Мила ми Перошинке!
Щом това е мъжът на живота ти, трябва да вярваш, че ще успее!
Сигурна съм, че той не по-малко от теб желае да сте заедно през цялото време.
Стискам палци бизнесът му да потръгне, за да не се разделяте никога вече.
Ти си силна и ще се справиш, каквото и да ти поднесе съдбата!

Мила Перошинке, съгласна съм с това, което те посъветваха и Мели, и Ганка, и Мармотче, а и останалите момичета. Много са прави, да знаеш! Ние с мъжа ми сме от десет години заедно, а пет от тях сме били също така разделени - в различни държави. В началото също така и при нас не се чувстваше чак толкова тежко раздялата, даже се радваш отново на "свободата" си. Обаче постепенно почва много да тежи. Колкото и да е хубава работата, не може да го компенсира, защото и колегите, и приятелите, си се прибират след работа вкъщи, а аз все сама. Хубавото беше, че работата ми е от творчески характер и по-голямата част от нея се вършеше извън работното място. Работата ме спаси. Имала съм доста ухажори през това време, по-скоро, мъже, които са се опитвали да ме ухажват. Но ако знаеш, че точно твоят мъж е точният мъж за теб, бягаш от такива игри. Много трудно се създава едно семейство, стъпка по стъпка се гради доверието, а с "една глупост" (както пишеш ти) можеш всичко да развалиш. Хубаво е, че го съзнаваш това. Хубаво е, че се обичате. Остава да степенувате нещата по важност и всеки да направи своя компромис. Знам колко е трудно и с бебешката тема и как не става по този начин - да се форсират нещата в кратките срещи. И при нас беше така и все нещо не ставаше. Докато аз не реших, че семейството и детето, което искаме двамата, е по-важно от моята работа. Мъжът ми не искаше да се връща в нашата страна (поне засега), защото има хубава работа тук, с възможности да се развива. И аз го последвах - оставих нещо, което бях градила доста години и в което бях достигнала  едно много добро ниво, и последвах любовта си. Работа се намира, но душата се чувства жива само когато е обичана и не е самотна. Пиша ти това, за да видиш, че много двойки са поставени в същата ситуация като вашата и са намерили изход от това положение. Ще го намерите и вие. Просто трябва да подредите приоритетите си и да ги степенувате. Не изпускай любовта си, защото пари се изкарват, но с тях не можеш да си купиш любов. Банална мисъл, нали? Но и много вярна. Успех!

Слушай сега кака си, защото ме ядосваш така бе дете (в добрия смисъл). Много по-гадно е да се прибираш в къщи, някой да е там и този някой въобще да не може да разбере болката ти, страданието ти. Много по-страшно е да си с някой, а да си сам. Да не се чувстваш обичана, а самотно да лежиш до някой, който дори и да го нямаше щеше да ти е все тази... всъщност щеше да ти е по-добре! От опит ти го казвам. Бих предпочела да чакам с месец любим човек, от колкото да се прибирам при някой който не мога да дишам. Вземи си куче, коте. Излизай с приятели, но определено нямаш право, той също е самотен, също иска да е с теб, нали се дави по морета и океани за да осигури добър живот на теб и на бъдещото ви дете. На 24 биологичният ти часовник хич не те е притиснал, на 35 може би, но на 24 хич не е.
Не ми се сърди ако тонът е остър, просто бъди разумна и умна!
Сладурка, стягай се!

Аз също съм живяла с мъжа си доста време разделена. Знам какво е, знам колко е тежко. Знам как минаваш през процедури сама, как няма кой да ти държи ръката след поредното разочарование, как няма топлото мъжко рамо, на което да се облегнеш... Знам, боли, че си сама, но пък е толкова хубаво като сте заедно и все пак той прави всичко за вас двамата и за вашите неродени още деца. За да може един ден да е на сушата, да види раждането им, да види първите им усмивки, да види първите крачки, да чуе първата дума. Помисли за това! Помогни му, подкрепи го, нека да успее и да остане на сушата, да си стъпи на крака. Да види всички хубави неща, които ще пропусне ако е на кораба.
Помагай му и го обичай! Така заедно ще успеете!

  Мило Гане,всяко изречение изписано от теб е абсолютно точно,вярно и много окуражаващо.Много ти благодаря!Често сме говорили за тези неща,но понякога живота е много несправедлив.Имаме едни познати,които са семейство,защото девойката забременя.Карат се ,бият се,обиждат се,но всяка вечер си лягат заедно и за 2 години съвместен живот, имат 1 дете и 2 аборта(по желание).Все слушам ту единия,ту другия как не можели да се понасят!
  DivaRoza говорили сме мила, всичко е подредено и ясно.Аз искам него и дете СЕГА! А той иска дете с което да не се разделя,за да пита то после "Мамо,кой е този чичко",както често ми е казвал  .Иска и да гледа семейството си по възможно най-добрия начин.Това се дължи на безодговорния баща,който е имал.Разбирам го и не мога да му се сърдя за това.Напротив,много често се чувствам късметлийка.Искаме едно и също нещо,обаче...то не може да стане. 
  Надявам се да имаме късмет и се моля,защото наистина е трудно.
joshi,sia Благодаря за падкрепата и куража ...и момичета,благодарение на вас изкарах едни малко по-леки 7 месеца!

