0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: За раждането секцио
« Отговор #100 -: Май 08, 2008, 14:22:07 pm »
Ами може би аз съм такъв случай. Именно защото бях лягала на операционната маса пти това с пълна упойка, и въпреки всичко не можех дори да си помисля за нормално раждане, изпитвах абсолютен ужас, страх за бебето, абе направо си изпадах в паника само при мисълта да ми се случи.
Знаех какво ме очаква, отидох без капка страх в операционната и излязох с най-идиотската усмивка, бях толкова щастлива, толкова доволна, летях...
Болката я знаех, очаквах я и не беше нищо ново, знаех кога ще мине, какво да правя, за да ми е по-леко. Дай боже да стигна пак до раждане дори няма и да се замисля :D
*
Re: За раждането секцио
« Отговор #101 -: Май 08, 2008, 15:00:12 pm »
White, не че ще те успокоя, но не бива да се терзаеш за това, което евентуално си пропуснала. Аз родих по естествен път, родих като циганките - някоя и друга по-силни контракции, разкритие за няма и час, възможно най-лесното и леко раждане, два часа след това бях на крака и си подреждах багажа в болничната стая. Въпреки това, когато бебето излезе и ми го показаха, не можех да реагирам, не усетих онова блажено щастие от първта прегръдка, което описваш, бях неадекватна - вероятно смесицата от силни емоции, адреналин, очакванията ми за нещо по-дълго и сериозно като раждане..., та чак акушерката ми се тросна "целуни си бебето де". И ето, будна бях, не бях преминала през тежко раждане, не се бях мъчила, исках си много бебето, и аз съм го чакала, емоционален човек съм, но уви, не ме заляла тази вълна от щастие веднагически. Важно е това, което даваш на момченцето си като усещане сега, всеки един ден, важно е, че се е родил жив и здрав, а това, което те терзае - недей, няма смисъл.

