Здравейте на всички,на мен ми поставиха  диагноза "улцерозен колит" преди 2 дни.Още съм в стрес,защото с мъжът ми искахме да си имаме дете.Сега постиянно ме успокоявя,че след като оздравея,ще си направим едно хубаво бебе.Е,да обаче това което чета страшно ме притеснява и ме е страх ,че никога няма да мога да имам дете..само това немога да приема.Моля посъветвяйте ме,възможно ли е забременяване и износване на ЗДРАВО дете с тази болест,че ще се побъркам вече,а съм само на 28г.Има ли майки с такава болест?Лекарите не препоръчват забременяване,защото настъпвали усложнения при бременноста,но иначе за какво живееш ако си нямаш детенце?Ние пробвахме 5-6 месеца и не се получи,след което се разболях и сега се разкъсвам от притеснения -ще бъда ли някога майка?

Аз като чета следното,мисля че е добре да направиш един консулт с имунолог и генетик в Плевен.   

Етиология: Етиологията на заболяването не е напълно изяснена. Предполага се намесата на многобройни фактори: инфекциозни, неврогенни, психогенни, наследствени, алергични и имунни.
Приема се, че улцерозния колит е автоимунно заболяване. В серума на болни с ХУХК  има антитела, които реагират срещу антигените на собствените им епителни клетки от лигавицата на дебелото черво. Автоимунната генеза на ХУХК се подкрепя и от нерядкото му съчетание с други автоимунни заболявания - системен лупус, хемолитична анемия, васкулити, увеит и други.

Мила
не знам какъв точно е този твой улцерозен колит. Аз също съм с кулит. поставиха ми тази диагноза миналата година след страхотна криза / температура, болки в корема/. Имаха съмнения, че е апендисит, после перитонит и накрая казаха кулит. Бях около месец на диета, пих Хуск и мога да кажа, че съм добре.
Нямам детенце, предстои ми Икси процедура другият месец, но досега не ми казвал лекарят, че ще окаже влияние кулита на иксито и на една бъдеща бременност.
Мисля, че се притесняваш излишно за това.
Стискам ти палци всичко да се развие по най-добрият за тебе начин
Късмет

Пепсинка, успокой се мила! И аз съм със същото заболяване - диагноза изневиделица от миналия април. Тогава прочетох доста и се оказа, че жените с това заболяване имат същия процент успешни бременности като всички останали жени. За разлика от други автоимунни заболявания, точно това се повлиява по-скоро добре по време на бременност. Общо, ако забременееш, докато си по-зле, проблемите продължават през бременността (но не задължително й пречат много), а ако забременееш в ремисия, то обикновено заболяването е спокойно и по време на бременността. Така че на първо място си гледай сега здравето, непременно следвай съветите на лекарите за лечението (което е много продължително). Пиши на какви лекарства си - и за тях съм чела изследвания в каква доза се смятат за безопасни. Ако си от София, пиши къде ти поставиха диагнозата?

Така че се успокой, оздравявай (при мен състоянието се подобри много бързо и вече ям всичко) и после ще свършите и другата работа Много е важно и да си спокойна, защото стресът не е добър при това заболяване.

Мира-Ив, този колит е друга категория заболяване, автоимунно, а не като обикновения колит.

Здравей
Аз също съм с това заболяване от малко повече от година и половина. Откриха ми го малко след като родих първото си детенце. Известно време бях на Салофалк- свещички и за около 6 месеца уж се излекувах. След около 2 месеца пак се възпали. Започнах лечение на свещички и до преди месец и половина някъде се лекувах докато не разбрахче пак съм бременна. Бременността ми е абсолютно непланирана. Бях чела че жени с това заболяване забременяват трудно, но явно не е така. Сега пробелмът е че спрях веднага лечението и в момента кървенето ми се е увеличило доста. Утре съм на консултация с гастроентеролог и ще пиша какво ми е казал, но не знам дали ще може да ми се направи изследване сега, а лечението в първия триместър е нежелателно.
Моят съвет е да се лекуваш докато изпаднеш в ремисия и да продължавате с опитите за бебе. Няма да е трудно изобщо. Важното е да се излекуваш  

Малко дълъг стана поста ми, но се надявам малко спокойстви еда съм внесла

Елита, аз си изкарах с проявен колит две седмици без никакво лечение - при мен се обостри 10гс. Почнах лечение 12гс - метилпреднизолон локално. Влошаването престана, но само се закрепих и си влачих симптомите още доста месеци лекуващият ме гастроентеролог нещо не посмя да ми включи салофалк, въпреки че други го предписват като безопасен. Поне половината бременност ми беше малко кошмарна заради заболяването - почти не можех да мръдна от вкъщи, хемоглобинът ми падна сериозно. Към края от няма накъде почнах и салофалк и закрепих. После пък уж трябвало да спра салофалка 1 месец преди раждането- точно колкото да се обостри пак, та в крайна сметка си го почнах пак - не ми попречи на раждането. От моя опит мога да ти кажа, да изкараш някак първите три месеца без лекарства, после да си се лекуваш спокойно (това и на база прочетеното за двете лекарства). Аз след раждането пък го спрях салофалка, защото уж кърмя и се лекувам пак с кортикостероиди, те били ок за кърменето. Само че като ги спра, до 1-2 месеца пак се обостря заболяването, от друга страна продължителният прием не знам дали е приемлив (аз малко на самолечение съм го докарала, не съм се организирала да отида на лекар). Хубавото е, че имах големия шанс самата бременност да ми е изключително лека и да не ми създава никакви проблеми.

Аз се чудя сега как бих планирала втора бременност, хубаво е да си спрял лекарствата, но първото забременяване ни отне 5 години опити, а ремисиите ми карат малко


Желая ти лека бременност и УК да не ти създава грижи!