Съвсем скоро преживях спонтанен аборт По същото време близък приятел се раздели със съпругата си. Той много я обичаше и все още много я обича и трудно преживява раздялата.

Една вечер беше у нас на гости и естественно и рабираемо сподели болката си с нас. Опитах да го утеша, че живота продължава и не знае какво ще му поднесе, че могат пак да се съберат, защото се обичат ама не са се доразбрали за което, и ей такива неща. Че са здрави, а това е най-важното (тъкмо бях излезнала от болницата). Аз видимо бях разстроена, очите май бяха потдути, че бях си поплакала точно преди да дойде. Та приятеля ни тръгна и той да ме успокоява, че аборта, не е чак толкова страшен щом сме си двамата с мъжа ми и се обичаме. Не ми стана по - леко ..

Знам че всеки гледа от своята си камбанария, но Вие на какво мнение сте. Кое е по-страшно един аборт или един развод.

Кое е по-страшно един аборт или един развод.

Според мен няма такъв въпрос. Чуждата драма винаги е по-малка от собствената, докато не я изживееш. Страшно е само тогава, когато няма надежда. А надежда има и след един развод и след един аборт. А и все си мисля, че надеждта умира само с нас самите.

Мила Таня, смятам че все още много си разстроена от тежката и скорошната загуба. Сега си много крехка и лесно наранима. Надявам се скоро да излезеш от дупката и да продължиш напред. В началото на лятото направих първото си и за желост неуспешно инвитро. Направиха ми трансвер на три ембриона, които обаче не се захванаха. Макар и да не съм преживяла спонтанен аборт, мисля че усещаното за загуба е много близко, така че напълно разбирам безкрайната мъка и отчаяние, които изпитваш. Много е важно в такъв момент да имаш човек до себе си, на когото да се опреш, на когото да имаш доверие. Човек с който искаш да остареете заедно. Той не би могъл да бъде заменен от нищо. Децата ще дойдат рано или късно, по един или друг начин, неусетно ще пораснат и ще отлетят от домът ви, всяко поело по свой собствен път. Тогава ти отново ще останеш с човека до себе си, с твоя съпруг, с този с който си избрала да споделиш живота си. Така че ако си избрала верният човек, то нищо не би било по-страшно от неговата загуба.

За всеки човек най-страшното е това, което го застига. На другите може и да им е смешно, може да им е чудно и странно, но за него си е ужасно страшно!

Аз никога не си меря размера на нещастието с другите. Както и размера на щастието. Да сме живи и здрави всички, пък останалото се подрежда само.

АЗ напълно подкрепям мнението на Марие! :good_post:Да сме живи и здрави всички, пък останалото се подрежда само !!!!!

Таня, аз също подкрепям мненията на всички момичета, които са ти отговорили. Сама по себе си думата "нещастие" говори, че се е случило нещо лошо на човека, за който се отнася. Дали е "по-голямо" или "по-малко" наистина смятам, че няма такова сравнение. Нещастието си е нещастие за този, който го изживява....
Така че, бъди силна, горе главата, защото само така ще се справим и ще дочакаме нашите бебета

П.С. Май малко объркано го написах, ама просто съм развълнувана в момента, сори.

Не, не питам кое нещастие е по-голямо, нашето или неговото. Естесевенно всяко е достатъчно страшно за всеки.

По принцип имам предвид кое е по-трудно да се изживее? Иначе ясно ми е че личната болка е най-голяма, спор няма.

Таничка! :Горе главата! :heartbeat:Каквото и да е ,всяко нещастие се изживява!А,времето лекува!Само виж колко момичета от форума са преживели какво ли не и намират сили да продължат!Важното е ,че надежда има и ти трябва да се стремиш към нея!Тя ще те крепи! :rainbow:Бързо излизай от черната дупка,че твоето бебче чака! stork-boyКъсмет и много целувки!

