Оги, няма разлика, не зависи от това, как се е достигнало до бременността. Обаче залога,  инвестицията и  са големи, и чакането е било дълго - така че - трябва да внимаваме много
Дано стигнем дотам

И аз те прегръщам миличко Оги, ще си бременеем всички заедно, ще видиш. Слушай Владимиров какво ти казва - ако позволи да работиш зависи каква ти е работата, разбира се. Аз със сигурност няма да ходя на работа обаче, щото знаеш къде ми е работата    Всички, които забременеят при нас не ходят.

НЕ знам каква е бременността по нормалния начин, имала съм извънматочни и от инвитро
Разликата според мен е в огромния страх - първо до 12 седмица, после до 7 месец, много по-голям отколкото ако е нормално зачеването Друг е въпроса дали е обоснован, ама нали страх лозе пази
До третия месец треперех всеки ден, с мен и лекарката, която ми следеше бременността След това някак си тръгна по-лесно През цялото време обаче бях в болнични - работя извън града, в опасна среда - психиатрична болница с туберкулозно отделение
Радостта от бременността при мен беше в 8 и в 9 месец, вече се бях успокоила  ИНаче ходех постоянно по улиците, не съм се залежавала изобщо Лекарката ми ме вкара  болницата само като й казах, че ме боли корема - в болницата беше много гадно, чух какви ли не истории
Изобщо си беше притеснение, но най-голямото беше чакането на теста, пък и след него
Но ако работата ми беше в града, със сигурност щях да ходя, иначе направо няма какво да се прави Моята бременност беше изключително тежка по отношение на субективното усещане - повръщах постоянно и имах ужасни киселини, бях като болна, но това пък една ли има връзка с инвитрото
От сърце ви пожелавам да ви се случи това, което се случи и на мен и да преживеете прекрасна бременност и да си родите бебенцата по живо и по здраво! Вярвайте в успеха и бъдете спокойни!

Е хайде и аз да си дам мнението.
Винаги бременност, до която се е стигнало чрез АРТ се води рискова. Поне на мен от няколко места ми казаха така. Изисква се голямо пазене. Работата изобщо не е препоръчителна з-о все пак натоварва.
Аз лично за себе си съм решила, че ако стане чудото няма да стъпя на работа. Пък и аз съм учителка и не е желателно непрекъснато да се въртят около мен разни болни деца.

И ние те целуваме!

Със сигурност разлика има - при всички случаи ще се води рискова и най-вероятно ще е съпроводена с куп болнични.
Да спомена и още нещо, което рядко се отчита, но доста от ин-витро бременностите са многоплодни, така че може да те постави в положение на бъдеща многодетна мама    то няма лошо де ама и те са в рисковата група.
А моето мнение е че по-добре да имаш заместник по-скоро отколкото да си бише главата в стената ако стане нещо.

Margo, ti imala li si niakakvi simptomi prez 2 sedmici predi 1 test ..sled transfera?

Имах си симптоми за предстояща менструация   Всъщност се оказа после, че съм имала сраствания от операциите и при разпъването на матката се получават тези болки
Дори една нощ ме подгони разстройство, а аз се стисках в леглото и лежах, да не се разочаровам и да плача цяла нощ, мислех, че е менструацията
Нямаше нищо по-особено в усещанията - и при  неуспешните опити беше същото, само че, слава Богу, третия  път менструация не настъпи
Може би чакането до теста е най-гадното в цялата процедура
Дано всички чакащи наесен да дочакат  двете  черти, всички го заслужават!