след второто неуспешно ИКСИ съм го преживяла по-бързо и по-лесно, но....очевидно не е така. Май имам нужда от ...психиатър може би!? В първата секунда, в която видя бебе наяве или на ТВ екран сълзите ми потичат и нищо не мога да направя! Преди съпругът ми плачеше по филмите, а аз бях хард- уж! Сега не знам т.е знам какво ми става и се опитвам да го преодолея, но за сега не успявам! Ония ден гледах епизод от "Отчаяни съпруги" - лек и разтоварващ сериал според мен. Ей като взеха бебето на.... ми Ева Лонгория се казва актрисата, ама във филма не знам името и такъв рев падна.....половин час не мога да се успокоя!
Сега пиша и пак се търкалят тия предатели!!! Добре че няма кой да ме види!

Напълно те разбирам как се чувстваш, незнам какво да ти кажа, за да ти стане по-леко, защото ляк за тази болка няма Поне при мен беше така, някак си от самосебеси се появяваха и изчезваха тези кошмарни състояния, дори незнам какво трябва да направиш, за да премина силната болка. Онази тъпата, прегризваща и засядаща в гърлото винаги ще я има, но ти просто не й обръщай внимание, не се замисляй, не се отдавай на самосъжалението, което е неизбежно.
Преживяла си доста, остава малко и тогава само ще ти се свива сърчицето като си спомняш през какво си минала, затова просто трябва да си силна, за да продължиш.
Успех, мила!

Грация, съжалявам за неуспеха Дано да е последният!
Не може да си вечно „хард”. Има моменти в които вече всичко ни идва в повече и цялата тази мъка и напрежение трябва да излязат отнякъде ... Говоренето е едно добро начало, а цивренето по разни сериали е според мен и успокоително за нервичките ни.

А за „Отчаяни съпруги” не си мисли че си само ти и аз се разревах на тази сцена. Ама наистина беше гадно....

Граци, миличка, поплачи си!
Не е необходимо да бъдеш хард! Наплачи се, има защо. Не гони болката, защото така става по-лошо. Изплачи я до дъно и ще видиш, как ще започне да ти разсветва....
Аз след моето едно неуспешно ИКСИ мислех, че от мъка се умира...Такава дълбока тъга, тежка и плътна физическа болка в душата не съм изпитвала в живота си. Една година след това, не мисля, че съм готова да преживея същото. Тогава потънах много на дълбоко, но не се опитвах да избутам назад мъката. Напротив- отдадох и се изцяло.  Една, две седмици бях на дъното, после започнах да свиквам с мисълта.
Много неща ми помогнаха да осъзная, че живота е прекрасен, че всичко, което ни се случва е за добро и важното е да запазим позитивната се нагласа към света. Подкрепата на хората, които обичам, факта, че подадохме документи за осиновяване,  момичетата от зачатие, малките прекрасни неща - мириса на топло кафе рано сутрин, романтичната ми кухня, дървата през зимата, Хъкълбери, Коледа, бебетата, които постоянно се зачеват и раждат, мама, приятелите ми, киномания 2006 - ей такива работи....

Поплачи си миличка, изплачи я тая болка, приготви се за прекрасната среща с твоето бебе, кото с всеки изминат ден наближава.

Мила, Grazia. Разбирам те.. Незнам дали ще ти прозвучи успокоително, но за добро или зло с болката се свиква - в един момент се научаваш да съжителстваш с нея - не че боли по-малко, просто сетивата ти притръпват. Важното, мила, е, че ти имаш шанс и надежда един ден да се разделиш с болката. Облегни се на тази надежда и нещата ще си дойдат по местата. Всичките ти мъки един ден ще бъдат възнаградени и силно се надявам, че си в края на изпитанието и това ще е още при следващия опит. Успех, миличка!

Да ти кажа аз лично свикнах с болката, но всеки изминал месец тя става все по-силна и по-силна. Незнам докога ще успявам да я преодолявам. Надявам се скоро, за всички нас тази болка да изчезне. Успех!

Мила Грация,
в такива моменти не намирам думи на отеха, затова само ще те гушна и ще се надявам като споделиме заедно болката, тя да не те задушава толкова много 

Мила,Грация! :heartbeat:Поплачи си,пък дано ти олекне!Няма думи,които да те утешат,само искам да знаеш,че има хора,които мислят и се молят за теб! :balk_21:Виж Фусинка какви сладки неща ти е дала за пример от добрата страна на живота.Аз също бих им обърнала внимание,със сигурност притъпяват болката!Много ти желая щастлив обрат! yahoo_17Дано !

