Феодора, разбрах ти въпроса (още първия път
) - според мен отговорът се крие във факта, че не винаги са абсолютно ясни всички причини за стерилитета и тяхното точно влияние върху процеса. (Да не кажем, че едва ли някога са известни напълно въобще). Та ако има примерно един проблем - да кажем варираща спермограма при мъжа, и всичко останало е ОК, за примерно две години все се случва забременяване. Ако обаче жената има и ендометриоза, за която не знае, натрупването на двата фактора водят до 4 години (примерно) неуспешни опити.
Затова, ако стерилитетът е отскоро, не се предполага непременно, че причините са по-сериозни и повече от една.
Ако стерилитетът е от, да кажем, 5 години, се предполага, че ако имаше по-леки проблеми, или само един, то все за толкова години е можело да стане (е, разбира се, не и при да кажем отстранени две тръби, но тогава не говорим за инсеминация въобще). За тия години също се предполага, че си положил усилия за преодоляване на проблема, например ако си констатирал къса лутеална фаза, си взимал прогестерон. Но ако продължава да няма забременяване, вероятно има и други пречки. Които други пречки, особено неизвестни, биха пречили и при инсеминацията, може би.
Та така мисля.