Аз честно казано си мисля, че за трудната адаптация на някои деца голяма вина имат и учителките. Пример с една съседка, детето ходи няколко месеца и те ежедневно й се обаждаха, че плачел, да ходи да си го прибира, без да приложат каквито и да е техники да му помогнат. Тя им беше казала как заспива вкъщи, да пробват същото -неможело така, ами останалите деца и т.н. Мия е обратен пример -дете, което изненада всички и свикна изключително бързо. Разбира се, ние имаме опит само с частни градини. Тя беше много свито дете, гледано от много грижовна баба, несвикнало на общуване с други деца и т.н. Лятото я дадох в една занималня за 1 месец, за да видим дали ще ставаме за градина изобщо. Ами още на втория ден влизаше с усмивка, но там имаше страхотни какички. Тя като ги видеше още на улицата, ги хващаше за ръка и казваше чао. А преди това като някой я заговореше, се скриваше зад нас. После септември тръгна в една градина където на третия ден я оставих да спи там и ми се обадиха, че е заспала за 20 минути (вкъщи заспиваше за доста по-дълго време). Там имаше една учителка, която определено не харесваше и с нея не искаше да влиза и правеше сцени, но с останалите влизаше с бодри крачки. През декември се наложи да сменим градината по транспортни причини, и в новата пак нямаше проблеми. Там дори сякаш й харесва повече.