А такива дискусии по темата секцио - ествествено раждане винаги са ми се стрували нелепи. Няма как да направим генерален извод кое е по-леко, безболезнено и безопасно, защото всичко зависи от индивидуалния случай и работата на лекарите е именно да изберат най-подходящия вариант за всяка една пациентка.
Има естествени раждания с много тежки усложнения, където възстановяването е по-дълго и трудно отколкото след едно секцио. Има и такива, които минават като по учебник, каквото беше моето и аз, точно като Стефи бих изпитвала абсолютен ужас, само че, ако знам, че ще ми направят секцио.
Re: За раждането секцио
« Отговор #102 -: Май 08, 2008, 15:47:09 pm »
White, и аз като Цветенце ще ти кажа да не се терзаеш за нещо пропуснато. Аз имах шанса да си я целуна, а после 6 дни само я гледах през прозорчето на кувиоза... И мен не ме заля онази невероятна любов, за която сме  чели. Може би, защото в този кратък миг, в който целуваш бебето си за пръв път те заливат толкова много емоции, че в целия вихър не успяваш да почувстваш нищо. Или по-скоро не знаеш какво точно чувстваш. За мен много по-невероятна емоция беше, когато за пръв път видях и чух как малката точица пулсира вътре в мен жадна за живот.
Не съм имала никакъв страх от секциото, вероятно защото не съм имала друг избор. Още преди да успея да забременея, знаех, че ще раждам секцио и бях свикнала с тази мисъл. Иначе преди това съм си мислила, че искам да изживея раждането изцяло с всяка една контракция и т.н.
<br />[link=http:
*
Re: За раждането секцио
« Отговор #103 -: Май 08, 2008, 19:01:34 pm »
Не съм изобщо компетента по темата, но ми се струва, че тези, които са бременни в момента, трябва ежечасно да отправят благодарности към Бога, че ги е удостоил с висшата милост да изпитат и страховете, и радостите на бременността, която включва и раждането, естествено. Засега мисля за това само, но не и за раждането, защото то ще се случи, ако Онзи горе пожелае това да се случи. Никога не съм стигала до тези седмици и просто им се радвам. А и като знам колко много момичета тук години наред се борят да бъдат в това положение, ми се струва твърде тъпо да вземем да преживяваме евентуалните проблеми на раждането, и то на глас. Никога не мисля за лошите варианти и те не се случват. Болка има и при много други неща, тази при раждането едва ли е най-болезнената болка, защото е физическа болка, все пак. Когато плаче сърцето ти и душата ти, тогава наистина боли. Така че, да се стегнем, да не се оплакваме за глупости и да благодарим, че сме бременни, все пак! Пожелавам го и на всички момичета, които чакат толкова дълго вече това щастие: Душка, Ози, Мимка, Евро, Ефирчето, Всичко_Възможно, Баракудката, Луната и един куп други, които няма да ми стигне времето да изброявам. Точно заради тях избягвам да пиша каквито и да е подробности и детайли, свързани с бременността ми. Малко деликатност не пречи!
На всяка ще се случи това щастие, просто е въпрос на време!!!
Re: За раждането секцио
« Отговор #104 -: Май 08, 2008, 20:42:57 pm »
Евалата адашче по ник !
Няма кво повече да се добави !
Всяка дума си е на мястото !
И да искаме няма как да сме като слоновете,
да се кара по 22 месеца...няма място  :lol:
Все някога ще трябва да излезе  :wink:
*
Re: За раждането секцио
« Отговор #105 -: Май 08, 2008, 22:29:32 pm »
Много се притеснявам да пиша по теми за раждане точно тук. Още по-малко да чета, че някой се притеснява и страхува. Признавам си, преди да разбера що е това стерилитет имах такива притеснения, но след всичко, което преживях като очакване, неизвестност, отчаяние, интервенции и процедури, мога да кажа, че да се страхува човек от някаква физическа болка, още повече от тази, свързана с даряването на нов живот, е просто несериозно, особено на фона на историите и борбата, които продължават да водят или са водили всички в този форум. Притесненията ми бяха съвсем в друга посока - дали се развиват добре, всичко нормално ли ще протече за тях, здравички ли ще са, добре ли ще се грижат за тях в първите им часове, дали съм направила и правя всичко възможно за най-добрия им старт ... Физическата болка изобщо не съм я отчела като фактор, който би ме притеснил, отделно, че такава при мен нямаше почти никаква. Избрах най-добрия и човечен доктор на света да направи секциото, много от момичетата тук го познават :)
Съгласна съм с всяка дума на ДиваРоза и аз!
И пожелавам тези родилни трепети на всяко едно момиче тук и здрави и красиви бебета!
*

