Здравейте момичета. От много време влизам и чета форума, но до сега не съм разказвала моята история. Дано да не ме упрекнете, че пиша точно тук, знам че сайта е за двойки с репродуктивни проблеми, а аз всъщност от скоро се опитвам да забременея и такъв проблем при мен не е доказан, но сърцето ми е свито и не спирам да мисля, че проблем има. А причинат е следната : имам сестра-близначка която започна своите опити за забременяване преди няколко години, но скоро след това се оказа че има ендометриоза. Новината дойде като гръм от ясно небе. В крайна сметка й трябваха три години, за да се излекува и в момента е бременна. От момента, в който разбрах за нейното заболяване започнаха и моите страхове. По времето когато я оперираха, за да отстранят срастванията и т.н. се престраших да отида на лекар, за да искам съвет. Първия при който отидох беше категоричен, че със сестра ми, тъй като сме еднояйчни близначки и носим един и същ генетичен материал и аз имам ендометриоза и стигна до това заключение само с преглед с вагинален ехограф, при положение че заболяването до колкото знам се установява само с лапароскопия и подобни методи. Та той беше категоричен и даже ме посъветва да се оперирам при него възможно най-бързо. Тогава нямах намерение да забременявам и реших да не правя нищо по въпроса, но това не ми даваше мира. Реших да потърся мнението и на друг специалист. В Майчин дом-София също ме прегледаха само с вагинален ехограф и заключението на лекаря беше, че всичко ми е на ред и ендометриоза няма. В крайна сметка оставих нещата такива каквито са и реших, че ще получа отговор на въпроса си едва когато реша да имам дете.
Е, момента дойде и от два-три месеца със съпруга ми се опитваме да си направим бебче, но все още няма резултат. Предполагам, че в момента е най-добре е да се изчака и ако няма резултат до няколко месеца или година мога да потърся помощ, но е много трудно да живея с тази мисъл всеки ден.
Не е никак приятно да започнеш опитите си за забременяване с мисълта, че имаш проблем и няма да стане, а при мен е точно така.
Бих се радвала ако някой сподели с мен подобен на моя случай или да ми даде съвет. Успех на всички в трудния път до зачеването.

Няма как да ти дадем 100% отговор, дали имаш или нямаш ендометриоза, не е хубаво обаче да живееш непрестанно с тази мисъл, ако трябва направи консултация със специалист по стерилитет, тук ще намериш доста инфо кои са предпочитаните лекари, просто трябва да си изясниш за себе си има или няма, стреса също оказва голямо влияние за забременяването, ако ти постоянно си мислиш че няма да стане. 3-6 месеца са малко за да се говори за проблем, но след като не ти излиза от главата това трябва да го отметнеш. Има генетична предразположеност към това забременяване, но може при теб никога да не се прояви. Пожелавам ти скоро да си бременна и да престанеш да мислиш за ендометриоза. Всяка една бременност е добра профилактика на заболяването. Успех!