Цитат на: Rib4o в Септември 13, 2009, 23:57:29 pm

Нито за миг не е трябвало да обяснявам на мъжа ми защо ни е нужен донор. При положение, че има проблем, трябва да се реши веднага. Не сме се обяснавали изобщо. Има проблем, нужен и донор /при нас не може да се реши по друг начин/. Това са фактите. Намираме клиниката и си решаваме проблема. Сериозно ли се чудите как да обасните това на мъжа си? Сигурно, ако му кажете простичко, ще разбере. Успех, мацки! Не е лесно, но е добре да говорим на един език с половинките си.

Аз пък не разбирам как така не поговорихте?!?! И ДА сериозно се чудех на онзи етап как да обясня на мъжа ми.  При положение че има цяла тема свързана с преживяванията на момичетата когато се налага донорска яйцеклетка - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=37498.0   не разбирам, защо пък мъжете ни нямат право на емоции. На тях още от малки момченца им се вменява задължението да са продължитери на род, бащино име и т.н. и в техни ръце /тестиси/ е продължението на човечеството едва ли не....
Даааа смятам, че мъжете ни имат право на откровен разговор, на подкрепа, на още един знак за любов!
Успех на всички!

 Аз пък не разбирам как така не поговорихте?!?! И ДА сериозно се чудех на онзи етап как да обясня на мъжа ми. На тях още от малки момченца им се вменява задължението да са продължитери на род, бащино име и т.н. и в техни ръце /тестиси/ е продължението на човечеството едва ли не....
Даааа смятам, че мъжете ни имат право на откровен разговор, на подкрепа, на още един знак за любов!
Успех на всички!
[/quote]

Явно или аз не съм се изразила достатъчно ясно. Разбира се, че говорихме. Исках да кажа, че след като проблемът е ясен, не бива да се губи излишно време, тъй като в нашия случай всеки месец е от значение. След като донор е единственият шанс за дете, това е нашият път. Съгласна съм, че мъжете също като нас изживяват нещата и имат нужда от разбиране. Не исках да обиждам никого. Все пак мисля, че при процедура с донор на жената също не й е никак лесно. Успех и стиснати палци!