    manhattan

  • *****
  • 1439
  • Друго нe трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."
Re: За раждането секцио
« Отговор #106 -: Май 08, 2008, 23:07:15 pm »
напълно съм съгласна и аз! толкова бях щастлива от факта, че съм бременна, че дори преносвайки детето си, не посмях да изпитам страх от раждането! само исках да стигна до него...
вярата в лекаря ми даде сили да премина през това с максимална концентрация и спокойствие.
аз мисля, че жените сме така създадени. да се мобилизираме до край в периода "даряване на живот"! затова винаги на бременните казвам "Наслаждавай се!"!
*
Re: За раждането секцио
« Отговор #107 -: Май 08, 2008, 23:42:46 pm »
теми за раждането се пускат от време на време. пускат се и други - как да избираме имена на децата си, таблички за познаване пола на бебето, как да запазим гърдите си хубави след кърмене и т.н. накрая винаги завършат със спор, с обвинени в неделикатност, с обидени от обвиненията и т.н.
Имах едно предложение, ще го повдигна пак - не може ли питането в тях да се пренасочва от модератор към съответните седмични или темите на бременните. Така и хем ще е по-пригледен подфорумът и  няма да бълва с тема за всяко отделно нещо в стил бг мама.
А такива въпроси ще има, от по-смислени, до напълно безмислени.
Освен ум и съзнание, имаме и тяло. Колкото и дълга и болезнена, и трудна да е била борбата, когато успеем няма да ни бъдат спестени умората, изтощението, желанието да излизаш и се срещаш с хора и други емоции, свързани с отглеждането на детето. Все нещо от тези аспекти се обсъжда. Колко пъти, например, се е обсъждало в седмичната тема как нечие дете е болно, или му избиват зъби и майката е вече на ръба на изтощението и няма никакви нерви. Но все пак затова именно са седмичните теми. А не да се пусне отделна тема "детето ми 5ти ден му избива зъб, не издържам вече".
« Последна редакция: Май 08, 2008, 23:44:29 pm от tzvetenze »
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: За раждането секцио
« Отговор #108 -: Май 09, 2008, 05:13:33 am »
Някога,1993 година,като тръгнах към болницата,баба ми ми каза "хайде,цял свят е родил,и ти ще родиш!"
И бях спокойна и уверена,че всичко ще свърши бързо и точно.бях на 19г.
След 17 часа контракции,пълно разкритие,болки и пищене, 3 системи окситоцин и изтекли насила спукани води беше направено спешно секцио.
ами как не -4,100кг и 54см. син родих!с пълна упойка,а бебето видях на сутринта.
знам,че някои раждат големи бебета и по нормален път-аз не можах.дори главата му не беше навлязла в таза.
И ако живеех около 100 години по-рано,когато секциото не е съществувало -родилките като мен са умирали.
Ние сме живи и здрави и до днес.И ако пак ми се случи да забременея - хич не ми пука какво ще е раждането-стига пак и двамата да сме живи и здрави!!!!
ами то не може без малко зор,де!
И,да,забравя се всичко. 8)
Бъдете по-смели,помислете само как го приемат това жените,които се молят да забременеят от ГОДИНИ!!!!

