z22, благодаря за отговора. Четох във форума за това, което си преживяла. Не крия, че историята ти ме разтърси. От доста време се опитвам да стъпквам болката, да я игнорирам, но тя изкача понякога най-ненадейно и ме сграбчва с нова сила, сякаш всичко е било вчера /всъщност мина почти година/. Терапията ми в болницата беше с допегит, дозодрил, аспирин, много венозни вливания на какво ли не, включително и кръвна плазма, но най-вече пасивно наблюдение на кръвното. Ужасяващото е, че в отделението в което лежах, дори апаратите за кръвно налягане не бяха в ред, постоянно се въртяха такива, които бяха повредени и неточни /и това в 21 век, в Пловдив/.
Да не говорим, че лекарят, който се правеше, че следи бременността ми /преди постъпване в болницата/ нито веднъж не спомена за възможен проблем с кръвното. А такъв проблем, явно винаги трябва да се предполага и кръвното постоянно да се следи. Толкова е просто! И всичко приключи безвъзвратно ...... заради това. Сигурно поне месец бях поддържала много високо кръвно без да зная. Нямах оплаквания, освен главоболие и много рядко шум в ушите. Сега се проклинам, че не съм обърнала внимание на тези симптоми.
Но и нашите лекари предпочитат да изчакват, да наблюдават, да протакат, вместо да са активната страна, сякаш оставят природата сама да реши, нямат опит, нямат техника. И вместо да открият причината и да я отстранят, в един момент вече е късно... За това сме толкова много тук сега, съкрушени и уплашени дали всичко няма пак да се повтори.
И все пак, ако искаш можеш да ми препоръчаш някои лекари /независимо, че са в София/, от които си доволна и мислиш, че се справят успешно с твоя проблем!