Благодаря за съветите момичета! То май вярно ще постискам зъби, дано да е наистина за малко, а както казва и малкият приятел "това е пошението"  И аз ще търпя и те ще търпят, пък където му излезе края.... 

Iffi 13, щом имаш нужда от парите, не напускай работа. живот и здраве да забременееш, излез в майчински, пък ако трябва и телефона си ще изключиш или ще си смениш номера без да даваш новия на шефовете си. не позволявай да влияят на живота ти  хора, от които нищо не зависи. пусни пердето и това е! съвета ти го давам от личен опит, година преди да забременея обмислях как ще напусна работа, как ще им го върна тъпкано заради експлоатацията и няма да ми дреме, ама хич ... е, не напуснах, за щастие забременях въпреки всичко и сега си ползвам майчинските. пък на шефовете пак не им е весело, ама никак. всичко се връща. стискай зъби и късмет на процедурите!

Здравейте момичета! Не съм писала отдавна, защото не ми остава много време. Искам да пиша и аз по темата. Много е неприятно, но за съжаление и аз напуснах работа когато трябваше да правя процедура. Шефовете ми знаеха за проблема още при постъпването ми на работа..., но това не помогна. Заплатата ми беше смешна за това, което работех-чертаех проекти на AutoCAD. Оказа се, че мъжете са взимали за същото нещо(без да могат да чертаят на тази програма) от 2 до 5 пъти по-големи заплати.. Подписваха се срещу проектант, без да имат такава правоспособност, а единствения човек с трудов стаж като инж. бях само аз, а колежката ми имаше опит също с проекти и то доста голям.. Отношението беше отвратително. Тя имаше 2 деца и когато се разболяваха и отсъстваше беше обвинявана за неуспехите на мъжете, въпреки че чертаеше в къщи и всъщност това, което зависеше от нея тя го правеше много бързо и в срок. Мъжете снасяха погрешна информация на шефовете, че тя не си била свършила работата, въпреки че в компютъра се вижда точно на коя дата е направен чертежа.. Отношението към мен беше подобно. Накрая бяхме принудени двете да напуснем работа... Аз напуснах веднага, защото ми предстоеше процедура, а тя остана. Месец след като аз напуснах и тя си взе неплатена отпуска се появи обява, че си търсят проектант и техн. сътрудник- за нашите места. Не искаха да ни изплатят полагаемите ни се минимум 4 брутни заплати по чл.331 от КТ.. Стана страхотен скандал. Онзи нямало защо да ни дава 4 такива заплати. За сведение един от голегите ми взима на месец 1200 лв. Моите 4 брутни заплати са точно 1400 лв. Друг от колегите е взимал чисти 1500 лв. Та затова си помислете дали има смисъл. С мен се изгавриха и коментираха, че съм била третирана различно заради положението, в което съм била... Как съм третирана? Заплатата ми беше много ниска и като излязох болнични 1 месец заради процедура сами се сетете колко съм взела.. Тях не съм ги ощетила по никакъв начин,но въпреки ниската заплата взех още по-малко пари, защото болничния, който се полага от фирмата (за 1 ден)не ми беше изплатен...  Така че незнам дали е правилно да се уведомяват шефовете за тези проблеми... Аз втори път никога не бих го направила! Бих си взела платената отпуска и неплатена също, за да не разбират въобще. Аз напуснах и направих процедурата-неуспешна, но следващата беше успешна.. Сега си гушкам детето и се радвам, че се махнах от онзи ад..

а така те искам Ифи
горе главата!

Туто Бене, не си късай нервите с нещо, което не можеш да промениш! За себе си си взела правилно решение, тази фирма е за гърба ти и толкоз!

За съжаление, дискримацията по отношение на заплащането на жените и мъжете е факт, относно заемането на постове, длъжности, превилегии също, въпреки че смело мога да твърдя, че именно жените в БГ са тези, които работят повече и по-прецизно и се справят с още куп задачи покрай работата си...

А колкото за историята, която споделяш, да, за съжаление такива неща ни се случват, и моя милост е в групата, ама няма да се предадем, нали?!

Фуси, а ти с твоя коментар и цитат на мъничкия ти познат, страшно ми повдигна духа! Поздрави, и да го нацелуваш добре!