Момичета, ей за това ви обичам! Само вие знаете за какво точно говоря! Знам че на всички вас ви е не по-малко тежко без значение колко години е продължила борбата и през какви процедури сте минали. Знам по себе си. Този шок и отчаяние съм имала много поводи да изпитвам! От първата до деветата година. И не мога да кажа - сега е по- силно. Не. Може би защото именно свикваме с болката затова поглеждайки назад не можем да я степенуваме. Тя все е силна.
Фусинка, мила, в това състояние бях изпаднала миналата година - неуспехите ни бяха по едно и също време. Тогава плаках по-малко. Но месеци след това не можех да се оттърва от сърцебиене тикове и др.подобни реакции на организма, които колкото и да искаме не можем да предотвратим щом сме решили да затворим болката в себе си. Тази година обаче когато разбрах че отново сме се провалили ударих един рев, ама рев! На другият ден вече се чувствах по-добре. Дойдоха и добри новини и събития които ме накараха да литна в небето. Командировка в чужбина, пътуване със самолет за пръв път в живота ми и изобщо неща за които само съм си мечтала! Болката я изритах някъде надалеч! Но ... отивам на лекции, пускат ни филм с тема нечие страдание и аз аха- аха съм се разревала. Пък мога ли да ревна в това положение!?  Ами освен да си вземам разни романтични филми и да се нарева на тях пък може би тогава ще реагирам нормално в друга обстановка!?

Аз не бях от ревливите. Плакала съм броени пъти в живота си.
Като минаха две години от опитите за забременяване и третата инсеминация, започнах да плача много често, самичка, плача си, плача си и то за неща, които преди не съм си и помисляла, че ще ме разтройват.
Грация, нямам думи, плачи, да минава времето, да се доближаваш до желаното детенце.

   Грация, моми4етата са ти казали толкова хубави и вярни думи.
Аз само ще добавя - този епизод съм го гледала 4 пъти и всеки път се разплаквам, когато Габриел (Ева) загубва осиновеното моми4енце. Защото усещам и ти усещаш най-реално в този момент, 4увството на празнота.

Всеки път, когато ме обземе бездънната тъга   и сълзите ми се затъркалят, в главата ми винаги се повтаря една мисъл "Господ брои сълзите на жените". Не знам къде съм я чула или прочела, но винаги ме вдига обратно и ми дава надежда, че нещата се подреждат по най-добрия начин.

Грация, миличка, какво да ти кажа, освен че те разбирам напълно! Всички тук сме минавали и още минаваме през такива периоди. Болката наистина не изчезва, но притъпява сативата, някак свикваш да живееш с нея. Аз обикновено плача когато съм сама, че моя съпруг много се притеснява, когато ме види разстроена. Все си мисли, че той нещо е направил или не е направил както трябва....мъже, какво да му обясниш! И аз плача на филми, снощи на Бягство от затвора, когато щяха да екзекутират главния герой. Гледала съм го и знам, че се измъкват от там и въпреки това не мога да се сдържам.
Така че миличка не крий емоциите си, така поне ще ти олекне!

Грация не е лесно за съжаление...
Но човек не трябва да задържа мъката дълбоко в себе си. Всички сме хора и трябва да изпускаме парата все някак. Дано да намериш утеха във форума. И аз съм с теб! 

3нам как се чувстваШ мила, а3 съЩо бях много 3ле след 1 вото инсе, а като 3нам че ме чака ИКСИ..., не3нам, при мен болката, бавно отмина, но сега като Лали и а3 по често плача, като се има в предвид че не съм била никога ревла. Поплачи, как да те утеШа, не3нам, бъди силна

Грация, всяко едно очакване е било като желаната горда победа над страховете и самотата...И като не стане-падаш.Сълзите са видимото страдание, често  не намираме точните думи за да опишем вътрешната буря.Разбирам те...И всички тук те разбираме...И се надяваме сълзите скоро да са сълзи от радост.

И като не стане-падаш

И като паднеш - ставаш и продължаваш...

Цитат

И като не стане-падаш

И като паднеш - ставаш и продължаваш...

А,като продължаваш-се доближаваш до !

 :(миличка знам как се чувстваш...Съжалявам ;че този път не се е получило..ще има и следващ такъв!Сигурна съм;че ще се възнагради труда ви!Поплачи си ако смяташ ;че ще се отърсиш от негативната енергия...и нека неуспехът да те амбицира още повече!Разбирам те напълно ..и аз съм така като видя бебе и много се разсторих акто гледах онзи зен за онези малтретирани деца!Защо Господ праща на тези ;коитоне ги искат и ги бият?А на нас трябва да ни е трудно?!Е..може би така;че оценим многоо силно как сме се сдобили с рожби и как сме успели!нашият успех ще бъде осмислен с появата на едно малко детенце!Пълен напред!ще отмине кризата..и ще се появи слънце..Ние сме с теб!