Благодаря ви момичета и момчета, че ви има.Всяка година преди ДРЗ е треска, каране, скандали.Винаги пропускаме нещо, сещаме се в 11 вечерта, преди да тръгнем забравяме в къщи нещо важно.Но накрая правим едно страхотно събитие, виждаме се, ПОМАГАМЕ!
Тази година не е изключение. Не съм вярвала, че човек може да го боли лицето от усмихване, да се чувства преуморен от емоцията която го залива, да му трябва време да осмисли колко хора му казват благодаря, че ви има.Няма да казвам колко пъти плаках от радост на това ДРЗ, колко пъти очите ми се пълниха със сълзи на щастие.Да видиш благодарност в очите на пациентите, да ти кажат Благодаря, да дойдат и да искат само да ти стиснат ръката, това е безценно!
Искам да благодаря и на докторите, че отделиха от ценното си време и пак бяха с нас, пак консултираха, помагаха, даваха кураж.Все още има надежда за нашата малка страна!
И не на последно място се радвам, че се видяхме, поговорихме, пихме по едно вино, помръзнахме, нахапаха ни комарите, но бяхме заедно.Усмихнати, щастливи, леко дезориентирани от посоките в Стара Загора(носете си компас ако ходите там
), но бяхме заедно!
Благодаря на новите членове който дойдоха.Момичета, дано не сме ви изплашили и да ви е харесало и на Коледа се видим пак.Ние не хапем само съскаме
Обичам ви всичките МНОГО!Продължавайте да помагате!
ПП. Забравих да благодаря на Дани за организацията, за тичането и отделеното време. И да ви кажа видях страхотни дечица, нашите деца!