Слушай сега кака си, защото ме ядосваш така бе дете (в добрия смисъл). Много по-гадно е да се прибираш в къщи, някой да е там и този някой въобще да не може да разбере болката ти, страданието ти. Много по-страшно е да си с някой, а да си сам. Да не се чувстваш обичана, а самотно да лежиш до някой, който дори и да го нямаше щеше да ти е все тази... всъщност щеше да ти е по-добре! От опит ти го казвам. Бих предпочела да чакам с месец любим човек, от колкото да се прибирам при някой който не мога да дишам. Вземи си куче, коте. Излизай с приятели, но определено нямаш право, той също е самотен, също иска да е с теб, нали се дави по морета и океани за да осигури добър живот на теб и на бъдещото ви дете. На 24 биологичният ти часовник хич не те е притиснал, на 35 може би, но на 24 хич не е.
Не ми се сърди ако тонът е остър, просто бъди разумна и умна!
Сладурка, стягай се!

   Бубенце  ,развесели ме. Знам че е смешно да кажеш ,че на 24 години,че те притиска биологичния часовник,но тялото ми и душата ми започват да имат силна нужда да създадат дете,да изпитам майчинството и да се крижа и възпитавам моето отроче.За мен времето за това вече дойде.Всъщност ,силното желание го има от преди около 2 години,но вече за мен дойде времето за действие и за голяма промяна.

Перошинке, недей така бе! Аз какво да кажа? Искам много да имам деца. Започнах опити на 32-тогава реши приятелят ми, че вече е време въпреки мрънкането ми.На 33 разбрахме, че има проблем...Чакане и лечение на мъжки фактор. Ето ме сега на 38 правя поредната процедура и трудно ми отговарят яйчниците вече... Имаш много време и не се отчайвай. Ще си имаш детенце от любимия човек. Стискам палци да е скоро!

Перошинке   Имаш нужда от промяна мило момиче !  Вземи си кученце, направи си перманентен грим, запиши се на латино танци, на скално катерене, а защо не на т.н  belly dance   Винаги има нещо за което никога не си имала време/пари/смелост.  Ангажирай си вниманието с още нещо - банално, но върши работа когато си в дупка И умната с метлата

Сладурче, шарен и пъстър свят има. Има хора, които се бият, карат, не се понасят, ама са заедно. Тъпо, но факт и това е живота. Има хора, които се обичат, а не могат да са заедно - и това е живота.
Всяка една от нас си знае кога и е дошъл момента да стане майка. Аз успях на 32. Вярно, късно, ама това е живота. Човек прави компромиси. Иска или не иска, това пак е живота. За жалост не винаги става това, което искаме.
Ако го обичаш, ако искаш да си с него - можеш да понесеш много повече, отколкото си мислиш Жените сме силни и дори да казваме - не мога повече, ставаме  и тръваме пак напред.
Така че отупай праха от коленете и смело напред!

Перушинка, всички са ти написали страхотни неща. Аз няма какво да добавя освен, че ако имаш нужда от рамо, то имаш моето!
Кураж и много усмивки.
 

Здравей Peroshinke. Напълно те разбирам, макар и да нямам твоя проблем. Имаш пълното право да се гневиш и да плачеш. Всеки човек изпада в такива емоционални състояния. Всеки с проблемите си. Важното е, че обичаш твоя човек. Но колкото това е важно, толкова е и трудно. Защото в миговете, в които ти се иска да крещиш и да го упрекваш за нещастната си самота, именно любовта те спира. Тя те кара да продължаваш да страдаш. После гнева си отива и ти се успокояваш в чакане на следващата доза. И аз понякога изпадам в такива ситуации, макар мъжът ми да се прибира всяка вечер. Но както писа едно от момичетата, по-добре като се прибира да се обичате, да правите любов, да се наслаждавате един на друг, отколкото да си лягате всяка вечер в едно легло и да имаш чувството, че мъжът до теб е някой непознат. Поговорете сериозно за бебето, обясни му колоко е важно за теб и как ще запълни празнината от неговото отсъствие. Мисля, че ако успееш да забременееш нещата за теб ще се успокоят и ще погледнеш на нещата с други очи, с очи на майко. Успех!!!