Гане, знаеш ли, на това твойто му викам аз - "Синдром на
отличника".
Аз страдам от същата болест, макар, че нямам дете. Иначе казано - искам да съм прекрасна домакиня, къщата ми да мирише на ароматизатори, свещи да горят на подходящите места, покривките да са колосани, кучето ми да е изкъпано, чаршафите ми да скърцат, всеки ден да има различна топла и вкусна вечеря. В същото време да съм страхотен професионалист, да пиша най-задълбочените проучвания, да намеря финансиране за сдружението, да пиша проекти. Освен това искам да се виждам с приятелките ми, да ходя при Ултра и да гушкам Симеон, да се кискам с Нети, да си дрънкам до базсъзнание с Кристи. Междувременно, звъня в РДСП-тата, да им напомням, че искам да осиновя и да не ме забравят, като между разговорите си гледам календара и смятам кои изследвания кога да направя за предстоящото ми ИКСИ. А, да, забравих, че също искам да съм страаааашно страстна секс богиня, която побърква мъжа си, да изглеждам фантастично, маникюрът ми да е поддържан, косата на шест, кожата ми да блести.
Опитвам да правя това всеки божи ден...наистина.
В резултат си лягам в 2 часа, ставам в 7, будя се защото естествено предишния ден не съм свършила и половината от горното. Нервна съм, нападат ме страхове, че съм лоша домакиня, глупава съм, за нищо не ставам и на нищо не приличам.
Плача, защото мечтата ми за бебе никак не се материализира, макар че полагам страхотни усилия и опитвам всичко.
Просто трябва да се примирим, че не можем да сме "Челник в труда и в дома домакиня"!
Много важно, че покривките ми няма да колосани, а на дрехите на Алекс ще има и някое и друго леке. Обривът ще мине, детето днес няма да яде, но утре ще навакса. Остави го да поплаче дълго, без да го дондуркаш (и не ми казвай, че като имам дете щи видя...
)
Не можем да сме съвършени, а ситуациите около нас перфектни и красиви. Не може и няма да бъдат
Подари си един ден за теб. Наеми жена за няколко часа и престани да се притесняваш, че няма да се справи като теб. Иди на фризьор, оправи си ръцете, купи си парцал. Първият път няма да стане, вторият също, но на третия съм сигурна, че ще успееш.
А с второто дете, съм сигурна, че ще си се чудиш на акъла.
Прегръщам те много, много и те целувам по разплакания нос.