Предупреждавам, че (както винаги) поста ми ще е дълък най-вероятно, доста емоционален - такава съм си, и дори леко брутален (ще се стремя да е в рамките на позволеното и приемливото)!
Незнам откъде и как да започна....Не ми го побира руста глава - май няма толкоз място за толкова лицемерие, егоизъм и невежество!!!
Та.... Умира онзи ден детенце на моя приятелка. На възрастта на моите барбарончета е. Няма да описвам ужаса - всяка една може да си го представи! Изживях го с нея... За секунда си се представих на нейното место и меко казано ми се пригади. От както разбрах, съм ... знам ли и аз - просто не съм на себе си. Плача постоянно...
Днес се чуваме по телефона. Сдухвам се за 20149780-ен път от 2 дни насам и пак се разплаках. На работа съм. "Най - добрият ми приятел" ( ще разберете значението на кавичките по - надолу) ми е колега. Знае през какво минах, за да има децата си. Знае в какво съсътояние бях след неуспехите. Знае дупката от която едвам се измъкнах почти без сили.
Отидох да си запаля цигара, след като се чух с приятелката ми. Пуша и плача - уж скрита от всички. Идва той, прегръща ме през рамото и пита какво ми е от два дни (до момента не му бях казала). Разказвам му и отговора който чуха ушите ми !!!!!!!! " Ами така е защото се БЪРКАТЕ на Господ в работата! Той ако е решил да имате деца ще си е свършил работата и няма да висите пред кабинетите!"
Естествено, все едно пред мен седеше непознат човек! Как може да има такава свещена простота! Как е възможно да има хора с претенции за умни, интелигентни, отворени за всякакви дискусии и .... всякакви претенции, които мислят така?????????????? Не ми се вярва, че познавам такъв човек. Не вярвам, че е бил до мен и лицемерно ме е утешавал, а същевременно си е мислил "че не заслужавам" деца!!!!
Как е възможно някой да решава, кой какво заслужава и, че щом не ства по нормалния начин, значи Господ бил решил, че не заслужаваш да си щастлив!!!!!!!!!!!!
Бясна съм!!! Не вярвам, че е възможно!!! Не вярвам, че въпреки и далеч от проблема, дори за секунда неможеш да се поставиш на подобно място ( зашото той каза, че ако му се било случило, нямало да се меша в Божите работи, а щял да си осинови дете)!!!
Сега си отговарям на хилядите въпроси, които са измъчвали главата ми толкова дълго време - незаинтересоваността на държавата в известна степен, неразбирането на проблема от обществото ни! Ако на 10 човека единмисли като "най-добрия ми приятел" то тогава аз отказвам да съм част от това общество! Не искам да бъда толкова плитка и ограничена в разбиранията си и неискам да си помисля,ч е има подобни типове!!!!