Боже момичета благодаря Ви! Главата ми е пълна каша. А се смятах за силен човек. И всички около мен. Може би в това е проблема. Ти можеш, ти ще се справиш. А в един момент си изморен и трябва просто да се отпуснеш, но никой не го разбира, защото смятат, че това не си ти. Всички викат "Стегни се!". Накъде повече.... Ще оставя нещата на течението за лятото, ще се видя с Маги, Снежи и малкото "мишле" пък може съдбата да ме побутне и да ми покаже вярната посока. Много, много щастие Ви пожелавам момичета!!!

Незнам, кога бих казала СТОП, незнам дали изобщо бих изрекла тази инак проста дума само с 4 букви

Това е толкова обширен въпрос, че чак ме сърбят ръцете да отворя нова тема... Баба ми често обичаше да казва, че всяко нещо, което е прекалено, не е хубаво... Трябва да успяваме да намерим границата, да можем да си я начертаем, да я реализираме... Няма обща формула, важни са детайлите... Действително ли е толкова пораженческо да кажеш "стоп"?

Катипеп, пожелавам ти приятна почивка и успех! Имай повече доверие в чувствата си и следвай желанията си. Фуси е казала много точно онова, което и аз мисля:

[...], че трябва да следваш твоя си път. И ако той означава 10 опита -  да ги направиш кой каквото ще да ти говори. Единственото, което трябва да съхраняваш през целия този път е СЕБЕ СИ... 

Обаче...
Според мене за фонда така или иначе се чака доста, така че не би било проблем да си подадеш документите... В крайна сметка това не те връзва по никакъв начин и винаги можеш да решиш да не се възползваш... Докато ако в последствие се почувстваш ГОТОВА за следващ опит и тепърва започваш да уреждаш този въпрос, може мъничко да съжаляваш, че ще се наложи да губиш време в чакане...

Катипеп, може би е време за почивка преди да продължиш, всеки си има сривове

моят скромен опит е с 2 инсеминации - тези три месеца живях с надежди и бездънни депресии, минавах от единия полюс на другия. месеците след втория опит неуспешен опит ми бяха черни, едва си вършех работата дори. тотално пропадане. и после ми просветна. бях чела в някакъв друг форум коментар от жена без деца и тя беше написала: 'свиква се без деца. аз съм така и отдавна преодолях това. факт.' и не ми се искаше да й повярвам. но така се случи, че и аз започнах да свиквам.към днешна дата съм си възвърнала нормалния тонус, вярата, че има живот и за мен - какво като съм без деца. не се чувствам по никакъв начин непълноценна от това. леко ме дразнят подмятания на 'близки' хора на моменти, но това вече ми е най-малкият проблем. затова моят съвет е да си дадеш време да си припомниш, че си човек независимо имаш или нямаш деца. пък като отдъхнеш, хъса за следващ опит ще дойде сам. 

Може би в това е проблема. Ти можеш, ти ще се справиш. А в един момент си изморен и трябва просто да се отпуснеш, но никой не го разбира, защото смятат, че това не си ти. Всички викат "Стегни се!". Накъде повече....

Дебнех подходящ момент, за да ти кажа нещо "в защита" на приятелката ти. Та да не вземеш сега освен всчико друго да се измъчваш, че тя не те разбира, не те подкрепя и пр. Може би е мислела, че имаш нужда да чуеш от някого нещо различно от "давай, дръже се, стегни се". Може би е смятала, че не смееш да допуснеш и изречеш мисълта за отказ и е искала да те подтикне просто да обмислиш и този вариант. Едва ли близък човек иска да се откаже от целта и мечтата си. Просто е подходила по-различно от баналната /и неискрена понякога/ подкрепа Това спорде мен означава не неразбиране, а по-задълбочено вникване в проблемите ни. Успех! Подкрепата тук е чудесно нещо. Но се дръж и за приятелите си от преди и извът този форум! Те имат какво да ни кажат и да ни дадата, ако са истински приятели, макар да нямат същите като нашите проблеми.