0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Поплаках си малко...............
« -: Март 13, 2007, 20:45:17 pm »
Здравейте моми4ета, на скоро имах поредния рожден ден и отново ми стана доста криво за вси4ко през което съм минала да ви кажа. Ето 4е тази ве4ер отново ми е криво и съм в депресия и се обвинявам 4е бебе правенето не става. Казвам си господи защо наказваш то4но мен какво съм направила толкова лошо 4е да ми го връщаш какво искаш от мен какво да направя 4е да ме дариш с най ценото в живота. Запо4нах да се обвинявам 4е мъжа ми не ме заслужава тази ве4ер му викам да ме остави 4е не мога пове4е да го наранявам и 4е с това безпари4ие никога няма да постигнем това което искаме и двамата,4е заслужава да е щаслив с някоя друга не с мен щом не мога да го даря с най ценото на света.Но той не иска и дума да 4уе от това.Но на мен ми омръзна тия скандали всяка ве4ер винаги се дразним за нещо тежи ми и това е и псохи4ески ве4е не издържам. Нямам и приятелки с който да се срещам да не мисля за това да не съм в нас 4е да няма дразги и скандали. Но ови имам 4уството 4е хората са се озлобили и са станали ......................................... просто нямам думи.
В скоро време ще запо4нем 3 година с това борене 4е бебето на става и още пове4е се натъжавам онзи ден си викам още един рожден ден без радост в нашата къща. А й след това като гледах и предаването имаш поща ми стана още по криво през цялото предаване аз плаках. Пла4а и на вашите разкази също пла4е. А когат про4ета 4е някоя е забременяла си викам ами аз кога ................ никога все така ще си остана ялова и това е. Никога няма да се смихне слънцето и в нашата къща.
ОООООООле колко дълго стана надявам се да не съм ви объркала мили моми4ета. Благодаря ви 4е ви има и 4е ни подкрепяте. :bighug:     :youwoman:
« Последна редакция: Март 13, 2007, 21:07:56 pm от aneta »

*
Re: Поплаках си мало................
« Отговор #1 -: Март 13, 2007, 20:57:21 pm »
ани, душата, не се сърди, ама какви са тия приказки???скоро ще започнете 3 години?ами ние почнахме 6.знаеш много добре в какви депресии изпадам и аз.какви са тия глупости за това кой кого не заслужавал?
я се постегни!всички си ги минаваме тия депресии и смело поглеждаме напред!нали започна работа наскоро?заплатата ти е добра.безпаричието вече няма да е същото!а и когато работиш, повече не ти остава време да мислиш за глупости!ще видиш!
я горе главата, че ще се шамарим! :lol: :lol: :lol:
*
Re: Поплаках си мало................
« Отговор #2 -: Март 13, 2007, 21:02:06 pm »
Ами не знам да ти кажа 4есно какво ми става. От както запо4нах работа имам 4уството 4е пове4е запо4нах да се трвмирвам не ми помага работата да ти кажа. А й нали съм ти казвала за работата как стоят нещата сега при ена ревизия ако не излезе ще трябва да плащаме. Така 4е не ми се врва да са ми добри парите тогава.

*
Re: Поплаках си малко...............
« Отговор #3 -: Март 13, 2007, 22:16:51 pm »
aneta, анетче, дете мило! Вземи и се стегни! Май всички жени в нашата ситуация ги приказват все такива едни отчаяни. Така сме програмирани жените. И аз съм ги редила същите на мъжа си и съм му казвала в отчаянието си, ако иска да ме остави, че заслужава дете и т. н. Обаче той не и не! Не иска да ме остави! И слава богу! И при нас стават три години. И какво от това. Когато е писано, тогава ще стане. Ама нали е важно да не сме се чалнали дотогава. Гледай си мъжа и не го прогонвай сама, че после люто ще съжаляваш. И как така няма радост във вашата къща - ами създавайте си приятности, радвайте се един на друг. Разходки, изненади, дребни жестове и други. За това не се иска да си милионер. Думата "ялова" (като определение на бездетна жена) звучи ужасно грубо и жестоко. По-гадно звучи не когато я чуваме от други, а когато излиза от нашите уста и се отнася за нас. И аз съм я използвала за себе си. И съм се чувствала ужасно след това. Самоуважението ни е най-важното нещо, което имаме и сме длъжни да го пазим. А онази игра с "чувството за вина" е най-коварното нещо. По-добре не ги мисли и анализирай толкова нещата, защото все за нещо ще излезеш виновна или според теб, или според други. Вината е ужасен товар, бреме. Направи си някакъв "action plan" и го следвай. Ето, разбра се, че имаш нова работа! Ти пък си седнала за ревизията да се притесняваш! От дърветата не виждаш гората като цяло. Ти си стопанка на гора - радвай и се, докато е твоя! Натрапчивото фокусиране само върху проблемите може да те смаже! Не те съдя - не ме разбирай така. Ще се измъкнеш, ще видиш; но и ти трябва да го поискаш! Забрани си някои мисли, думи, изрази - това на първо време! Ти не си ялова, депресирана, стресирана, отчаяна поради ревизията :D! Ти си хубава, млада жена, която обича и е обичана! Какво по-хубаво от това! Другото ще дойде!
Re: Поплаках си малко...............
« Отговор #4 -: Март 14, 2007, 09:46:09 am »
Е хайде поплачи си да ти олекне. Поне аз съм така, набира ми се, избухвам  в рев и след това се чуствам облекчена и разтоварена. Здрав сън и на другия ден започвам с нови сили. Не само за бебе за всичко в живота!!! Приеми го това като временна криза, психическо разтоварване от напрежението. Стегни се!! Живота е това, борба, усилия, премеждия. Смисълът на живота е преодоляване на препятствията. Формулата за успех постоянство, упоритист и воля ииии позитивна нагласа. Хайде поплачи си, излей си всичко и от утре усмихната и борбена!
Това,че досега не е станало не означава,че след месец, два или година няма да стане!
За жалост не всичко в този живот става от първия път, просто така е устроен живота, рядко нещата се поднасят без усилия, без премеждия и борба за тях. Бебето е едно от тях!