И аз да се обадя, че не се стърпях. Аз исках детето да е кръстено на мъжо. Просто винаги съм го искала, някак естествено ми се струва. Мъжо пък се опитва да спазва традициите и реши на неговата майка да е. Аз с радост се съгласих, защото те са с една буква. С 1 куршум 2 заека. Уговорката ни беше ако е момиче аз да избера името, ако е момче- той. Ако беше момиче щеше да е Дея, бащата Деян, бабата Дора, всички доволни. Ама греда, когато на прегледа казаха момче, отиде Дея. И мъжо избира. Аз го навивах деликатно за Добромир. Хубаво българско, но така или иначе вече няма да е на баща си. Той реши Теодор, а аз се съгласих, защото ми фопадна. Така че в крайна сметка ще е на баба Дора. Тя много се зарадва като й казах. Естествено обясни как не държи на тези неща, как нямат значение, как вече имената не се избират така, но вече е решено. Така че живот и здраве след няколко седмици чакаме да се роди Теодор, кръстен на баба си. Много ми беше интересно докато умувахме за името, защото с Д има много хубави имена. Има и избор. Но за българчетата с български фамилии е добре имената да са си български. Дори и в чужбина да го гледат има и хубави имена интернационални, които звучат добре с българска фамилия. И е добре името да е решено првдварително, че да няма гафове. Тук миналата година една позната преноси и роди на голям празник. Те бяха решили името, бяха го казали на дядото, на когото ще е кръстено детето. Като родила и я питали тя си казала името, а пък акушерката й казала, че детето си е дошло с името да си помисли. И тя звъняла на бащата, ама той празнувал първо дете и не бил в състояние. Докато се съвземе той дядото вече черпел за име, така че детето ще си има отделно имен ден и рожден ден