Здравейте дами,
има ли някоя от вас, която има в семейството си приемно или осиновено дете и биологично и да ни разкаже как живеят. Може би първо сте осиновили, а след това сте забреенели или след раждане сте имали достатъчно място в сърцето си за второ дете.
С мъжа ми имаме биологично момче почти на 9 месеца и след като родих станах изключително чувствителна по темата за сираци и осиновяване/ доброволна приемна грижа, особено второто за начало. Казват че е от хормоните след раждане, но съм станала сълзлива и с голямо сърце
. Искам да дам любов на едно малко здраво българче (очевидно любов в граници
, мъжа ми още не е приел идеята. Бихме пристъпили само ако той напълно ме подкрепи. Страховете ни са в посока взаимотношение между двете деца и любов, привързаност и доброта от страна на приемното дете (не държа да е умно, хубаво, благодарно).
Никога не бихме крили от него.
Самоизтезавам се като чета истории за деца. Преди раждането нямах ама никакво отношение.
Най-лесен е варианта с пораснали деца, които са осиновили, но мъжа ми е доста по-възрастен от мен и не искам да чакам 18 г. А и не знам как ще продължавам да го мисля в годините, че не съм/ сме преодолели страховете си, закостенели в черупчиците си.