Той ти е приятел и двамата сте много наранени. Това е повод да се гушнете и да се наревете едно хубаво. Няма по-добра подкрепа от тази на човек, който също страда. Страданието не е "по принцип" всеки го изживява индивидуално, но щом можете да си помогнете - помогнете си!

Няма как да ги сравниш. Аз имам 3 спонтанни аборта и сега се развеждам. Двете негативни емоции нямат нищо общо една с друга, но си мисля, че за мен най-страшното е да имам дете от мъж, който не обичам истински, т.е. детето да не е от този любим човек... който като те погледне виждаш себе си в него, като те гушне, губиш се в него... Ето от такъв мъж бих искала да имам дете!
Иначе аз не преживявам особено разводът си, по-скоро неадекватното поведение на бившият ми, но то е разбираемо...

Мила, Таня, всичко се преживява, нужно е само време.
Съжалявам за това, което се е случило, но наистина не могат да се сравняват нещастията.
Все пак, най-голямото нещастие е загубата на близък човек.
Имам 1 развод - по-трудно ми беше да взема решението да го напусна;
после раздяла с любимия човек, която преживявах 7-8 години,
имам 1 спонтанен аборт, който преодолях за около 1-2 месеца,
но преди 1 година загинаха двамата ми най-близки приятели.
ТОва последното беше най-трудното за преодоляване.
40 дни само за това мислех, не можех да спя, без да ги сънувам...
Имах чувството, че светът пропада някъде под мен и оставам без почва под краката си. Сега вече мога да кажа, че го преодолях.
Времето лекува. За някои неща трябва повече време, за други, по-малко.
Всички тези неща, обаче, ни променят.
Желая ти да стъпиш на твърда почва много скоро.

Благодаря на всички за загрижеността и топлите думи. Знам че времето лекува, поне милион хора ми го казаха.

През деня, когато има хора около мен, когато има за какво друго да мисля всичко е ОК и отстрани никога няма на някого да му хрумне какво ми е вечер, когато точно педи да заспя,започвам да си мисля за всичко онова което се случи и какво можеше да стане ако ... бях малко по информирана

Мила Таня,
след моя аборт и след като преживях голямата празнота,
изводът за мен беше, че най - страшните неща са безнадеждните.
Най - страшно е да си болен от смъртоносна болест...
Да загубиш близък, скъп човек, да си е отишъл от този свят и да
знаеш, че не ще го видиш вече...
А пред теб има толкова надежда!

Иначе, кое се преживява по - трудно...не знам.
Може би, ако си с правилният човек, трябва той да е най - ценното
за теб и да се радваш, че го имаш в хубавите и лоши моменти.
Искрено ти пожелавам скоро да се радвате заедно на нещо хубаво!

По принцип имам предвид кое е по-трудно да се изживее?

Собственото.

Мисли за себе си, не се вглеждай в другите, усмихни се сега, усмихни се през сълзи, ще успееш и ще бъдеш най-добрата майка.
Радвай се, че сте заедно със съпруга си и че се обичате.

За всеки човек най-страшното е това, което го застига. На другите може и да им е смешно, може да им е чудно и странно, но за него си е ужасно страшно!

Аз никога не си меря размера на нещастието с другите. Както и размера на щастието. Да сме живи и здрави всички, пък останалото се подрежда само.

Умницата ми тя! 

Мила, опитай се да си представиш, че това е най-хубавото време от твоя живот - времето през което ти и любимият ти човек сте решили да посветите на "правенето" на вашите деца...Това е момент на голяма любов, на очакване, на надежди..Това са дни, месеци или години, който ще ти останат като мил спомен. Може би ще си казваш - трудно беше, но беше сладко... Пожелавам ти в най-скоро време цяла рота   ...И всичките много усмихнати...

Таня, за мен любовта е най-важна.
Има ли любов и специален човек до теб всичко остнало е постижимо.
Никой не е казал, че ще е лесно, но не е невъзможно