ами аз естествено много обичам семейството си,просто неискам да ги безпокоя, достатъчно ги притеснявах,цели 8 месеца не бях добре,а който не го е преживял не ме разбира,странно е че търся помощ от непознати,но понякога те помагат повече от близките ни,съпругами е страхотен,точно преди година се разболях, бях бременна,строихме си къща,стягахме сватба,а и хормоните помогнаха и след сватбата,тя беше на 26 януари,тази година,спрях да се храня,да говоря,да спя, да се срещам с хора,родих май месец,а август се оправих,с нейна помощ,пих ципралекс,но той е доста силен и от него станах агресивна,адреналина ми се вдигна,бях все навън,харчех неразумно и страшно много и сега съм на депакин хроно 500 и съм горе долу стабилна

момичета искам да я чуя за последно,но не ме вдига телефона,пак съм разтроена

колко много съм заблудена и наивна,нищо не става от мен

Вероятно това е последния ми пост в тази тема...
Струва ми се, че ти самата не искаш да се лекуваш, нямаш достатъчно желание да преодолеш проблема и ти харесва състоянието в което си изпаднала.
Не се вслушваш в съветите, не споделяш с близките ти, които най- много могат да ти помогнат, не се опитваш да направиш нещо и да потърсиш лекарска намеса. Напротив ти си мечтаеш за нея и се надяваш всичко да е както преди. Надяваш се отново да сте заедно и да продължиш да се самосъжаляваш.
Мисля че, положението ти е плачевно.

Искрено се надявам обаче да се възтановиш. И то скоро!