Малко от дале4е трябва да 3апо4на,но ще се опитам да сьм кратка и да не досадя.И така,може би 3наете 4е живея в Германия.Напомням поради при4ини които много от вас живеещи в БГ не могат да ра3берат.Една от тях е 4е тук животьт по отношение на приятели,срещи и и3ли3ания е много ограни4ен и ра3ли4ен от нашия в БГ.Не 3нам дали навсякьде,но поне тук на село е така.И така...мьжат ми е немец и слу4айно на брат му жената е бьлгарка,което много ме радваше/сродна душа/и слу4айно те сьщо се борят сьс стерилитета.Много си я уважавах,много общи теми 3а ра3говори,и3общо ра3бирахме се 4удесно,докато не 3абременях с поредното ин витро.Догава дойде 3АВИСТА и вси4ко се срути.
Нейната история.Женени са от 5 год.Нямат деца.При4ината е в нея.При и3вьнмато4на от предишния брак махат трьбата и лекарят тук препорь4ва само ин витро.Има и още нещо с което не сьм добре 3апо3ната.Касата отпускаше тук до преди 2 год.4 бе3платни опита,от които тя се вь3пол3ва.След това направи още един опит който и струваше 5000? и сега се готви отново 3ащото при мен се полу4и.Добре.На мен мие все едно.Но не на нея.Сега иска да накара доктора да направи протокола който прави на мен,3ащото е кьс и евтин.Докторьт е един и сьщ.От както 3абременях,3апо4на да ме и3бягва.В редките слу4аи когато се видехме ми натякваше,3ащо при мен се полу4и а при нея не?Не скри 3ависта си.От сряда сьм оперирана,в сьбота ме и3писват след обед,пристига в неделя ве4ер.Живе на 6км от мен,сьс собствена кола.Нито тел.обаждане,нито СМС,нито посещение.От студеното ми отношение отива в свекьрвата,живее в сьщия двор,и 3апо4ва да се оплаква.Половин 4ас по кьсно отивам и а3 и 4увам как ме плюе,вратите са отворени.Ка3ах 4е е смешна и не искам да я видя.3а мен тя пове4е не сьществува.Вие как бихте постьпили и по то4но 3а в бьдеще?Та ние сме роднини.Нормално ли е вси4ко това?Може и а3 да сьм в момента по 4увствителна.

Перличка, не съм сигурна, че разбрах много ясно ситуацията...
Много неприятно, че имаш и други негативни емоции, вместо хората около теб да те подкрепят всячески!
Какво да ти кажа, освен че от тези проблеми сме на границата да изперкаме всички ...

Според мен, като мине малко време, помисли трезво що за човек всъщност е тя - дали е свестна, но е малко "изперкала" заради случващото се, или пък това е било повод да покаже истинския си характер.

Успех!

Аз ще я отпиша от сърцето веднага и завинаги.

А а3 не мога Много бьр3о 3абравям,че са ме обидили и лесно прощавам.Чак ми идва да ида и да се и3виня.Проста сьм.3нам.И доста хора от обкрьжението ми го 3наят и често 3лоопотребяват с тая моя слаба черта 3асега се вь3дьржам.Добре ,че мьжа ми е на моя страна.

Наистина е неприятно, но ако тя е добър човек и ситуацията е прави такава  според мен е по добре да си запазите отношенията, но да й дадеш да разбере , че те е наранила и обидила със завистта си. И аз имах преди такъв проблем с близък човек, завиждаше ми , че с мъжа ми живеем отделно и се обичаме , че няма кой да ни трови живота. Сега и тя срещна човек, с който даже си имат и бебче и е съвсем друга, помага ни , макар че понякога не се усеща , че се борим за бебче и се изпуска , но виждам , че житейските ситуации много влияят и то отрицателните. Затова не късай отношенията си с нея, когато забременее и тя нещата ще се нормализират .

Perla,
нека ти споделя какво чувствам и аз. На 31 години съм и с преуспяваща кариера. Работя в сравнително голяма фирма където повечето колеги са на възраст 25-40 години, т.е. често се раждат деца при  нас - на кой първо, на кой второ, а някои сколасаха и с третото.
Приятелите ми и те са на същата възраст и само тази година в приятелския ни кръг се родиха 3 деца. Последното е още в ковьоза, защото е седмаче.
А при мен все не се получава. Честно казано аз също изпитвам завист към всички тях. Дори вече отказах да излизаме с едни приятели, защото съпругата с повод и без повод споменава, че детето е център на вселената й. Мисля си, че и моето би било всичко за мен, само да можех да си го родя.
И мисля че разбирам етървата ти, тя просто не издържа. Което разбира се не я оправдава. Но ти твърдиш, че не си злопаметна, така че сигурно ще и дадеш още един шанс.

А а3 не мога Много бьр3о 3абравям,че са ме обидили и лесно прощавам.Чак ми идва да ида и да се и3виня.Проста сьм.3нам.И доста хора от обкрьжението ми го 3наят и често 3лоопотребяват с тая моя слаба черта 3асега се вь3дьржам.Добре ,че мьжа ми е на моя страна.

Перличка, напротив, ти си добра душа (а не проста!)! Ти си чувствителна и нежна, но и много, много добра - затова лесно прощаваш.

А със завистта не знам как да се пребориш...

Как бих постъпила? Първоначално сигурно ще реагирам по абсолютно същия начин като теб, защото както завистта, така и гнева са присъщи на всички нас. Който ги отрича, просто е в пълна заблуда. Но в по-късен етап, когато всичко ми премине, ще се замисля и ще се поставя на нейното място. Тя, както всички нас изживява един от най-трудните моменти в живота си, а именно да има детенце. Болката, която чувства вероятно я смазва (както ме смазва и мен). Сигурно се чувства толкова непълноценно в дадени моменти и всичко и изглежда черно (както бих се чувствала аз). Тогава идва завистта, която се появява и от малките успехи на другите хора, не я осъзнаваш и не можеш да я спреш. В такъв момент не мислиш, че нараняваш с думите си. Дори и да го направиш, много повече нараняваш себе си като се самоизмъчваш. Така че на твое място аз бих простила. По този начин показваш колко по-силна си всъщност. Това си е мое разсъждение и само ти можеш да си решиш какво да направиш.
Желая ти много щастие .

Сигурно твоят успех е прелял "чашата на нейната горчилка" и за момент и е "паднало пердето".Казала си е,че "ето на тя успя,а аз? и т.н...." - всички знаем как е.Наистина можеш да изперкаш.Аз вече откачам също.Всички около мен са бременни или с бебета.Ужасно трудно е.Дано накрая и двете си гледате заедно бебетата.Ще видиш,че тогава ще бъдете други,съвсем други...и лошите думи ще останат някъде в гадното минало.Желая успех и на двете !