Мда, интересни въпроси се повдигнаха, та ето малко размишления за туй-онуй от малко друг ъгъл, но и по темата, с уговорката, че всеки си знае живота най-добре, избира си и си преценява какъв избор да направи.

"Любовта" е комплексно понятие и тя включва както платоничното (приятелството, другарството и т.н), така и физическото (сексуалното). В брака по принцип би трябвало  да ги има и двата компонента. И двете страни на любовта трбява да намират проява и убежище, като е възможно на периоди съотношението между физическото и платоничното да е в полза само на едното или само на другото.

"Тръпките", "пърханията" в някои телесни области, "пеперудите", емоционалните "земетръси" и други вулканични или просто по-обикновени забранени усещания мъжът/жената може да получи и от постоянния си партьор, но, разбира се, при условие, че и двамата го искат. Така си мисля. Но е нужно много повече да се стараеш, нужно е много повече усилие да отделяш битовата, ежедневната страна на живота от празничната, емоционалната, от онази, за която понякога ни е по-удобно да приемем да си мислим, че битът я убивал. Просто от мързел най-често.

"Другарството" в брака е нещо страхотно, защото двамата партьри си имат доверие и семейната фирма, наречена "брак", може да бъде управлявана по-успешно и стабилно. Ами, емоционалното, физическото, сексуалното?! Аз лично не бих се обвързала, пък било то и с негласното обещание, за липса на сексуалност в отношенията с мъжа ми. Защото даже и да се приеме негласно такова положение, то какво да правим с мислите си, с тайните и грешни желания към външното понякога?! А те рано или късно се появяват като компенсация и съвсем друг е въпросът дали ги подтискаме успешно, или им намираме таен отдушник. Пак зависи дали сме готови да се залъгваме наполовина, дали това ни устройва и колко дълго можем да я играем тази игра.

И още нещо. Наситина ли си мислите, че можете да имате сто процента доверие в партьора си, че, когато негласно дава такова съгласие за такъв вид връзка с вас, то той може да е сигурен за себе си до края на живота си?! Защото това, което вас ви спира да разрушите удобната връзка, за него в даден момент може да се превърне в най-вълнуващото и смело приключение, защото случайно е осъзнал, че колежката/съседката и т.н. не само, че му предлага и други удоволствия, но и го разбира за наш най-голям ужас, и то въпреки всички жертви и усилия от наша страна наистина да се превърнем в най-добрия му приятел.

Да, приятелството в брака е наистина Божия благословия, ако се случи. Но само то не е достатъчно! Защото никога не можеш да си сигурен в човека до теб колко и дали наистина само това му е достатъчно. Решението е, че трябва повече да се стараем и за другата, сексуалната страна. Защото понякога тридесет секунди лош секс, са по-достатъчни (даже и като начало и обещание за нещо повече)  и от тридесет дена уверения във вярност.

Просто трябва да отделяме различните страни на живота - битът си е бит, но емоционалното си емоционално и старанието в тази посока ще се възнагради стократно, защото се получава наистина стабилна връзка с човек, който не само уважаваш, но и обичаш по всякакъв начин.

По-вълнуващото в забежката с външния човек е не това, че човекът се оказва по-специален, а защото си си позволил нещата просто да се случат, не си се старал нито грам, даже нямаш никаква по-специална заслуга в повечето случаи, просто химия и привличане, неутежнено от ежедневните диалози и монолози за бита. Защото ти и другият човек сте си нови един за друг, но за колко дълго?! И пак се стига до зациклянето и до изходната точка, от която тръгваш да търсиш силни, но забранени усещания.

 Тук е мястото и на "розовите, външните очила". Много е полезно да поглеждаме понякога партньора си и с очите на съседката. Ще се изненадате колко освежаващо действа. Така ще си припомняме за великото и романтично начало на връзката си. А да се освежи тя понякога са нужни само тридесет секунди... (хм, според възможностите, все пак  ).

И въобще: Не на  "сексуалното пенсиониране" в брака!!! 

Всичко това при условие, че и двата компонента на любовта са все още живи във връзката и партньорите искат да са заедно във всякакъв смисъл.

