Здравейте!
Аз открих този сайт преди два дни и в противоречиви чувства най-сетне реших да споделя болката си. След тригодишно лекуване на стерилитет с клостилбегит смених доктора и се оказа, че освен мен, съпруга ми също има проблем. Само с едномесечно вземане на хормони и от двамата, дуфестон и тестостерон, бебето се "получи" още преди да ми направят фоликулни изследвания. Бременността протече съвсем нормално като дори не напълнях значително, а около 8кг. Но лекарят ми, по съображения на местната болница, за които недоумявам, нямаше право да извършва израждане или операция, въпреки, че е добър хирург и диагностик. Така се самонасочих в седмия месец към друг лекар от столицата, който има частен кабинет тук и казват, че е добър. Всичко продължаваше да е нормално до момента на раждането, когато сякаш изневиделица се оказа, че имам тесен таз, т.е. анатомично мъжки таз, както ми обясниха, което не мога да си го представя, но действието се развива едва когато бебето е на път да излезе. Така се заклещва в таза, че нито напред, нито назад, а за операция е твърде късно, като се има предвид и ,че не ми направиха обезболяваща упойка... В стремежа си да спаси мен, целият екип скачаше отгоре ми и с крясъци, и шамари и унижения, че не мога да бъда никаква майка, щом не мога да родя детето, в крайна сметка от напъване за няколко минути съм изгубила зрение. Оставиха всичко и се насочиха да спасяват очите ми. В крайна сметка миг преди
да решат да ме свалят в операционната и да изгубят и мен бебето излезе. Чух, че проплака и попитах как е, а докторът ми отвърна "не смей и да питаш как е". Усетих, че го отвеждат някъде, но от лекарствата и системите бях като в облаците. Разбрах, че има проблем на следния ден, когато ме залъгваха, че уж само било травмирано от раждането. На мен лекарят каза "Не работят бъбреците му", а аз се чудех защо и си прехвърлях възможностите за наследстеност от прабаба ми, а всъщност то е получило мозъчен кръвоизлив, както се разбра по-късно от аутопсията. Живяло е четири дни. Така и не го видях, защото беше откарано в друга болница. Във въпросната болница няма отделение неонатологично и в кувьоз било закарано на друго място, но през времето докато се суетят за линейка са минали два часа, които са били от значение.
От тогава минаха вече две години, не съдих болницата и не говорех с никого за това, защото не можех да си отворя устата от болка. В следствие на великото раждане нямаше орган в тялото ми, който да не ме заболя. Плаващото ребро беше натъртено или пукнато, така и не се разбра, но под него започна да ме боли друг орган, получих доста остри жлъчни кризи, а никога преди това не бях страдала не само от жлъчка, но и  обикновен грип ме ловеше твърде рядко. Получих невралгия и единия крак до коляното не го усещах в продължение на година, зрението ми се влоши. Като резултат от всичко това различните специалисти ми даваха най-разнообразни диагнози. И до днес не знам болката от дясно дали е хроничен апендикс, възпаление на жлъчните пътища или камъни в бъбрека, понеже хирурга предположи и трите. А нова бременност така и не настъпи, въпреки успокоенията на лекаря, че за стерилитет при мен и дума не можело да става. Преди известно време опитахме отново хормоналната терапия с мъжът ми, но не се получи. Първоначално, в следствие на проблемите с жлъчката отслабнах към 20 кг., но сега ги напълнях, дори повече, а и от хормоните също. На 34 години съм и понякога имам пристъпи на отчаяние, въпреки, че поведението ми пред околните не го показва. Но вече шеста година продължава тази болка. Най-големият ми проблем сега е , че нямам доверие на нито един лекар, не и в града, в който живея. Много ви моля, препоръчайте ми някой, на когото да имам доверие!
И с извинение за дългата ми изповед!
Дени

