Zita, мила, всички се сблъскваме с подобно отношение. Но стискаме зъби и търпим. Мен не ме напуска чувството, че съм се качила на конвейера и нямам право да кривна, т.е. да съм човек, който изпитва болка, има нужда от разбиране и окуражаване. Разбирам, че лекарите са претоварени и уморени. НО! Не може да не съзнават с каква деликатна материя работят и че успехът им зависи и от емоционалното състояние на пациентките им. Понякога само една усмивка е достатъчна, за да внесе така нужното успокоение и да вдъхне сили.
Тук е мястото да спомена, че единствените лекари, които погледнаха на мен не само като пациент, а и като човек, проявиха разбиране и отговориха на всичките ми въпроси, са д-р Конова и д-р Ковачева от Плевен. Не спирам да се питам защо всички лекари не са като тях!