Не знам как да започна, ама да си призная ми се струва, че нещо не съм съвсем в ред. Има доста теми по въпроса, кога след аборт може да се подновят опитите за бебе. Мине не мине време и все някоий ще попита. Естественно отговори всякакви, но това което е общото между тях, е че повечето момичета нямат търпение да започнат. Аз пък точно обратното ....

Може би се е минало твърде малко време от тогава, ама аз не искам да забременявам, а повече от всичко на света искам детенце. Страх ме е ужасно много, не вярвах че ще ме е страх толкова. Ще премине ли това чувство и кога? И как беше при Вас? Кога бяхте готови психически, за нова бременност?

Аз бях убедена, че ще зачена месец-два след аборта и започнах да правя опити веднага. Страх ме беше, че ще абортирам пак, но чертаех планове, как да не го допусна. Обаче, вече почти 2 години не се получава.
Имай търпение. 

Ей за това говоря. Виж ти - дори на следващият месец си била готова. Мен точно многото ми търпение ме притеснява.

Спомена за предотвратяване на последващ аборт - е не знам какво трябва трябва да направим за да постигнем тази цел.

Пожелавам ти скорошен успех!

Явно на мен нещо ми има ...

Аз съм още на етап изчакване.Но страшно ми се иска да подновим опитите.Незнам когото дойде момента може и да ме хване страх.

И аз не исках веднага. Първо се чувствах малко изтощена емоционално,
второ - да, беше ме страх. Обаче като поотмина време - 3-4 месеца може би,
дори някак си бях ентусиазирана и това беше като някакво предизвикателство
за мен, исках да видя какво ще стане, дали ще има проблем и ако има проблем
да го решавам!
Ще си дойдат по местата нещата, ще видиш. На някой сигурно му е нужно по-малко време, на друг - повече. Аз мисля, че няколко месеца - 2,3,4 са достатъчни човек да се почувства готов. Малко по  малко страхът ти ще отстъпи пред желанието и готовността пак да опиташ

Нищо ти няма, Таня! Просто си много чувствителна и изживяваш дълбоко аборта. След моя миссед не можех да мисля за опити веднага. Даже и за секс. И за всичко. Лекарите казаха 2-3 месеца да чакаме, аз после си дадох още 2-3, че беше зима, влачех настинки, бях подтисната, беше ми студено, мрачно, после хайде да ида на лекар първо да направя годишен преглед колпоскопия и ПАП, хайде това, хайде онова... Просто си търсих причини. Но в общи линии през Септември беше аборта, зимата не можех, нямах сили, но на пролет, като се стопли, раззелени и пак ми (ни) дойде желанието...Природа е това. Ще видиш, че и при теб ще дойде новата надежда!
Хайде, горе главата! Усмихни се и се порадвай на циганското лято!
Прегръщам те,
Мари

Не знам как да започна, ама да си призная ми се струва, че нещо не съм съвсем в ред. Има доста теми по въпроса, кога след аборт може да се подновят опитите за бебе. Мине не мине време и все някоий ще попита. Естественно отговори всякакви, но това което е общото между тях, е че повечето момичета нямат търпение да започнат. Аз пък точно обратното ....

Може би се е минало твърде малко време от тогава, ама аз не искам да забременявам, а повече от всичко на света искам детенце. Страх ме е ужасно много, не вярвах че ще ме е страх толкова. Ще премине ли това чувство и кога? И как беше при Вас? Кога бяхте готови психически, за нова бременност?

Аз бях бременна пак на 15 ден след спонтанният ми аборт. Даже плодно сакче видяхме, но уви не задържах бебчето пак. Е сега е ясно с моите имунологични няма как да стане без помощ, но нямах търпение тогава да започна веднага.
Не ме кюртитраха все пак и при 3 спонтанни... Слава Богу поне това ми се размина!

аз имах чувството,че само ако пак забременея ще залича болката от загубата.Пазих се 2 цикъла,през които се лекувах и на 3-тия стана от раз,за мое голямо учудване.Обаче сега каква мъка и страх ме спохождат,не ставам от леглото-инжекции,лекарства,УЗИ всяка седмица,още не мога да се зарадвам и отпусна...Страхът не умира,колкото и време да мине,така че действай!

При мен отне около 3-4 месеца този процес - пък и точно след това ни заляха със студен душ че е почти невъзможно да стане по естествен начина бебето - така че ни беше ясно че пробваме за спорта и чакаме да стигнем до ИКСИ-то. За да не преразказвам случая ето ти линка http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=4656.0

При мене желанието да zапочнем опитите веднага беШе много голямо. Исках да намаля болката от zагубата на плода с радоста от нова бременност. Не се получи 7 месеца...
Сега съм бременна, но страха от евентуална zагуба не ме е напускал преz цялото време. И колкото повече чета, zа да zнам как да се предпаzвам и иzбягвам рисковете, толкова повече се страхувам.
Дано при останалите момичета следваЩите бременности протичат беzпроблемно и така радоста бъде по-голяма от страха!

Здравейте милички, аз май съм най-зле, в началото исках веднага(а и при мен можеше почти веднага) и мъжа ми като че ли беше на същото мнение. И вече минаха 2 години. Незнам.. не ме страх просто все не  се решаваме. До кога ли ще продължи. Явно колкото повече време минава толкова повече се отдалечавам от идеята, но вътрешно ми се ще. А мъжете ви страхуваха ли се?

Моя мъж не се страхува или поне така изглежда. Даже се опитва да ме убеди, че няма от какво да се страхувам, че не е задължително историята да се повтаря. Упреква, че мисля винаги за най-лошото и за съжаление тук е прав Едва ли му е много леко и на него, но се старае да изглежда по силен.
Когато ми правиха кюретажа беше до мен. Чакаше отвън. Първото нещо което видях след като се събуди от упойката беше неговото лице. Остана с мен вечерта в болницата. Добре че беше той - беше ми значително по-леко.

Благодарение на съпруга си преживях всичко доста по мъжки. Просто се чудя дали не го е страх вътрешно, като че ли все си намира причина да не е сега.