Хайде и аз да Ви се представя, като споделя за опитите ни със съпруга ми и последвалите резултати!
Та така... От коректност няма да цитирам имената на специалистите /с малки изключения по различни причини/ – все пак най-вероятно са направили всичко възможно, но ... Може би – лош късмет.
Хронология на една все още незавършила борба:
1. След последвали 7-8 месеца безрезултатни опити, взехме решение да посетя специалист гинеколог, за да се направи опит за диагностициране на евентуалния проблем. Тогава бях на 28 год. Последва посещение при професор от Медицинска академия. След около 4-5 месеца на посещения за извършване на „неговите процедури” /които за ВСИЧКИ момичета са АБСОЛЮТНО еднакви/ и краен резултат – всичко е О.К. Следваща стъпка - да се види съпруга за евентуални проблеми при препоръчан от моя лекар специалист по мъжки проблеми. И ето го ужаса – „пълна азооспермия”. Както се казва – „няма никой”. Кошмара беше изключителен! НИКОГА не е имал каквито и да е проблеми. Въпросния професор даде отговор – не мога да ви реша проблема. Не знам към кого да се обърнете.
2. Открихме д-р М. Кацаров. Отново спермограми. Резултат – аналогичен. Извод – налага се биопсия. Шанс да се открият сперматозоиди в каналите – 20 %. Приехме. Последва биопсия. НИЩО. 0 %!!! Отговор на лекаря – нямате АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ шанс. Който и да ви говори за възможност за справяне с проблема е пълен шарлатанин.
3. Като всички психясали двойки, хващащи се като удавник за сламка – решихме да посетим д-р Р. Кирчева. Резултат – възпаление и след време и нейна помощ всичко ще бъде наред. Гаранция 100 %. 1,5 години загубени на вятъра! При всяко посещение показателите за успеха нарастваха. Съвет – опитвайте и бебето вече ще дойде. Вече може да направите и спермограма. Гарантирани добри резултати. Докато не се усетихме, че май сме поредните балъци.
4. Поредна спермограма в Медицинска академия. После още една. Все едно и също - няма никой. После – 5 месеца пиене на антиоксиданти и други подобни на растителна основа. Резултат – невъзможност на лекаря да се справи с проблема.
5. Насочи ни към еднокринолог. Човека се опитваше в продължение на 6 месеца да стимулира съпруга ми с хормони – спомням си само за Pregnyl /беше доста отдавна/. Отговора на организма беше повече от добър – всички показатели отлични, но все пак – сперматозоиди няма. Препоръча магнитно ядрен резонанс на хипофизата. Резултат – всичко е наред. Насочи ни към избор на АРТ специалист. Не предложи конкретен.
6. По съвет на приятелка с успех от първия и единствен път – избор на МЦ „Репродуктивно здраве”. Вече бях на 31 год. Следват хидротубация, всички изисквани там изследвания за мен. Всеки път нещата бяха съвсем наред. Но за съжаление имаше 3 неуспешни донорски инсеминации. Първия беше без стимулации, а следващите 2 със стимулация от по 1 Мерионал. След всеки неуспех отправях въпрос – какво правим следващия път, не е ли необходимо да търсим причината, вместо следващия опит да се прави по съвсем същия начин. Отговор – можем да опитваме до 7-8 инсеминации и чак след това да пробваме нещо друго. То ако можем да разберем причината – няма да има проблемно забременяване.
7. Няма да споделям психическото състояние, в което се намирахме със съпруга ми. Отказахме се от тази клиника окончателно. Насочиха ни към лекар от 1-ва АГ „Света София”. Препоръчан ни беше от негов бивш колега, вече пенсионер, който изсипа много суперлативи за работата му. Доверихме се. Последва цветна снимка на тръбите за проходимост. Резултат от разчитането на снимката: „Кухината на матката е с нормални размери и има правилна форма. Двете тръби имат разширени ампуларни части и пропускат малко количество к.м. периампуларно. С оглед находката е желателно извършването на лапароскопия”. Отговор на лекаря – никаква лапароскопия. Дай да направим имунологични изследвания. Резултати:
Спермоантитела:
- желатинов аглутационен тест на Кибрик GAT – тит < 2 /реф. >= 1:16/
- микросперматоаглутационен тест на Фриберг TAT – тит < 2 /реф. >= 1:32/
- микроспермоимобилизационен тест на Изожима SIT – 2.1395 /реф. > 2=0/
- Имунобийд байдинг тест IBB ЕЛАЙЗА – Cut off = 0.6776 0.4955 /отриц./
Заключение: Доказват се спермоимобилизиращи антитела в клиничнозначими стойности чрез микроспермобилизационния тест на Изожима.