Ако искаш да споделиш не се притеснявай пиши ми ........ Повечето момичета тук знаят историята ми и не искам да се повтарям ... но крйният резилтат и при мен е както и при теб .......... Знам какво ти е и знам прз какво си минала ........ минах и аз ...... н се притеснявай пиши ми ........ имам и e-mail и ICQ моля те ........ доста неща мога да ти кажа и да ти помогна или поне да опитам ........ Не отказвай една приятелска ръка
Прегръщам те

Базкрайно много съжалявам за това, което ти се е случило и което си преживяла. Просто недоумявам как е възможно още в началото на родовия процес /да не говорим, че наличието на малък таз би могло да се констатира дори няколко седмици преди раждането/, лекарите да не установят това положение при теб и направо да предприемат секцио. Не бих могла да ти препоръчам специалист, защото не знам от къде си, но считам, че въпреки всичко, което са ти причинили, трябва да откриеш добър лекар, който има и право да практикува в родилното отделение на твоя град. Последното, както вече си разбрала, е много важно, защото наистина, и в моя град- Русе, малък брой лекари работят в родилното. Така понякога се губи необходимостта от непрекъснато и пълно наблюдение състоянието на бременната и родилката, защото ако нямаш свой лекар, ти си просто посредствен пациент- в повечето случаи. Имах повод да изпитам какво означава да влезеш в отделението като "протеже" на някой лекар- отношението почти от всички санитари и акушерки е разкошно. Това не ми помогна да задържа детето, а го загубих в 26-та седмицата, но намерих много човечно отношение в целия персонал- дори в очите на някои открих моето страдание. Пожелавам ти да откриеш добър АГ- специалист, който да спечели доверието ти, защото колкото и да не ни се иска, в голям брой от случаите лекарят е абсолютно необходим- за да наблюдава протичането на бременността и да проведе раждането, т.е.- без тях не може. Преди всичко ти пожелавам скорошна бременност, която да мине о.к. и да родиш здрав бебок. УСПЕХ!

но и двамата лекари при които бях не установиха това предварително,
дори този при когото родих ме изпрати на очен лекар, да напише бележка, че няма опасност за очите ми, единствено това била причината, а после разказваше на ляво и дясно как аз съм виновна, защото не съм поискала секцио, а аз знам ли какво да искам, нали той е този, който преценява кое как. А това, че се непонасят помежду си, наистина вреди само на родилките.

Здравей Дени, искрено съжалявам за това, което ти се е случило. Лошото е, че в такива моменти нищо не зависи от нас, нали докторите са тези на които трябва да се разчита, а като че ли на повечето от тях не им пука. Не мога да разбера , в какъв свят жиеем, че за да родиш едно дете трябва да си платиш, на този човек, който е дал клетва за хуманно отношение към всеки един пациент. Просто съм бясна относно това заплащане. Аз вече 4-та година си плащам за некадърно направена операция на спукана киста от лекарка, която беше приятелка на моята майка.Така, че си мисля, че е необходим и голяма доза късмет във всичко това. През какво ли не минах за да се получи това така очаквано бебе, но все още резултат няма, но аз не губя надежда.
Не губи и ти, вярвай, не се отказвай колкото и трудно да ти е. Дано по-скоро нещата при теб да тръгнат в правилната посока и да си родиш едно красиво бебче. Пожелавам ти го от сърце, защото и аз ден и нощ се моля за това щастие. Целувки от Русе

Zdravei dydka,

ne sam sigurna, 4e deniza 6te pro4ete tova, koeto pi6eme, za6toto neinoto pismo e pusnato prez juli.
No vse pak iskam sa6to da kaza, 4e takova otno6enie na lekari, med. sestri i vsiakakav personal na bolniza e zversko i ne4ove6ko  

Vsiaka maika ima pravo da vidi deteto si zivo ili martvo. Dori i martvo roditelite imat pravo da si vzemat trup4eto i da go pogrebat
I ne razviram za6to ne kaze v koia bolnitza i se e slu4ilo tava, ta da predpazi i drugi zeni ot takova onizenie i bolki

I kak taka edno rodilno otdelenie tribva da mesti bebeto v druga bolniza