Здравейте мили момичета!
Не съм сигурна, че тук е мястото, но ще се пробвам и ще съм ви благодарна, ако ме насочите. Та...... моята история е следната имаме си една принцеса на осем години, която направихме и отглеждаме с много любов. Ноооо, решихме, че ни е време за второ, е то това беше преди горе- долу две години. Тъй като с нея стана веднага, съответно решихме, че и сега ще е така. Е, да ама не след година опити аз си направих изследвания, за годината опити, мисля че няма нужда да споменавам за всички методи приложени за засичане на овуто и всякакви тактики от сорта на вдигнати крака след бебеправене / много ме кефи тази дума/. Примен всичко излезнав норми и нормално, обаче при мъж ми не....., той се оказа с диагноза тератозооспермия и ужасяващите 5% нормални сперматозоиди. Решихме, че ще пробваме и между временно ще прилагаме и лечение. В месецът, в който разбрахме за диагнозата, аз бях сигурна 1000%, че няма как да забременея, обаче се оказах бременна, за мое голямо съжаление след пет седмици / в седма г.с./ всичко е наред загубих бебчето. Беше ужасно и някак странно - изключително малък шенс за забременяване, а си бременна и спокойно всичко е наред, може да имазацапване в ранни месеци, след 5 часа просто трябва да го махнем, но ти не страдай защото няма смисъл дасе тормозиш.Знам че много от вас ще ме разберат за трудния момент. Та след мисет-а примен всичко е наред и нормално, прилагаме и лечение при мъжа ми, но минаха шест месецаи аз се замислям не сме ли за инсеминация. Чесно казано, си мисля, че трябва да се консултирам с лекар, специалист, защото и моят доктор АГ-то и урологът казват, споко все някога ще стане, е да ама то близо две години опити и такова разочарование някак си ми действат много зле психически. Та насочила съм се към д-р Ненев в Селена, защото съмот Пловдив. Ако някой има впечатление от него също ще съмблагодарна да ми пише, на най вече да ми споделите побърквам ли се или съм реалист по отношение на инсеминацията.
Благодаря ви предварително и много успехи на всички!

Здравей, betibet. Правилно сте решили да правите разни изследвания след две години опити, за да видите къде е проблема. При теб хормони пускахте ли? А при него намери ли се причината за морфологията?
Относно инсеминацията: мое лично мнение е, че след 2 години е добре да се пробва. Мое мнение, аз все още не съм правила инсеминация, но се надявам скоро да направя. Леко инванзивна е, а времето си лети. Мъжът ми е след операция варикоцеле и лекува астенотератозооспермия. Ние също се ориентираме към АРТ, за начало към инсеминация. В темата за бебеправещите имаме и двойки без никакви проблеми, които се ориентират към инсеминация. Просто понякога дори да няма налице проблем, просто не става. А след две години чакане на бебето, една инсеминация не би навредила. И ако е успешна, още по-добре
И аз съм от Пловдив. За Селена като по-утвърдени имена лично аз съм чувала д-р Ставрев и д-р Минев.
П*С* ако Ви притеснява инсеминацията, може да говорите с лекарите за таймиране на цикъла с лека стимулация (вие да приемате стимулиращи медикаменти, пукане на фоликул с Прегнил и действате вкъщи). И за инсеминация и стимулация без АРТ се иска проверка на проходимост на тръби. След като веднъж сте забременяла, не знам ще се води ли, че тръбите са проходими.

Благодаря teri_90, аз също мисля, че е време поне за мнение на специалист по въпроса. А що се отнася до проходимостта на тръбите и на мен не ми е ясно, то май въпросите са ми хиляда за инсеминацията, но се надявам да ми отговори специалистът. Надявам се също да не е ходене по мъките, защото има и много изследвания, които ще трябва да направим, а това натоварва много. Но мисля, че след две години не пресирам нещата и това е най-разумното, поне да се посъветваме. Пожелавам успех и на вас.