Грейси, ти нали имаш мъж и голямо дете. Как само ти ще чистиш?!

Етървата да си мълчи. Повечето лоши сънища са на хубаво.
Аз бях с предна и при двамата и двамата ги усетих към 16гс. Имам приятелка в 25гс си усети детето. Всяко е различно.

Тери, като се роди и дрехите, които са ти са се стрували кукленски и са му големи, тогава ще осъзнаеш какво малко човече е. 

Ако мъжът ми ме чуе, че съм казала, че не чисти много, ще ми се разсърди. Ами той не обича да чисти. Той работи повече и е по тежките работи. Ел. инженер е поне се грижи за всякакви технически работи вкъщи и на село вкл., дори някои хамалски и строителни дейности прави, когато се наложи. Гледа лозе и пчели на село... наистина много неща прави, а аз нищо. Но понякога ми помага с прахосмукачката, чисти прозорци отвън, че сме нависоко и е опасно. Откакто съм бременна не смея да ползвам прахосмукачка, защото поне при имплантация бях чела, че може нещо да повлияе да има контракции. После пък взе да ми тежи. Така че аз си минавам ежедневно с мопа, обирам от мебелите праха и космите - това е ежедневно заради космите. А пък седмично прахосмукачката. Включително котката я минават с детето с прахосмукачката на ниска степен, когато има много косми. Не й беше много приятно, ама имаше някакъв ефект за 2-3 дни. Иначе аз си я решех с четка, но ефектът е минимален. А пък детето си чисти стаята. Но то това с космите е навсякъде. Та аз всяка сутрин чистех и плота на кухнята, защото тя се качва там, но и да не се качва, те космите постоянно хвърчат във въздуха.
А пък за етървата, тя си е такава. Добре, че са далеч от нас.

В България са малко сбъркани нещата.Моя мъж работи тежка работа, ремонтира сам в къщи.Всичко дет се вика без мебелите той е направил.НО готви, чисти и пуска пералня сам, без да го карам.Само с простирането и прибирането на дрехите е скаран.Опитва се ама не му се получава.Аз почти не готвя в къщи, не обичам, а и покрай децата нямам време.Ако той не сготви, ще караме на яйца.За чистенето е по същия начин.
Но пак казвам, жените в България се чувстваме длъжни да правим всичко и извиняваме мъжете си, че са изморени, което ще ме извинявате не е така.

Скоро четох статия за жената по принцип и колко допълнителни и малки неща прави, за околните незначителни, които я натоварват допълнително.Едно уговаряне на среща с други майки, намиране на подходяща градина, разговор с директор/учител, всичко това товари психически и е допълнителна работа, от която повечето мъже са абдикирали тотално.
 Та нашето си върви без да усещаме.

Откакто забременях мъжът ми чисти. Говорихме  си с него как в семейството нещата по принцип се разпределят неусетно. Единият вижда едно нещо и се грижи за него, другият друго. Например аз никога не виждам пълния кош, пълня докато започне да пада от него. Той не вижда мухъла в банята, праха по пода. И сега след  като изчисти, доколкото може, и му кажа, че има мухъл или прах,  той пита: "Къде?"

Маги (така се казва котката ми, апропо ), не съм съгласна с теб. Не знам за чуждестранните мъже, но по принцип има такива мъже, които възприемат домакинската работа като женска и някакси инстинктивно странят от нея. Моят мъж е такъв тип. Но въпреки това покрай мен може всичко да върши - може да чисти, може да мие чинии и го прави сега по-често, може да готви (понякога, когато се наложи). Важното е, че не е с вързани ръце. Аз съм на принципа, че всеки трябва да върши каквото може и да се помага при възможност, а не строго разпределяне на дейностите. Но аз действително не мога много неща да правя освен домакинските и служебната ми работа, и да гледам деца, макар че в последното не съм много сигурна вече. Е, мога да копая, да вързвам лозе, само да го кърша не знам още. Но не съм съгласна, че жените са по-натоварени от мъжете. При някои може да е така, но при мен определено не е.

Аз мисля също като Маги. Имам две момчета и се опитвам да ги науча, че няма женска и мъжка работа, а работа, която трябва да се свърши. От почти 5г не съм работила интензивно. На по няколко часа дневно, 2-3 пъти в седмицата. Мъжът ми излиза в 8 и се прибира в 19ч. Вечер само понякога слага масата, но сутрин преди работа оправя мивката, вечер глади. Сипваме си по едно вино, той глади, а аз му правя компания. В почивния си ден чисти. Само банята я чистя аз, че той е разрушител. Аз пък мажа, сглобявам, боядисвам...
Идеята ми е, че е до навик. Ако ти самата се имаш за нищо правеща, така ще те възприемат и околните. Моят доход в момента е колкото да платя забавачницата, за да изкарам тези пари.

Съгласна съм, Павла, и аз така се опитвам да науча моето момче. Не се възприемам слаба, макар че телесно съм. Просто всеки има силни и слаби страни и затова е хубаво да се работи в екип. Аз съм си чистофайница, обичам да готвя, с училището на детето се занимавах като по-малък, по математика го подготвих за малката матура. Но пък синът ми на 12-13 години сглабяше мебели, кътри цимент и т.н. И двамата с него, освен мъжът ми, сме боядисвали стаите... Но донякъде и всяка жаба да си знае гьола, не можем всички да правим всичко и да разбираме от всичко.

