На 16 април 2004 година от 15 до 17 часа се проведе среща на представители на сдружение “Зачатие”, НЗОК, представена от д-р Глинка Комитов и Министерството на Здравеопазването, представено от д-р Емилия Ташева. И двамата представители са лекари със специалност акушерство и гинекология.

На срещата предоставихме устава на сдружението в писмен вид на двамата представители, както и предложихме да обърнат внимание на събраната на сайта на сдружението информация. В диалогична форма обсъдихме някои виждания по отношение на стерилитета у нас – значимост на проблема, болест или лайфстайл, нормативни документи – действащи и предстоящи, възможности за финансиране, обществена нагласа.

Значимостта на проблема очевидно се отчита като процент на стерилните двойки спрямо общото число болни. Нашето мнение до момента е, че в България има над 200 000 проблемни двойки, което не се споделя от представените институции и е доста завишено според тях. Аз ще си позволя отново да цитирам данните от проучването, проведено от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и Българското дружество по акушерство и гинекология в България по поръка на Фонда за народонаселение към ООН за причини за безплодието в България – данните са от 2003 година и са публикувани в бр. 7 от 2004 година на списание Репродуктивно здраве.  Според това изследване “... около 270 000 семейства у нас са с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което не могат да реализират своето родителство. Това превръща борбата с безплодието в един от най – важните проблеми на акушеро – гинекологичната мрежа в следващите 1 – 2 десетилетия”.

И още един момент от цитираното проучване “При детайлният анализ на резултатите се установи, че делът на мъжкия стерилитет е най – висок  във възрастовата група до 30 години (64,3%).” Както многократно сме коментирали, и след тази среща оставаме с впечатление, че за мъжки стерилитет почти не се говори у нас, профилактиката, диагностиката и лечението му са очевидно изостанали от нивото на съвременната медицина.

Болест или лайфстайл – всички бяхме единодушни, че на стерилитета трябва да се гледа като на болест със съответните произтичащи от това последици.

Министерството на Здравеопазването е убедено, че никъде в развитите страни не се поемат АРТ – процедурите, което е и мнение на консултанта към ООН за България по проблемите на стерилитета. Очевидно трябва да убедим по подходящ достоверен начин институциите, че това не е така.

В обозримо бъдеще – до 2 месеца – предстои обнародването на Медицински стандарт по Акушерство и гинекология, който ще дефинира изискванията към съответните специалисти, в частност и към тези, занимаващи се в областта на стерилитета. По наше мнение, вероятно ще има малко на брой специалисти, отговарящи на тези изисквания. Това ще намали и без това малкото на брой специалисти, което ще ограничи още повече достъпа на пациентите до квалифицирана помощ в сферата на стерилитета. От друга страна, ако не се създаде стимул акушер – гинеколозите да се квалифицират и да закупят съответната апаратура, много малко от тях ще насочат професионалните си интереси в тази посока. Единодушно смятаме, че единственият начин да се привлекат специалисти в областта на стерилитета е да се постъпи така, както преди години с реформата в доболничната помощ – да се предложи високо заплащане, преференциални договори, ниско лихвени кредити, както на общопрактикуващите лекари. За момента няма подобна нагласа в Министерството на Здравеопазването и НЗОК.

В предстоящия за подписване Национален Рамков Договор за 2004 година ще влизат две клинични пътеки за лечение на стерилитет, както и ще бъде облекчен достъпът до специалисти и ще се поемат част от изследванията за диагностициране на причините за инфертилитет.

В предстоящия за разглеждане и приемане Закон за здравето ще има раздел стерилитет, след което ще бъдат подготвени и приети 4 Наредби за отделни проблеми на инфертилните двойки.

От страна на сдружението поехме ангажимент да формулираме и изпратим за обсъждане предложения за подобряване профилактиката, диагностиката и лечението на стерилитета в България.

Получихме съгласие сдружението да участва като партньор при обсъждането и оформянето на някои нормативни актове на Министерството на Здравеопазването и НЗОК.

Постигнахме единодушие на тема обществено мнение и обществена нагласа към проблемните двойки.

В заключение мога да кажа две думи като лична оценка – благодаря на Министерството на Здравеопазването и на НЗОК за проявеното внимание към сдружение “Зачатие” и се надявам, че тази първа работна среща ще даде начало на последващо успешно сътрудничество.