Bijou, нормално е да реагираш така.
Разбираемо е за мен, за Мими, Жужка и всичко останали момичета тук.
Всяка една от нас е минавала през ралични етапи.....
отчаяние, сълзи, въпросите "Защо аз?", болка, ......
С времето всичко се променя, етапите през които минаваме също.
За всеки това време е различно. На някой му трябва по-малко,
на някой повече. Както казва Мими, с времето нещата ти се изясняват.
Плана за действие ти става все по ясен и просто го следваш, за да се
получат нещата. При някой нещата се оправят по-бързо, при някой
след малко повече време. Няма нищо срамно и странно в това как си се
почувствала. Ти не си лош човек, заради това че на момента не си се
зарадвала на нещо, към което ти така силно се стремиш.
След всеки проблем, идва разрешението му....след всяко отчаяние -
радост и увереност в утрешния ден....след всяка болка - щастие.
Ще се справим....заедно. Искам да си убедена, че ще дойде ден, когато
пак ще седиш там, но взирайки се в снимката няма да виждаш празнотата,
а най-желаното и чакано щастие.
Целувки и силни прегръдки: Вени