Здравейте момичета и от мен.
И аз като вас се чувствам леко разочарована от предишните ми работодатели при които изкарах 4 години ,и им донесох доста пари и накрая като се разболях от ЛУФ синдром се чудеха как да ме изритат,защото имах 10 см киста ,която или трябваше да се оперира или да лежа в къщи по цял ден докато изчезне.За щастие за 2 месеца се редуцира с дуфастон,но лошото чувство остана.Казах си ,че трябва да решавам между бебе и перспективата да си влошавам здравето докато съвсем загубя всички шансове да стана майка.Напуснах .Беше ми много мъчно ,защото бях направила кариера в тази фирмичка ,хората ме уважаваха ,но за нищо не съжалявам.За 9 месеца успях да  разреша доста от причините за проблемите си ,да ги локализирам и да вървя напред.
В края на Ноември миналата година усетих началото на  икономическа криза и реших да започна работа в една не  толкова прехвалена фирма.Истината е ,че трябва да се мисли и за майчинство и за болничен.В момента съм в 7 седмица бременна ,все още ходя на работа ,но планувам през месец юни да излеза в болничен.Хич не ме интересува кой какво ще казва и т.н.Момичета трябва да се научим да мислим повече за себе си и да не се раздаваме безрезервно!
Поздрави

Да се включа и аз , въпреки, че засега не мисля за болничен, но никога не се знае. Аз съм на държавна работа /дом за деца без родители/,работи се по график, който включва и нощни смени, и удължено работно време, но всички закони се спазват. Но и психиката на хората, които работят в тази сфера е различна от другите - почти всички са много мили, отговорни и наистина влагат сърце и душа в работата си с тези деца. Аз срещнах разбиране в колегите си от екипа, въпреки, че дори официално не съм регистрирана като бременна, преработиха се графиците са работа - вече работя само редовна дневна смяна с възможно най-малка отговорност и физическо натоварване. Знам, че ги затруднява повече, но когато кажа нещо да излизам в болнични или напускане.. дума не дават да се издума.Ако можеха всички да са такива..

ей хора, как ще напускате? Вашия шеф незнае ли че в днешно време стерилитетът е по разпространен и от грипа, и то с доста проценти при мъжете. На всичкото отгоре вашия мърморещ шеф има деца, но не се знае по какъв начин ще има внуци......
горе главата.

Реших да почета малко в тази тема и това което прочетох не ме изненада,но никак не ми хареса!Колко жалко за нас българите - истината е черна и грозна !
Вместо с тоя отрицателен прираст да се вземат мерки ,то ......
Момичета и аз съм в трудно положение в момента !
Работя само с мъже двама от които чакат бебета !
Никой не знае от тях какво ми е !
А то и аз още не знам - в момента търсим причината правим изследвания ,но се налага да пътувам при док в друг град за прегледи и т.н вие всички знаете как е!
А шефа - той дори и за отпуск платен който ни се полага мрънка !
Иска ми се да се махна , но парите ни трябват ,така че алтернативата за сега е да стоя там и да се ослушвам за друга работа - по-спокойна и не толкова отговорна !
Така че ще се мъчим не знам още колко !
Дано нещата за напред да се променят много силно се надявам !
Но май първо трябва да променим манталитета си .....

viviq ,търси си по-спокойна работа,поне докато направите бебето.Сега осъзнавам ,че нямах никакви шансове за бременност ако бях останала в предишанта ми фирма- малка фирма,голям стрес,командировки ,заплата със 200 лева повече от текущатата ми.
Текущата е другата крайност ,но за бременност ми е удобна.
Желая ти късмет  да намериш това,което търсиш!

Виви, мила напълно те разбирам! При мен нещата са подобни само, че аз работя само със жени, които не спират да ме питат кога ще имам бебе, няма ли да забременявам вече, за всякакви празници ми пожелават бебе, а то така и не идва и на мен не знаят колко ми се плаче....и аз правя изследвания...а те с онези съжелителни уж погледи.... ..ама стоя-ден не мога да остана без пари, защото с милото изплащаме много голям ипотечен кредит...та така ако някой ден излезе нещо по-добро втурвам се натам с пълни сили! Пожелавам ти и на теб това да ти се случи и също така скоро да дочакаме и така желаните бебчета!!!

Анизи мила и ние плащаме ипотечен кредит и сме още в началото на ипотеката от 2 г сме го купили жилището !
Но ще стискаме зъби и тва е а пък аз ти пожелавам да сменим професията с професия МАМА  на всички го желая от сърце!

Ох и на мен как ми се иска да не ходя на работа ... Около мен само колеги с деца и техните въпроси ...
 Дано скоро излезем в продължителна почивка, а после с големи усмивки и положителен заряд след 2-3 години с радост се завърнем по работните места.

дано Гардже, дано....чак след 2-3 години, а защо не след това и за още 2-3....не отказвам.......

ЕЕЕх милички наистина ако можем да сменим професията с тази на МАМА ще е супер
Размечтах се и аз !