0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Здравейте дами,

има ли някоя от вас, която има в семейството си приемно или осиновено дете и биологично и да ни разкаже как живеят. Може би първо сте осиновили, а след това сте забреенели или след раждане сте имали достатъчно място в сърцето си за второ дете.

С мъжа ми имаме биологично момче почти на 9 месеца и след като родих станах изключително чувствителна по темата за сираци и осиновяване/ доброволна приемна грижа, особено второто за начало. Казват че е от хормоните след раждане, но съм станала сълзлива и с голямо сърце  :). Искам да дам любов на едно малко здраво българче (очевидно любов в граници :), мъжа ми още не е приел идеята. Бихме пристъпили само ако той напълно ме подкрепи. Страховете ни са в посока взаимотношение между двете деца и любов, привързаност и доброта от страна на приемното дете (не държа да е умно, хубаво, благодарно).

Никога не бихме крили от него.

Самоизтезавам се като чета истории за деца. Преди раждането нямах ама никакво отношение.


Най-лесен е варианта с пораснали деца, които са осиновили, но мъжа ми е доста по-възрастен от мен и не искам да чакам 18 г. А и не знам как ще продължавам да го мисля в годините, че не съм/ сме преодолели страховете си, закостенели в черупчиците си.
*
Взаимоотношенията между децата в семейството, независимо дали са родни братя и сестри или не, зависят от родителите. Затова не пристъпвайте към осиновяване, без да сте сигурни, че го искате.

В думите ти се усеща силно колебание. Ако със съпруга ти не сте готови да дадете безусловна любов на това дете, не осиновявайте.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Ако искаш, задай въпроса си в подфорум "осиновяване" на БГмама - там пишат няколко мами с осиновено и биологично дете... Но хората са различни...

Иначе от прочетеното и аз като Елфи оставам с впечатлението, че вероятно не сте готови за тази стъпка, тъй като явно се притесняваш, какво ще бъде "приемното дете"...

Според мене доверието е един изключително важен компонент във взаимоотношенията между деца и родители, а осиновените деца се нуждаят дори в още по-голяма степен от показаната вяра в тях (дори "в аванс"). Те идват в семейството със своята предистория, с факта, че са били изоставени, със своите специфични нужди и родителите им трябва да са способни да ги дарят с тази безусловна любов, която да им даде сигурност и добра основа за развитие...
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

Благодаря за отговорите. Ще пиша и в бг-мама, но и в "Осиновяване" тук има поне една такава майка. Естествено, че няма да пристъпим към приемно дете преди ние да сме извървели пътя и да сме готови.
*
И тук има такива майки. :-)

*
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #5 -: Февруари 15, 2014, 15:11:06 pm »
Записвам се да следя... Бременна съм все още, но сме подали документи и очакваме още едно детенце. Поне засега смятаме, че ще се справим и не сме се отказали, дано е така и занапред. Аз малко се притеснявам за възрастовата разлика - надявам се да имам възможност да свикнем с едното дете когато се появи второто... Около годинка разлика е оптимално за мен, но едва ли някой ще ме пита  :wink: . Мечтая си да кърмя и двете деца, но това е много трудно осъществимо и малко или много в сферата на фантазиите.
Ще се радвам да се подкрепяме в тази тема.
*
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #6 -: Февруари 15, 2014, 15:47:06 pm »
Здравей Лили, успешна бременност! Сериозни планове имаш и ти пожелавам да намериш сили - физически и емоционални, за да се справиш.  Задачата не е лека, особено ако двете събития се случат с малка разлика. Ние също правим планове за второ детенце. Дали сме си малко време, през което да опитаме вероятно за последен път за биологично дете. Ако не се получи, другия път вече сме го минали веднъж, ще го извървим и повторно.
*
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #7 -: Февруари 15, 2014, 17:24:07 pm »
Благодаря, миличка!  :bighug: 
Дано Господ да е с всички нас и да ни помага... Иначе за трудното и лесното... откакто забременях от шесто икси първата ми мисъл беше и досега е 'Много лесно стана!'. Та, когато човек се обърне назад рядко си спомня сълзите и тревогите... Особено когато пред него е резултата от неговите усилия. Надявам се да вземем най-добрите решения на всеки етап и да се радваме на прекрасни резултати. Защото сме се справили по най-добрия начин за всяко детенце.
В момента в бременната темичка имаме бременно момиче с осиновено детенце... и има още няколко свободни места  :D Успех и ще те чакаме!
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #8 -: Февруари 15, 2014, 17:46:08 pm »
Хей,за мен ли говориш или има и друга мама с осиновено дете и бременна?Нашето момче с огромна радост и вълнение прие новината за очакваните бебета.Грижи се за мен и казва, че ще се грижи и за малките. Всичко изглежда прекрасно сега! Дай боже и в бъдеще.
*
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #9 -: Февруари 15, 2014, 21:00:16 pm »
Ех Хоупче, засега само теб разконспирирах...  :bighug:
*
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #10 -: Февруари 15, 2014, 22:57:38 pm »
И нашия юнак е много грижовен към бебетата, но и ревнува като ме види да гушкам друго мъниче. Веднага се нагласява до мен и настоява и той да бъде гушнат. Ще го видим когато "конкуренцията" дойде у дома.  :)
Записвам се да следя... Бременна съм все още, но сме подали документи и очакваме още едно детенце. Поне засега смятаме, че ще се справим и не сме се отказали, дано е така и занапред. Аз малко се притеснявам за възрастовата разлика - надявам се да имам възможност да свикнем с едното дете когато се появи второто... Около годинка разлика е оптимално за мен, но едва ли някой ще ме пита  :wink: . Мечтая си да кърмя и двете деца, но това е много трудно осъществимо и малко или много в сферата на фантазиите.
Ще се радвам да се подкрепяме в тази тема.

Здравей,
аз малко не разбрах за възрастовата разлика.
Ако е за лесност - определено е по-лесно едното дете да е в съзнателна възраст(над 6 години), а не да гледаш две ревящи бебешора  :lol:
Re: Осиновено/приемно дете и биологично в едно семейство
« Отговор #12 -: Февруари 06, 2015, 00:42:27 am »
Изминах пътя на стерилитета,  на ин витро и резултатът е близнаци.  Но толкова искам да си осиновя едно дете. Само ме спират роднините, защо съм искала и страхът да не ги разделят. Обожавам децата. За мен нямат значение дали са мои гените, а това да съм негова майка и да чуя още някой да каже "мама". Съжалявам,  че в страната ни не е нещо нормално да си осиновиш дете :(
Чааак сега виждам темата...
 Аз съм другата мама тук с осиновено и биологично дете, като първо е биологичното.
Взаимоотношенията между децата са прекрасни (те са деца- чисти и непорочни, подтиквани от нашата любов и равноправие и за двамата).
Притесненията ти са безпочвени, по- скоро аз също смятам, че вие не сте готови на тази крачка, или не сте наясно със себе си все още.
Човек трябва да обича избрания начин на живот точно толкова,колкото претенции ще му предяви подир време;и аз го обичам