"Мери съм", аз не съм прочела дългите постинги в темата, цитирането на законите и т.н. Темата беше предложена изклЮчително сухо, някак си "ей тъй, да има да говорим за нещо", нито предизвика размишления, нито донесе емоцианален заряд. Прегледах мненията на другите момичета по диагонал. Написах едно изречение от мое име, защото в най-първия постинг имаше само едно изречение като въпрос от твое име. Обаче и с така повръхностното поглеждане на темата, също като останалите, усетих, че не ти е мястото тук, че се опитваш наставнически да размахваш пръст и изобщо не става ясно какво точно търсиш под вола-теле или канал за телета. Поставям под въпрос професионализма ти. Ако си социален работник и искаш дискусия, търсиш контакт, връзка, проявяваш инициатива, търсиш сътрудничество, разбиране, обединение, то за това си има начини: официално представяне на председателя, поместване на статия-кои сте, какви сте, какво искате от нас и т.н...Ако си някоя моралистка дето иска нещо да промени, ама ни знае как, ни иска да разбере как-проблемът си е твой. Научи се как се работи с трудни групи, как се предлагат нови идеи и т.н. Сега поне курсове-бол! На така зададения от теб въпрос "Какво мислите за приемството?" ние ти отговорихме. Дали ти харесаха отговорите или не-твоя си работа. Може би, ако не беше социален работник, а статистичка, щеше да си по-доволна. Пак твоя си работа. Колко месеца след сватбата си забременяла си е хептен пък твоя работа.
Мари