ТРЕТАТА СТАТИЯ В ДНЕШНИЯ КАПИТАЛ:
Щъркел с епруветка
В България борбата с безплодието е не само медицински проблем
Николета ПОПКОСТАДИНОВА
Демографската ситуация днес в България се определя като криза. Причините са:
значително намаляване на общия брой на населението (с 550 хиляди души между последните две преброявания)
ускореното му застаряване
трайно намаляване на раждаемостта
висока обща смъртност
влошаване на здравния статус и образователната структура.
България не е изключение от демографските процеси на Стария континент - подобни тенденции се наблюдават в повечето европейски страни. Но у нас те се характеризират с екстремни равнища. Често като основни виновници за демографската криза се сочат „младите“, които не искат да раждат или отлагат това във времето заради икономически или социални причини. Същевременно в страната има 270 000 (по данни на Фонда за народонаселение към ООН) двойки с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което не могат да бъдат родители. А имат желание. Това означава 270 000 неродени бебета на фона на 70 433 родени през 2004 г. (данните са от Националния статистически институт (НСИ). И въпреки това „Капитал“ откри, че липсва каквато и да било държавна политика по въпроса на безплодието.
От три години са женени, а още си нямат деца“, чувах да мърморят съседките на автобусната спирка сутрин, като чаках рейса за работа“, разказва Теодора от Благоевград. „А ти знаеш ли, че още толкова са живели преди това заедно“, продължавали да сипват сол в раната чуждите жени. После си купила кола на старо и все по-рядко й се налагало да ги среща. Но тогава в оркестъра на общественото порицание се включила и майка й. „Всички в семейството прекрасно знаехме, че много трудно мога да зачена, и като минах 30 години, тя започна да ме пришпорва дали ще мога да износя детето, АКО зачена“, спомня си Теодора. Добавя, че тя и съпругът й съвсем не са бързали, но натискът отвън е станал нетърпим и са потърсили помощ в ин витро център в София. „Не че не искахме дете, но повече от всичко искахме
Да ни оставят на мира
и да млъкнат“, обобщава Теодора.
Идеята за родителството до такава степен е приета като етап от естествения път на развитие на една личност, че неслучването му се мисли като осакатяване или недъг. Юлия Панайотова, от научен център „Психология и здраве“, казва, че колкото по-патриархална е една страна и нравите в нея, толкова по-травматично е преживяването на безплодието. Добавя, че в по-малките и изолирани населени места още по-трудно се мисли и говори за проблема. На базата на интервюта, проведени от нея през 2002 г. в център за репродуктивна медицина, тя вижда нормата в България така: „Семейството или двойката трябва да има деца.“ Панайотова разказва: „Задавах въпроса познавате ли хора, които не искат да имат деца. Получавах един-единствен отговор - как така!!! До такава степен е майчинството е прието за неизменна част от женската природа, че дори мисълта то да не се осъществи е болезнена.“
Оказва се, че в България след поставяне на присъдата стерилитет човек трябва да преодолее не само соченето с пръст на улицата и напрежението в семейството, но и
Липсата на държавна политика
за борба с проблема. У нас няма съответните сериозни проучвания в тази насока. Те са еднократни. А интерес има. Косвен показател е посещаемостта на сайта на сдружение „Зачатие“, неправителствена организация за подкрепа и информация сред безплодните двойки - над 7000 уникални посещения дневно, както и регистрираните над 9500 потребители на овулационния календар в същия сайт.
Единственото известно засега изследване е от 2003 г. и е проведено от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и Българското дружество по акушерство и гинекология в България по поръчка на Фонда за народонаселение към ООН. У нас има 270 000 двойки, които искат да имат деца, но не могат. Проучванията показват, че около 30% от лекуваните с първичен и вторичен стерилитет раждат успешно. Навсякъде по света асистираните репродуктивни технологии (АРТ) са се превърнали в система за помощ на обществото. Д-р Явор Владимиров, специалист по акушерство-гинекология и репродуктивна ендокринология в Център по репродуктивна медицина и оплождане ин витро “София”, казва, че в Европа от 2% до 6% от родените деца са след лечение ин витро. „Например в Израел се финансират до два опита, а в старите европейски държави от три до шест се поемат от здравните каси“, разказва той. А в страните от нашия регион като Полша, Словения и Гърция опитите, които се покриват от здравните каси, са обикновено до 3 според Панайотова. Как стоят нещата у нас?