Aз пък, Огняна, ще ти кажа така - когато човек е емоционално нестабилен, е склонен да се лашка между крайностите. Ако 5 човека ти кажат, че ще ти мине, че тръпките са временно нещо и т.н., се чувстваш окрилена и си викаш- да, ето, какво си въобразявам аз, всичко ше се оправи и ще заживеем пак щастливо. Криза било... и така до следващата.
Ако се появят нови 5 човека и ти кажат, че човек може да преоткрие любовта и "втората", новата вързка да е най-голямото ти щастие, че има много хора, които изживяват страхотна любов на по-късна възраст и пак ги има пеперудите и те не си отиват, не отлитат толкова лесно, би могла да се скапеш отново. И да хукнеш към новата неизвестна любов. Пък тя да се окаже кофти.......

И така, вариантите се оказва, че не са два, а доста повече. Щатстие в старата връзка с разбирателство, но неотминаваща тъга по нещо "друго" или пак разочерования, после щастие в нова връзка, после пак там разочерования, или пък любов докато смъртта ви раздели.......


Аз бих те посъветвала да изчакаш малко, ако можеш да "сприятелиш" разума и сърцето /да, трудно е/ и заедно да вземете решение.

Е, имай предвид и това, което са ти написали момичетата, за известен ориентир, но както са различни хората, така са различни и съдбите им.

Аз очевдино не ти помогнах да вземеш "правилното" решение. Нямам и за цел, просто исках да ти кажа да изчакаш малко, да отмине силната емоционална буря и когато настъпи затишие да мислиш.

Прегръдка!

Всяка една от нас е минала по този път, стояла е на това кръстовище и се е чудела "А сега накъде"... Уви, животът ни предлага такива дилеми доста честичко 

Съгласна съм с мненията на всяка една тук - всяко едно може да е полезно за всяка една от нас, в зависимост от ситуацията. Затова и харесвам този форум, защото винаги можеш да "видиш и чуеш" различната гледната точка, която да ти отвори нов ориентир за мисли и действия. Споделеният опит е половин опит, беше казал някой.

Съвет аз не мога да дам, най-малкото, защото не се познаваме лично. Но дори и да се познавахме, и да бяхме близки приятелки, моята гледна точка щеше да е съвсем различна от твоята... Както казва Розичка, очите на съседката гледат по начин, различен от нашия...Мога само да ти пожелая късмет! И каквото и решение да вземеш, след време да се чувстваш удоволетворена от себе си!

Нино, казвала ли съм ти скоро колко умна жена си? 

Хубава дискусия се получи, нали?! Толкова много съдържателни постинги на едно място скоро не бях чела А щом вече виждам и това, значи емоционалното ми състояние се стабилизира.

Да, Нина, напълно си права за лашкането. Но в случая, една моя много проклета черта, която ме прави да изглеждам колеблива и несигурна отстрани, ми върши страхотна работа от както се помня... Когато има нещо, което ме притеснява и се чудя какво да сторя, обикновено дълго "меря" нещата и чак тогава избирам. И в повечето случаи изборът ми е правилен.
Мненията ви бяха важни за мен. Естествено, както аз, така предполагам и вие, не сте си представяли, че ще приложа направо конкретен съвет. Не, чета всичко и го пречупвам през моята си призма. Многото гледни точки помагат на човек, поне на мен, да изясни сам себе си. Споменах вече, благодарение на вас, постигнат СЪЗРЯВАНЕТО, което щеше да ми коства много повече време, а се получи за 2-3 дни и за това съм ви страшно благодарна.

А колкото до "очите на съседката", дори може би ръцете й , постоянно си ги нося, защото с бая "съседки" и пр. се е налагало да се справим Но ми се струва, че сега повече ефект ще има да използваме "очите на съседа" Защото обедличаването е нещо, което със сигурност може да погуби не само един брак, а и доста други неща.

И така. Имам да свърша доста работа. Списъкът, който се визуализира след ин витрото, сега започва да се материализира. Дано успея да изпълня всичко в него. Но и имам едно наум за себе си...