Антиовариални антитела:
- Срещу зона пелуцида /-/
- Антигранулозаклетъчни /-/
- Антилутеални /-/
Заключение: Няма антиовариални антитела.
Антифосфолипидни и антинуклеарни антитела:
- L-a phosphatidic acid - X
- L-α phosphatidil-L_serinel – X
- L-α phosphatidil-DL-lysine – X
- L-α phosphatidylcholine – X
- L-α phosphatiddylinositol – X
- Cardiolipin - + положит. /10.02 норма до 10/
- β2 – гликопротеин - +- съмнителна 12,25 норма до 12
- Анти-нуклеарни антитела /ANA/ - X
- Анти – ДНК антитела – Х
Заключение: Има данни за наличие на анти Cα антитела и анти β2 – GPT антитела.
Предписано от лекаря: Аспирин от 100 мг. по 1 табл. дневно в продължение на 3 месеца и един продукт на билкова основа 3 пъти по 1 гранула дневно в продължение на 3 месеца. След това – 3 месеца подред хидротубация /от първия чист ден в 3 последоватени дни, за 3 поредни месеца/. Така ще пробваме да разрушим преградите и евентуалните сраствания. Хидротубацията се правеше с ултразвук, с йонофореза и с лазер. След всички тези процедури последваха 2 неуспешни инсеминации на естествен цикъл. Резултат – време е за инвитро. И започнахме. Вече бях на 33 год. Подадох документи в НЗОК в началото на м. февруари 2006 г. Обадиха се с положителен отговор в началото на м. март. Препаратите, които ми отпуснаха бяха: Decapeptyl Depot 3.75 mg. – 1 ампула, Puregon 100 IU – общо 2300 IU и Pregnyl. На 5-я ден от началото нацикъла направих изследване на Е2 – резултат 5?!!! Отговор на лекаря – няма страшно, ще се съобразим с резултата при стимулацията. Почти никакъв отговор на стимулацията. Пурегона не достигна. Довършихме с Меногон. Резултат – 17 дни стимулация и един фоликул. Пункция – о.к., ЕТ – о.к. Напрегнато очакване. 2 отрицателни теста /с бледа втора черта/. Ултразвуков преглед. Вижда се нещо, но подобре да се направи βЧХГ изследване. Така и не достигнах до него – дойде ми 30 мин. след като си тръгнах от кабинета. Рев .... ! Това се случи към средата на м. юни 2006 г. Втори опит – трансфер преди 20 дни. Резултат – никакви симптоми за положителен резултат, пия си назначените лекарства, реших да не си правя тест до деня за ултразвуковия преглед /на 23 ден от ЕТ/. Но от около 8 дни усещам леки неразположения ниско долу – те траят по около 4-5 секунди и са по 1-2 пъти на ден, а и от вчера сутринта на 2 пъти при посещение в тоалетната откривам съвсем слабо зацапване – от Утрогестана имам съвсем лек секрет и той обикновено е бледожълт, а сега е малко по-тъмен/. А иначе – никакви други симптоми и че ще ми идва – обичайно 2-3 дни преди това имам доста силни спазми ниско долу, а и се чувствам като ученичка в началото на пубертета – на лицето ми се появяват поне 1-2 пъпчици. Но по-скоро имам усещането, че си ми идва, макар и по-бавно. Та да приемем, че и този опит е в графа – неуспешни!
И така досега с нашите перипетии...
Споделих всичко това с идеята не да получа някакво съчувстние, а ако някой реши да коментира нещо от написаното от мен.
Винаги съм била с мнение, че независимо от общото мнение – докато съм при съответния лекар – аз трябва да му вярвам безрезервно. Но ми се струва, че вече е време и за смяна на лекаря. Не искам от Вас да препоръчате специалист.
Може би си позволих да напиша всичко това, за да ми олекне малко? Не знам.