През 2005 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) стартира Програма за лечение на безплодието при жената. „Само по себе си името е спорно, защото вече дори и в България е ясно, че проблемите на безплодието не са само на жената“, коментира Панайотова. Според д-р Владимиров в последните години процентът мъжки стерилитет започва да надвишава този при жените заради стреса, химикализацията на околната среда, тютюнопушенето... разбира се, не само в България. Той цитира изследване, проведено в 5 европейски държави (Франция, Холандия, Италия, Англия и Дания), което сравнява стандартните параметри на спермограмата преди 40 години и сега при мъже донаборници до 20 години. Оказва се, че броят на сперматозоидите е намалял наполовина. Логично изниква въпросът как да процедират двойките, при които причините за стерилитет са само у мъжа или у двамата.
На час по лъжичка
В Програмата за лечение на безплодието при жената през 2005 г. са се включили 1000 жени, като НЗОК е спряла да приема документи още в средата на годината по думи на Панайотова. Числото е изключително малко, съпоставено с 270-те хиляди безплодни двойки в страната. Но е някакво начало. НЗОК поема медикаментите за стимулиране преди процедурата ин витро, а самата тя се заплаща от участничките в програмата. Целият курс на подобно лечение излиза между 3000 и 5000 лв. по думите на д-р Владимиров в зависимост от редица показатели като тип на стерилитета, възраст на пациентите и метода на лечение. По груби сметки това означава, че участничките в програмата трябва да поемат средно по 2000 лв.
Що се отнася до резултатите от програмата, отново няма нито статистика, нито обратна връзка. Д-р Галя Кондева - началник-отдел „Лекарствена и медицинска експертиза“ в НЗОК, каза за „Капитал“, че от 11 центъра по репродуктивна медицина са подали информация за 288 бременности и 3 раждания. В началото на годината управителният съвет на НЗОК реши, че в програмата за 2006 г. могат да се включат само жени, които преди това не са участвали в нея. Според експерти правото само на един опит е несправедливо и недостатъчно, защото е доказано, че до третия опит вероятността за зачеване нараства. Още не е ясен и броят пациентки, които ще могат да се включат в програмата тази година.
А при мъжете?
Излиза, че при тях диагнозата стерилитет е още по-голямо психологическо бреме, отколкото при жените. След приключване на фазата с интервюта на жени как преживяват проблема безплодие научен център „Психология и здраве“ решава да направи аналогично изследване при мъжете. Провели са не повече от три интервюта по думите на Панайотова. Докато доброволките са говорили открито и свободно, след като са откликвали на обяви и материали, оставени в кабинети за репродуктивно здраве, нито един мъж не се е отзовал. Самите лекари са били скептични, че центърът ще успее да събере каквато и да било информация от мъжете, разказва Юлия Панайотова. Тя продължава: „Много трудно беше да бъде видян мъж в такава клиника допреди няколко години. Те много плахо пристъпваха, когато трябваше да дадат материал или когато се очакваше някакво конкретно действие като подкрепа за своите партньорки, те бяха просто невидими. По мое мнение тези неща се променят, макар и бавно и трудно.“ Мнението на Фани Давидова (жена, засегната от проблема, чиято статия публикуваме в този брой) е, че държавната политика и самото общество е поставило мъжкия стерилитет извън сферата на този проблем. Д-р Даскалова е още по-крайна: „Държавата е изоставила мъжете. Няма андрология, специалистите за тяхната диагностика са твърде малко.“
Дори когато двойката има финансовата възможност да се подложи на лечение чрез ин витро, остават неразработени психологическите и етическите страни на въпроса безплодие у нас. Докато Фондът за народонаселението говори за проблеми, свързани със самочувствието на безплодната двойка и нейните връзки с обществото, за по-изразена степен на емоционална лабилност, неврози и ниска адаптивност, Панайотова разказва за изненадата на жените по време на интервютата, че изобщо някой се интересува как психически те преживяват този процес. Тя добавя: „За мен беше стряскащо колко лесно говорят за медицинската история, знаят чудесно през какви етапи са преминали, познават механизмите на тялото си, но на въпроса как се чувствахте в даден момент нямаше ясен отговор. Проблемът е страшно медикализиран в България и се преживява като такъв, а не е. В много случаи психологичната помощ е даже по-полезна или трябва да се комбинира с медицинската. Често интервютата, които провеждахме, се превръщаха в отдушник.“
Липсата на информация
е друго препятствие в борбата със стерилитета. Панайотова описва етническа туркиня на 40 години от село до границата с Турция, която по собствена инициатива без рецепта и консултация със специалисти години наред взимала хапчета и отвари с едничкото желание да зачене. Чула какво на кого помогнало, купувала от аптеката различни медикаменти и ги приемала в продължение на две години. И до днес няма деца, но по думите на Панайотова изглежда като бабичка, няма нито коса, нито зъби.
