искам да избягам далече от тях.далеч от "най-близките"ми хора.но къде да отида,за да спрат да ме нараняват.днес сестрата на моя съпруг ми заяви че след като  док ми е казал ,че всичко е наред и вече би трябвало да забременея,и тя и съпруга и са можели да почнат да работят за второ дете.Момичета аз с какво и преча.не и попречих да роди първото си дете преди две години .пазила съм го и го обичам като свое.виновнали съм че вече 9 години се боря и аз да стана майка.толкова  ли неможе да се осети че ме наранява.защо непрекъснато ме нараняват.много боли момичета,страшно много.

Аничка, така е, наистина много боли, но който не е минал по нашия път не може да го разбере. Чувствителността ни е изострена и виждаме почти във всяко изказване обвинение. Не знам дали има решение на проблема, но със сигурност си е в самите нас и понякога трябва да го подтискаме, колкото и да ни е трудно . А до колко ще ни навреди това, само психолозите могат да кажат. Просто не виждам друг начин... Това е нашата съдба жестока. Един съвет, ако може да се нарече такъв, е да гледаш на нещата по повърхностно, не се задълбочавай! Който каквото иска да си говори, ти си гледай себе си !

Мила, Аничка, ако си сложа на сърце всички приказки от близки и не чак толкова близки, които съм чула за всичките тези години, бягството ще трябва да е най-малкото, което да направя. Единствената рецепта, която може да предложи моя опит е да подминаваш елегантно подобни приказки и да не ги помниш, ама никак. Защото това, което не допуснеш да те докосне, няма как да те нарани. И най-близкият човек и най-доброжелателният приятел понякога може да бъде жесток в думите си и без  умисъл, просто защото няма как да се постави на твое място. Така, че както казва bori_st  не се задълбочавай толкова в думите хорски и ги забравяй бързо, за да съхраниш себе си. Не че е много лесно, ама се научава човек. 

Мила Аничка,не обръщай внимание на всички тези глупави думи,които се отнасят към теб!Каквото искат да си говорят,просто не се засягай,а бъди силна и вярвай че и при теб нещата си дойдат на мястото.Хора,които не са минали по нашият трънлив път,те изобщо не знаят за какво става въпрос!
Ние ще бъдем с теб,но ти бъди смела и не отдавай на тези тъпи приказки,просто си кажи -"Майната му,каквото искат да си говорят".

Аничка, трябва вътре в себе си да си наясно кои хора са важни за теб и кои - не. Хората, които не са важни за теб, няма да имат никаква сила и власт и над твоето съзнание, каквото и да направят, каквото и да кажат. Бягството не е решение. Нужна е вътрешна духовна и душевна сила. Поработи върху това. И на хиляди километри да избягаш от родата, от себе си не можеш да избягаш. Физическото бягство, бягството в пространството е чиста илюзия. Защото ти пренасяш целия си минал багаж, мисли по отношение на дадени хора, спомени, мироглед - всичко това ще дойде комплект с теб самата. И какво ще стане, ако някой ти каже по телефона, че същата жена е говорила същите неща по твой адрес? Ами, реакцията ти ще е същата, каквато и сега. От себе си човек не може да избяга, за съжаление. За това бъди силна. Направи си един списък с хора, чието мнение пет пари не струва за теб и им сложи един "Игнор" отстрани. Това е решението. Защото някой ден, като си получиш бебето, тези хора ще продължат да си говорят, но за други неща. Винаги може да се намери линия, по която човек е уязвим и да се злоупотребява с това. Решението е в теб самата, а не в другите хора. Защото те имат над теб толкова власт и влияние, колкото ти им позволиш да имат. Успех ти пожелавам. Вярвам, че ще се справиш. Понякога на човек му е нужна малко помощ, за да погледне на нещата и от друг ъгъл и да види решението. Разбира се, може и да не ти хареса това, което ти казвам. Нормално е. Тогава ти сама потърси пътя към решението на проблема си. Ще се справиш! Още веднъж успех!

   аничка,горе главата!Не бъди черногледа!Мисли са своето(вашето) семейно щастие!
Момичетата са те подкрепили със прекрасни съвети.Вслушай се в тях!Бъди ПОЗИТИВНА,въпреки болката!Така със сигурност ще успееш в тази борба!Никъде обаче не си писала как е спермограмата на половинката ти.Какво сте изследвали досега?Радвам се,че си се отървала от гадната ендометриоза.Това е важна стъпка напред към успеха!И не се вълнувай от хорското мнение,стегни се!Успех,мила!

При съпруга ми всичко е наред.Проблема е при мен,поликистоза.Сега вече след лапарото би трябвало да  е наред всичко.Само психиката май вече ми е доста лабилна.Добрече открих зачатие,и сега когато ми е тежко знам ,че има едни прекрасни момичета,които страшно много обичам.Благодаря за всичко момичета.

Анче, недей, мила! С негативни мисли само си вредиш. Преди да се появи Никола в живота ни, аз по същия начин се натъжавах от всяка дума, а всяко изречение пречупвах през призмата на болката ми. Пример - идват ни на гости в новата къща братът на мъжа ми и жена му. Влизат и снаха ми казва "Яяяя каква хубава голяма къща, в нея трябва да има много деца", каза го с прекрасно топло чувство. Ама аз не! Рев и сополи - как може да е толкова безсърдечна, как може така да ме наранява, сигурно е нарочно.
Сега си давам сметка, че въобще не е било така и че момичето е искало да ми каже нещо мило и хубаво.
Недей да се тровиш с негативни мисли, не пречупвай всичко през болната ти тема. Всичко ще е наред мила, наистина, ще видиш! 

аничка,
не мисля, че сестрата на съпругът ти е искала да те zасегне по какъвто и да е начин. Дори напротив, мисля че се радва, че сега най_после и при вас Ще се получи, zа да се радва и тя спокойно на евентуално предстояЩата и бременност.
Мисля, че ние вечно търсим някакъв скрит смисъл в каzаното ни от когото и да било, а често не сме прави.
Опитай се да мислиШ поzитивно, намирай си поводи да се усмихваШ и не пропускай хубавите моменти в живота си.

Това явно е някаква криворазбрана солидарност Приеми, че е казано с добро чувство, а и сигурно е така!

Понякога си мисля, колко ли пъти аз неволно наранявам близки и приятели с други проблеми, и не си давам сметка

Успех, Миличка!

Аз също съм наранявала без да искам. Ани ти трябва сама да се научиш да не се потдаваш. Това което те наранява трябва бързо да го изхвърляш от главата си. Опитай се. Аз също съм наранявала с някоя глупост от нямане какво да кажа в неловка ситуация, не за стерилитета но все пак... И съм се извинявала милиони пъти цялата червена Опитай се да не се тормозиш. Успех