Аз подкрепям мислите на Jbrul.
Сещам се и друго - бяха ми казали докторите, че само Даун е възрастово обусловен, а рискът от останалите не нараствал с възрастта. Ако Даун е отхвъртлен с Пренатест, тогава..
Джам ги разбира тези неща много по-добре от мен, както е видно. Щом възрастово обусловеният риск е отхвърлен - значи вземи да го "навириш" този корем, бременей си спокойно, мятай се в нашата "бременна тема" и отпусни малко душата.
Аз за разлика от много от момичетата тук - не се борих за дете. В смисъл, че не минах през целия цикъл на изследвания, натоварващи процедури, тежки манипулации....разминах се само с едно почти 5 годишно чакане, ама дочаках. Спонтанна, перфектна, лека и щастлива бременност, приказно раждане. Изследвах всичко, всичко възможно докато бях бременна, имах си и портативен доплер за слушане на тонове (сега е оборотен за "фирмата"
), въпреки че бях под 30г. тогава - имала съм страхове. Докато не го извадиха това дете и не го видях с всичките му 20 броя пръсти и имащо вида на нормално, здраво бебе...все ме е било страх. И от раз да беше станал - пак щеше да е същото. Това сме майките, то не е случен израза: "Да не те стига това, от което майка ти се страхува".
Генетиката е млада наука, малко знаем, често гадаем, тестовете в голямата си част са "може би". Ние искаме да сме се застраховали, подсигурили - да, но на този етап, за много неща в областта - по-скоро излишна паника си докарваме от свръхчетене (и недобро разбиране). Ние тук, нелесно забременелите - често се увличаме в опцията "контрол", но го нямаме. Защото дори успешните ин витро опити, дори бременности като моята - това е "щракването на пръсти на оня горе" в един огромен процент. Процент, който ние искаме да отречем в страха си и в желанието за гаранция, че всичко ще е ОК. Разбираемо, но невъзможно все пак. Осъзнаването на последното - решава дали ще сме щастливи бременни жени, или истерични и изплашени до смърт. Опитай да бъдеш в "графа 1", защото и в другата да си - накрая ще стане каквото има да става.
Колкото до възрастта....знам, че не е никаква статистика и не доказва каквото и да било, но ще го споделя все пак. Моят баща е роден през 1954-а година. Той е 5-а бременност на баба ми, второ живо родено и единствено доносено дете. Предишното бебе е било недоносено, загива в кувьоз заради грешка на пияна болнична служителка. Трите преди това - мъртвородени, спонтанен аборт...Баба ми го е заченала и родила на 41 години, а че е имала проблеми жената - мисля е очевидно за лаици дори. Просто по онова време - никой не е знаел какво и защо, наричали са я "яловица" ("любима' дума тук). Баща ми е 2 метра мъж, здрав, прав, скоро ще навърши 60 години. Няма НИКАКВИ хромозомни аномалии, само такива на характера, ама те са му от ДНК-то
Бившата ми шефка, случайно забременя с третия си син на 45 - жив, здрав , прекрасен. Възрастта е "статистически показател" по нашите модерни методи сега, това ми е идеята. Не се впрягай толкова. Жени са раждали и ще раждат на тази възраст и нагоре и то здрави деца и в бъдеще.
Аз бях убедена, че заради фамилната история - аз имам проблем, затова бебе няма...ама накрая се оказа, че не аз, ами "плувците" не били в идеална форма... Та "логично" и "статистически" - не е като да е "баш така", особено при вече проведени изследвания отхвърлящи сума ти рискове и то сериозни.
Та...успокой се и се наслади на корема сега, както казваш - друг едва ли ще има в този живот поне