Вероятно такъв е видът и на Йоци (Oetzi) - праисторически човек, стоял замразен в ледник в продължение на 5300 г., открит в италианските Алпи през 1991 г. Учените установяват, че и той е страдал от стерилитет. Но докато на него това му носи популярност, стерилитетът днес у нас все още е клеймо.
С което всеки се бори сам.
Любопитни факти
Ин витро техниката е приложена за първи път в Обединеното кралство от д-р Патрик Стептоу и д-р Робърт Едуардс. Тяхното първо „бебе в епруветка“ е Луис Браун, роден на 25 юли 1978 г. след напрегнат дебат за безопасността и морала на процедурата.
В САЩ първото ин витро бебе е Джорджана Сийгър-Джонс, родена през 1981 г. в Норфолк, Вирджиния. До 2005 г. 1%, или 115 000, от всички деца там са заченати по този метод.
В Европа почти 5% от новородените бебета до 2005 г. са дошли на бял свят след лечение чрез метода ин витро.
Първото българско „бебе в епруветка“ Илияна е родена в началото на 1988 г. с помощта на доц. д-р Илия Ватев. Оттогава у нас са се родили около 1000 бебета, заченати по този начин (въпреки че няма точна статистика, тъй като понякога пациентките не желаят да огласят факта, че са подлагани на такава терапия, и я запазват в тайна).
Успевамостта при метода ин витро за зачеване е средно 20-30%, като основни фактори са възрастта на пациентите, качеството на генетичния материал, продължителността на безплодието и медицинската експертиза.
Възможни стъпки
Без намесата на държавата и отговорните институции проблемът стерилитет ще се задълбочава. Според сдружение „Зачатие“ важни стъпки в правилната посока биха били:
Създаването на кабинети по репродуктивно здраве, които осигуряват достъп до акушер-гинеколог, уролог (андролог) и психолог в големите градове на страната.
Приоритетно ограмотяване на мъжете за причините за безплодието, за да се диагностицира и лекува своевременно все по-нарастващият мъжки стерилитет.
Информиране на обществото с идеята, че негативните обществени нагласи към безплодната двойка трябва да се променят, както и разработване на дългосрочна програма за справяне с психологическите проблеми на стерилните двойки.
Широк публичен дебат за включване на клинични пътеки за диагностика и лечение на стерилитет и коригиране на наличните, но доказано неефективни пътеки.
Обсъждане на законовите норми по осиновяване и на бюрократичните спънки по процедурата, както и намиране на пътища за облекчаването й.
Речник
Стерилитет - безплодие, невъзможност да се създаде потомство (използван най-вече за растения и животни)
Инфертилитет - неспособността по естествен начин да се забременее или загуба на плода поради невъзможност да бъде доизносена бременността, докато плодът стане жизнеспособен
Първично безплодие - невъзможността за забременяване независимо от начина на водене на полов живот в течение на две години
Вторично безплодие - жената е забременявала в миналото, но след това е станала неспособна отново да забременее независимо от условията, съществуващи за настъпване на бременността, в течение на две години