0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #20 -: Юли 13, 2007, 09:30:01 am »
А като ходя на лекции седна ли до някоя колежка и се заприказвам и след някой друг месец тя хоп с голям корем. От две години насам няма жена, с която да имам някакъв контакт и тя да не забременее.Имам чуството,че просто съдбата нарочно ме наказва и ми тика такива бременни пред очите.

Ами дай да се видим тогава-може да развалим магията... И аз съм така-нося късмет на жените-почти всичките ми познати са бременни. Даже наскоро ми се похвали една, която има много сериозни здравословни проблеми. При опитите и да направи фоликули с клостилбегит не ставаше-не ги докарваше на големина и нищо не ставаше. Направи опит инвитро-същата работа-фоликулите станаха до 12 мм и не мръднаха-спряха стимулацията.. Откриха и и други проблеми и казаха, че вероятността е почти 0 и ако забременее няма да износи вероятно бебето..Ами тази същата няколко години нищо не направи след тези неща. А на мен се похвали, че е бременна и ми каза веднага да подавам документи за осиновяване и още колко процедури ще правя. Казах и, че ще опитвам докато ми кажат, че не мога. На мен ми стана криво от реакцията и.. Аз я питах дали тя не е подала док. за осиновяване, но тя не ми отговори-беше заета. Не сме говорили после. Много криво ми стана да чуя такава реакция от човек с дългогодишен стерилитет. :(
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #21 -: Юли 13, 2007, 10:35:25 am »
Много криво ми стана да чуя такава реакция от човек с дългогодишен стерилитет. :(
Ами явно някои бързо забравят през какво са минали  :( И аз имам приятелка, която имаше сериозни хормонални проблеми още от пубертета. Винаги казаваше, че може би няма да може да има деца и въобще положението не беше никак розово при нея. Е, забременя случайно, но загуби бебето точно преди сватбата си  :( После мина през някакво лечение (никога не го е коментирала) и сега има голямо дете. Когато аз тръгвах по пътя на проблемите поисках да ми каже как са я лекували, как се отразява това, въобще имах нужда да говоря с човек изпитал всичко това. Отговорът беше, че е забравила и не иска да си спомня и ако искам, може да ме изслуша, но нищо повече  :( Е, стана ми криво. Може би на времето аз не съм разбирала нейните проблеми, но никога не съм я разпитвала като виждах, че не й е приятно. Може би от нейна гледна точка съм сгрешила някъде, не знам  :? