ужасно. Недей обаче да търсиш вина в себе си! Това е най-погрешното, което можеш да направши сега. Приеми, че никой не е виновен, най-малкото пък ти. Незнам какво друго да ти кажа, прегръщам те и ти желая да го преодолееш и то колкото се може по-скоро!

Натали, миличка, знаеш колко добре разбирам как се чувстваш, защото минах през ЦЕЛИЯ този сценарий вече два пъти. Като те четох и ме полазиха тръпки, сякаш видях всичко на лента отново пред очите си ... Иска ми се да те успокоя и прегърна и да ти кажа да не спираш да вярваш! Мъничко не е достигало, а следващия път вероятно ще го прескочиш този момент и всичко ще завърши благополучно. Не е ли обнадеждаващо, че все пак си открила една работеща формула за твоята стимулация? Нат, това което не ни убива ни прави по-силни, вярвам, че ти ще бъдеш една прекрасна майка, и всички ще бъдем прекрасни майки.

Бенинце (германското), спазвам този твой принцип вече половин година, приемам твоята философия и ти благодаря за нея (не че сме открили топлата вода де) , но наистина с тези мисли се живее много по-лесно и дните пак са слънчеви и красиви. Няма правила на живот, няма мерило, всички сме едни малки уникални вселени и всички имаме за какво да живеем.

Наталия,

напълно убедено и категорично мога да ти заявя, че НЕ СИ ПРЕДИЗВИКАЛА ТИ загиването на зародиша с поведението си!!! ама 120% ти го казвам това, а ти, ако искаш, потърси потвърждение на думите ми и при лекаря си. загиването е предизвикано от тази неясна причина, която не са открили още при теб, и която не е позволила да забременееш и предните пъти.

в тази връзка да попитам - какви имунологични и генетични изследвания сте правили? ако не сте - крайно време е... очевидно трябва да се рови в тая посока.

jam- Натали е правила почти всичко, което и не сме правили. Преди беше писала, не си спомням къде точно. И аз мисля, че не се дължи на стрес това ...

Наталия е.
Мили приятели, трогната съм от подкрепата ви. За мен съчувствието ви е толкова ценно.
Отговарям на Фреш - и петте ембриона  върнаха на стадий между морула и бластоцист, т.нар.компактизация с явни признаци за успешно и скорошно развитие до бластоцист.
отговарям на Джам : и аз, и съпругът ми сме правили всички възможни генетични и имунологични изследвания, част от тях - в Германия.
Аз съм със супер неизяснен стерилитет. Сиреч при нас може да се върви и на инсем-ии и ние действително сме правили 10. За три години редувахме с бясна скорост инсе - та, две стимулирани ин витро/икси, после пак инсе-та, цветна снимка, икси при естествен цикъл, хидротубация, пак инсе, стимулирано ин витро и последното ни решение беше пак инсе, но както описах, го "превърнахме" в ново икси. Резултатите бяха - аборт в 4-5 гест.седмица след първото стимулирано икси, аборт в 5-та гест.седмица след една от инсем-иите, аборт в 6-та седмица току що. При другите нямаше регистрирана брем.
Анатомично - никакви отклонения, дори репродуктивната ми система като общ вид на органите и хормонално не отговаря на възрастта ми - 32 години, а на жена с около 10 години по-млада /просто някакъв феномен/. Местр.цикъл е родовен и е със спонтанна ежемесечна овулация /докторът ни е приятел и всеки месец се прави фоликуметрия/. Единствено пролактинът не е в границите.
Големият въпрос е този пуст пролактин. Нивата му са много над нормата. Обаче всички доктори, с  които съм консултирала този въпрос, казват, че завишаването му не може да препятства имплантацията, защото няма "клиника" - в смисъл, ако този хормон е проблемът, то той би повлиял на първо място на фазите на менструалния цикъл /а аз имам редовна менструация, редовна овулация и закована лутеална фаза - 14 дена/, второ - би се появил секрет от зърната на гърдите; пробвах да вземам медикаменти, но след прием на парлодел в много малки дози и за мното кратък срок пролактинът спадна до някакви много ниски нива, което е възможно най-кофтия хорм.дисбаланс, който може да се получи при АРТ. И все пак остава едно "но", заради което правих изследване и на ЯМР - не се установи адоном.
От друга страна, четох в един риски сайт, че на едно момиче по повод аборт след ин витро е посочена като причина ЕДИНСТВЕНО завишен пролактин. Всеизвестно е, че стресът може да покачи бясно нивата му. Стресът след АРТ не е недопустимо да се тушира с антидепресанти, но пък те от своя страна също вдигат стойността му. Абе омагьосан кръг, вие какво мислите ??
Джам, убеждението ти, че не съм си причинила аборта сама, някак ме стопли. Литъл Рабит действително е права, че при ниски нива на ЧХГ в 6-та гест.седмица очевидно е ставало въпрос за почти неспасяема  ситуация. Обаче вие не сте ли чували за стациониране в ембрионалното развитие - за период от една/две седмици ембрионът не нараства, реципрочно - и нивата на ЧХГ стадират, след този критичен период и зародишът, и хормонът скачат. Впрочем доказателство за скокообразното развитие на бременността в ранен стадий са именно изключително голямата вариабилност на хормона ЧХГ - май беше нещо от сорта от 18 до 7 000 или пък от 1 800 до ... 10 000. А този период на евентуално стадиране затова е критичен, защото най-малката хормонално биохимична атака, например стрес може да повлияе пагубно. Абе...така си разсъждавам.