*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: За раждането секцио
« Отговор #109 -: Май 09, 2008, 05:25:10 am »
Относно емоциите-момичета,обичта не идва веднага!Чак когато прекарате няколко безсънни нощи край креватчето му,когато видите как се усмихва именно на теб,и се ГРИЖИТЕ за детето си-тогава го обиквате.
Тогава то става твоето бебе.За което си готова и правиш всичко!!!
Защо не обичате по същия начин всички бебета?!Защото не тях сте къпали и преобличали.не с тях сте влизали в болницата.не за тях сте стояла будна през нощта и не тях сте кърмила.Тоест - не сте положили никакви грижи за тях.Просто така сме устроени.
Малкият принц го казва същото.Има много рози -цели градини пълни с тях.Но моята е специална-онази,която поливах и засланях от течението.Затова я обичам.
Re: За раждането секцио
« Отговор #110 -: Юли 10, 2008, 16:08:34 pm »
Обещах да разкажа за раждането си със секцио и намирам късче време да го направя.
Искам да ви кажа,че нямаше по-щастлив момент от този - нищо,че беше секцио и нищо,че и аз съм привърженик на естественото раждане.Емоциите бяха само положителни и цялото това нещо бликаше от щастие.
И така -рано сутринта в 5 часа бях тръпнеща пред вратата на приемното в Тина Киркова. Ранната сутрешна суета на акушерките около мен ми създаде усещането за нещо познато-операция..поредна. След като ми сложиха абокат, катетър и система,започнах да треперя от студ. След малко мина любимия ми анестезиолог,който ми даде кураж и ме пита готова ли съм.И още как. След това в операционната- стара,стара  -колкото света.Все едно гледах лазарет от 20-те години.Но след като на вратата се появи фигурата на любимия ми Док,се почувствах отново безкрайно сигурна и повече от очакваща. Акушерката беше мила и красива, анестезиолога сложи майсторски упойката ...Изобщо всичко вървеше по мед и масло.Вървеше и любимото ми Радио 1. Док и лекарката,която му асистираше си бъбреха весело с анестезиолога,ние със сестрата тананикахме "I am a woman in love" на Барбара Стрейзънд и докато се усетя,пеейки, Док каза на анестезиолога да побутне бебето отгоре,че стои под гърдите ми. След това видях лилаво розово телце,което ръцете на Док държаха и думите му,някак си като в сън - "Честито, Теди,момиченцето ти!" Това ли беше?Толкоз бързо?! Анестезиологът ми я показа.Не можех да я гушна,понеже ръцете ми бяха разперени и заети с апарати за кръвно и системи. Но я целунах и поздравих с добре дошла. След което ми я отнесоха и се заеха с мен.
Вече ми липсваше и нямах търпение да ме зашият и да я видя пак. След като бързичко свършиха и с мен,ме отнесоха да ме видят нашите. Мъжът ми подскачаше от радост,целунахме се  и ме отнесоха да реанимирам.
Е,трябва да ви кажа,че това беше най-гадната част.Цял ден трябваше да пия вода и да спя,а аз бях толкова превъзбудена и щастлива и нямах търпение да си видя бебето пак,а те ме караха да се възстановявам. Нямах и помен от главоболието,за което говорят повечето родили секцио,нито от болки някакви. Изобщо не спах,говорих цял ден по телефона. Никой не дойде да каже нищо за бебето и направо издивях без нея и поне някой да беше дошъл да каже- бебето ти е добре,грижат се за него.Това беше най-мъчителното.
На втория ден щом съмна се надигнах и станах сама. Кроснех из стаята и чаках сестрите да дойдат да кажат нещо за бебчето ми. Когато най-после се появи дежурната акушерка-аз вече се бях раздвижила сама и попитах къде е бебето и къде мога да я видя.
Няма да повярвате,че в 10.30 ч. бях пред вратата на помещението с бебетата редом с майките,които си ги чакаха за кърмене.Видях я и се успокоих.
След това беше едно дълго чакане да ни настанят във въпросната стая ВИП,която няма нищо общо  с ВИП.Но това е въпрос на друга тема. След което вече бяхме двете.
В заключение ще кажа,че раждането секцио си е раждане. Пожелавам на всички да бъде толкова щастливо,бързо и перфектно изпълнено като моето. И възстановяването мое ви желая.Изобщо от момента,в който ми връчиха бебето,забравих за операцията и за пазене. Чувствам се пълноценно родила и пълноценно грижеща се за моето бебе.
There's no way to happiness,
Happiness is the way!

*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: За раждането секцио
« Отговор #111 -: Юли 12, 2008, 00:06:13 am »
Теоха, много ме развълнува разказа ти ...
Радвам се, че си добре и ти и беба. Наслаждавай се на майчинството, заслужаваш го!
 



Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: За раждането секцио
« Отговор #112 -: Юли 12, 2008, 00:17:50 am »
DivaRoza -  :bighug:! Желая ти леко раждане и щастлива среща с мечтата ти!

*

    sami

  • *****
  • 1148
  • Обожавам малките ми куклички!!!!!!!
Re: За раждането секцио
« Отговор #113 -: Юли 12, 2008, 16:03:59 pm »
Съгласна съм с вас!
Само едно мога да ви кажа:Когато отидох да раждам,на лицето ми
имаше усмивка от единия край-до другия!Бях най-щастливата жена!
Не мислете за раждането,мислете само за прекрасното създание което
ви предстои да родите!Няма нищо по хубаво от този момент,да видиш бебенцето и
от вътре да си казваш:"Това е моето бебе"или както в моя случай"Това са моите бебенца!"
Като си помисля/както казва Cygnus/какво преживях само и само да си имам дечица,
как бих могла да мисля за болка или нещо друго?При мен също нямаше кай знае каква болка,за по един час два дни,това беше болката!
Но бих изтърпяла и най жестоката болка ако се наложеше!
Успех ви желая на всички,на които предстои раждане!


http://www.zdravei.bg/videos/id_6940/title_v
torija-rojden-den/http://bg-mamma.com/ticker/69256