Здравейте мили момичета и посестрими по съдба !
Радвам се че открих този форум и искам да се включа в дискусиите.Всички теми тук са ми интересни, но не ми е удобно да говоря за това и усещам как все повече се затварям в себе си - нещо нехарактерно за мен.Знам че това не е изход, но насилственото усмихване ми се отдава все по-малко.На 33 години съм и вече се отчайвам.Искам и аз да гушкам мое бебче, но едва ли ще стане.Минала съм през всичко без ин-витро.Съпругът ми е на 48 години.Той има дете от предишен брак.Резултатите от изследванията му са над добрите.Може ли според вас разликата във възраста да е проблем?

Че ти на това разлика ли му викаш?  
Да не се обаждам аз, че .....

Не мисля, че е проблем.

опитай да н  се затваряш в себе си.
от личен опит го казвам... последствията са жестоки
разнообрази ежедневието си.... при мен помогана много, колкото и да се мъчех от начало.

Успех, и се усмихвай повче.
От всяка ситуация има изход

Първо си смени ника, като го про4ета и ми идва да се zатворя в себе си.
А разликата във възраста не е проблем zа твоята асоциалност, проблемът е 4е искаш нещо, нямаш го, а предишната го има...   Това са глупости. Животът си е твои, поживеи си, докато не е дошло бебето.

Просто се опитай да не мислиш, че си по-различна от комшийката, роднината, приятелката...., които вече имат деца и повечето забременяват с лекота! Трудно е да. На всички ни е трудно. Не се затваряй в себе си. Намери си хоби, в което да общуваш с много хора. Споделяй тук болките и ако искаш ела в чат-а, там си говорим и за други работи, не само за стерилитет. И когато общуваш и с други хора с твоя проблем не се чувстваш като единствената забравена от бога.

Привет! Мисля че няма причина да се затваряш в себе си. Сега ще ти разкажа два случая. Майка ми ме е родила, когато е била на 35 години. Оженили са се с татко ми когато са били на по 25. представи си-това са 10 години опити за дете. Майка ми е жена с доста проблеми из корема-извънматочна бременност, киста,  спонтганен аборт, преплитане на червата, апандисит и каквото още се сетиш. Но ето че все пак съм се появила е вече съм на 21 :о))). А другият момент е, че наскоро се (преди около 3 месеца) се запознах покрай моя приятел с едно семейство, в което има бебе на 9 месеца. Бащата е на 53 години има вече един голям син, а майката  е на 40 и това е първото й дете Не мисля, че има за какво да се тревожищ. Ще гушкаш едно малко сладко същество и когато станеш на 50, а то още няма навършени 20 ще се чувстваш доста по-млада, отколкото останалите майки на твоята възраст. Успех ти желая и  горе главата :о))))

Я горе главата! Пораженческата психика най-малко помага в такава ситуация.
Да ти кажа аз не съм асоциална, но отсвирих една приятелка, която ми заяви, че щом нямам дете, не мога да измия ръцете на сина й! Айде де!

Бившата "Асоциална" е.Този ник по ли ви харесва Извинявайте за негативната енергия, с която може би съм ви заляла, но бях в супер гадно настроение.Виждам,че ме разбирате, за което ви благодаря.МНОГО.Смятам да се регистирам във форума и ако мога и аз да съм полезна с нещо ще се радвам...

Нещата zапо4наха да се оправят.  
Втората кра4ка става малко насила, но става. Направи си план, да няма ден беz момент на удоволствие. Неzнам какво ти носи удоволствие, направи си списък. И после малко по_ твърдо деистваи с асоциалното ти аz, налагаи му се, но само първите няколко седмици, после ще ти стане навик.  

Бившата "Асоциална" е.

Мегън, добре дошла  
Да, с този ник е мнооого по-добре  Ще ти донесе повече късмет, нали има теория, че името си носи енергия..
Имаме във форума разделче за емоционалните проблеми - ако погледнеш, ще видиш, че всички се чувстваме така отвреме навреме...
Но отказали се няма, не позволяваме

Желая ти успех в скоро време, а междувременно да не пропускаш живота, който си тече около теб - радвай се на близките си хора