Не искам да споря, но в момента аз работя повече от двама ни и изкарвам повече.Това означава ли, че той трябва да се превърне в домашна прислужница?Такъв е момента!В същото време с раждането на близначките и къременто аз нямах време да се изпикая какво остава да чистя.Та тогава той беше поел абсолютно всичко.
Аз си знам точно гьола и той не е чистенето и готвенето.Отдавна съм решила, че спомени се създават не с парцал и черпак в ръка.Но всеки си има приоритети!

Да, да, няма да спорим, само изразяваме мнение. Както се опитах да кажа, аз съм против разпределянето на мъжка и женска работа. И това с вменяването на чувство за малоценност по отношение на това кой колко изкарва също съм против. Разбира се, че ти си напълно оправдана с 3 деца да не вършиш всичко вкъщи и някой да ти помага. Мисълта ми беше именно всеки да прави какво може и колкото може. Просто аз не мога да вдигам тежко и не разбирам от ток, например. Но няма нищо лошо в това някой да не може да прави нещо или да не го обича. Винаги си има начини, важното е да се нагодят съпрузите .

Наистина много зависи каква е ситуацията в конкретното семейство. Ние по принцип сме си с мъжки и женски роли, точно, защото мъжът ми е много по - добър в техническите задачи, а аз в домакинските и детските. Но винаги, когато е имало нужда сме си помагали взаимно. Когато и аз работех, общо взето си разпределяхме домакинските задачи. За готвене, винаги съм била аз,защото той едва едни яйца може да направи. Но сега примерно ходи на работа и ни издържа изцяло финансово, само той се занимава с колата, аз там не пипам, не съм я мила дори. На вилата също прави доста неща и подобрения. С апартамента, който даваме под наем също. Ако нещо е за поправка или смяна, той го прави, както и в нас.  И някакси не мога да си представя да го накарам и да чисти, пере, глади и т.н. или пък да му се сърдя, че не го прави.

Точно това е. Никой никого не кара. Има работа да се свърши и който може я върши. Никой не помага, защото щом живеем заедно, значи работата вкъщи е обща. Аз така възприемам нещата.
Аз готвя, на е основно подаде децата. Не чистя когато 'трябва', а като ми се чисти.
Също не възприемам това за гьол и жабите. Имам две момчета, които макар и бебета знаят да правят доста неща вкъщи. Ако имах момиче, щях да му покажа как да работи с инструменти примерно.
Всичките граници са само в главите ни.

Е да, но аз не му оставям време да я свърши. Той се прибира в 18ч. Аз до тогава вече съм свършила всичко необходимо, защото няма как да чакам цял ден да ми е мръсно или разхвърляно, за да чакам да изчисти той примерно  А и вечер понякога се налага да свърши задачи свързани с колата или гаража или други ремонтни дейности, които аз не мога. Та, реално дори и като време така са ни разпределени задачите.

Много буквално разбирате нещата. Не е да се чака той да изчисти, а да не го чувстваш като твоя работа. Ставаме, оправяме се и излизаме, децата спят и аз почивам. Стават, оправяме се и излизаме. Като се върнем поправям и правя за ядене. Ако не изчистя, не изчистя. Това е.
Направихме темата.
Хайде, Грейси, пускай нова тема ти.

Всичко е до желание: аз лично имам супер много желание да правя неща за къщата. Ако не бях сега бременна, щях да цикля с мъжа ми всеки ден. Не знам как се прави, ама щях да се науча. Като го видя скапан от работа, работа по къщата, чистене и обслужване на бременната му жена и ми е много криво и искам да помогна. Ще му подредя нещо, ще му сложа обяда, минимални неща правя в момента, но ги оценява.
И при нас има прах, еми има, какво толкова. Къпем се всеки ден, мием си зъбите, мием си чинието, на мен това ми е мерилото за нормална хигиена. Ще избършем праха, когато имаме време и се чувстваме добре.
Но съм възпитана много патриархално. Исках да се науча да сменям крушки скоро. Баща ми не искаше да ми покаже, защото това било работа на Мишо. Да не ви казвам като го видя веднъж да простира дрехи отвън на двора

Аз също имам мерак да правя по къщата. Дано и правя. Уча се в движение. Затова днес ще лакирам камъните, а не да изчистя.

Аз нямам мерак вече за нищо.На 40 години си ценя времето и изгубените моменти.Сега просто искам да прекарвам време с децата и мъжът до себе си.Всичко друго е преходно.Някак много на близко вече ми се виждат 50 и 60 години, а тогава няма да съм все така на педали и готова да правя всичко на всяка цена.
Та сега е времето за децата.И както Павла казва, нещата не са на всяка цена и защото трябва.Правя ги когато искам.Дори да имам време да изчистя, но дилемата е парцала или книга, взимам книгата.Менталното здраве е също изключително важно!

Само да довърша темата, съгласна съм, че това с жабата и гьола звучи в отрицателен смисъл. Обаче имах предвид по-скоро всеки да има реална представа за себе си и ако не може нещо да направи, да остави някой друг да му помогне. Това не означава да не пробваме различни неща, да не се учим и да се ограничаваме, а да не се напрягаме да вършим нещо, което не ни идва отвътре и изисква някакви дадености, които нямаме.
И за душевното спокойствие съм съгласна. И аз на прага на 40-те осъзнавам, че малко ни остава и искам да ценя всеки миг. Ама аз чистенето, миенето и прането, та и готвенето не възприемам за задължение. То всичко някакси отвътре ми идва, даже се успокоявам, като ги правя тези неща. Но ако трябва да избирам да изляза някъде, да съм с любимите ми хора и т.н., ще ги зарежа тези неща. Време уж има за всичко...

Хайде, заповядайте в новата тема: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=54156.0