Натали, има такива случаи, когато ниски стойности на ЧХГ се вдигат , но е много рядко - 1 на 100 - ми казаха от клиниката. Но нали знаеш, надеждата последна умира. Мислиш ли, че би могло стреса да повлияе? Защото първия път много плаках (няколко часа нон стоп) и нищо чудно да съм си довършила всичко ...
Има един сайт http://www.betabase.info - сигурно го знаеш де, но и там има случаи на много ниски ЧХГ, които са се вдигнали, но това са по-скоро единични случаи. Като чета по АРТ форумите на американките - доста често се получва тази ситуация при ин витро - ниско ЧХГ, плоден сак и след няколко дни менструация. Не знам дали и при естествените забременявания е така, но просто те не се следят - не правят кръвни тестове а уринни, правят ги доста по-късно, т. е рядко изпреварват менструацията. И аз не знам какво да мисля. Oтделно пък д-р Николов писа тук, че "Факт е, че жените след "ин витро' забременяват сравнително често (30-35%), но факт е и че поне 20-30% от тези бременности се губят и то най-често поради генетични причини в самите ембриони и Прегнил'а не е спасението в тези случаи!" Явно това е много често срещан случай... В крайна сметка си здрава, права жена на 32 г. и има толкова много репродуктивни цикли пред теб ! Може би трябва малко да намалим оборотите и да се огледаме наоколо, а пък бебеправенето, независимо по кои техники ще става, да бъде между другото и да не е фикс идея. Пропускаме много хубави неща, за които след време ще съжаляваме.

Наталия е.
Мила Сигнус, моля те не ме чети повече, защото виждам, че те ошашквам и теб. Естествено, че ще плачеш, не би била човек, ако научавайки крив резултат след ин витро, си свиркаш. Всъщност ти плачейки, си се разтоварвала и това е била естествена протективна реакция на организма ти, която менимуемо е понижила адреналина. ... Аз не плачех, а така да се каже, се тръшках.
Но в този ред на мисли, приеми един съвет от ветеран в ин витрото : не прави тестове /пикливи, кръвни или ехографски/ поне три седмици след трасфера. През този период си мисли...след като не кървя, значи съм бременна, говорете му с мъжа ти на ембриончето, казвайте му, че го обичате, представяйте си как ежечасно се развива някоя негова нова клетка, въобразявате си, че вече се е родило. Все си мисля, че ембриончето би трябвало да усеща любовта. Според мен не са коректни центровете, които препоръчват тест още на 14-тия ден от пункцията : какъвто и да е резултатът, ще се стресираш...и положителните емоции натоварват, дори изтощават.
И още един съвет : ако пак ще си при Табакова, гледай да пообщуваш поне малко с Николов. Той в никакъв случай не е най-големият специалист, нито пък влага обич в занаята си, но определено е най-големият оптимист в тази професия. Както той може /нехайно/ да ме зареди с положителна емоция, никой от другите му колеги не е успявал. Впрочем, това личи и в писанията му, които ти си чела.

Наталия, чета Мила и си казвам, колко неимоверно трудно може да е понякога...
Не си спомням, правила ли си лапароскопия, например за изключване на ендометриоза? А диагностична хистероскопия?

Тая работа с неизяснения стерилитет е толкова изнервяща.... уф

Добре, де, 5 ембриона не е ли много да се върнат?

Натали, не съм голяма специалистка и не знам уместни ли са въпросите ми, но поне да ти изпратя една виртуална прегръдка

Натали,мисля,че знам как се чувстваш...каквото и да ти кажа,ще звучи прекалено натруфено!!!"Надежда всяка тука оставете"-е написано ЕДИНСТВЕНО на вратата на ада(Данте),но ние живэм в един савсем различен свят,в които има толкова много багри,светлина,е ,разбира се понякога и тъжни моменти,гняв и сълзи,но все пак,но все пак........
Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре,имам една  позната,която от 12 години прави всевъзможни опити за забременяване,минала е през всичко и то по няколко пъти. Да не говорим,че бе станала хистеричка,даже прави и два опита за самоубииство.Според докторите,репродуктивната и сист.е с 10 години по-стара от биологичната и вазраст,а тя вече бе прехварлила 35-те,когато един ден........чудото стана,сега е бременна в 5-иа месец!!!
Не губи кураж,сигурна съм,че рано или късно всички ще станем маики!!!Даже и нов саит може да си измислим(www.zachatie.misiata изпълнена.cом,например).Целувам те много силно

Наталия,толкова много сьжалявам 3а това което ти се е случило
Искам да ти кажа,да не се отка3ваш и да продьлжиш,но ти прекалено много и3живяваш нещата,3атова ще ти кажа да си починеш.
Живей бе3 да мислиш 3а бременности и деца.Дай почивка на тялото и душата си.Отдай се на положителни емоции.Колкото и да е трудно,постарай се поне една година да не правиш нищо( в смисьл БЕБЕ)и се остави на вьлните на течението.
3нам как се чувстваш.Прегрьщам те силно.

Наталия, все едно себе си чета. Аз съвсем наскоро правих втори опит- икси. Всичко както при теб беше перфекто. Имах два теста на 14 и 16 ден с много бледи втори чертички, но на 25 ден вече нямаше втора чертичка и на 27 ден ми дойде, а на 28 ден падна едно голямо парче лигавица. Вероятно и при мен са се стекли нещата по подобен начин. Не съм ходила на УЗИ да ме гледат за плоден сак. На мен ми върнаха 4 ембриона на 3 ден. Аз също се чувствах като теб. Разликата е, че на мен годинките са ми множко вече и изпадам в ужас, че нямам време, а и парите също са проблем. Надеждата ми този път беше много голяма, но за съжелание този път също беше неуспешен. Аз също се чувствам в безизходица и просто чакам да мине малко време и вероятно ще опитам пак. Единствено тогава чувствам, че правя нещо по въпроса.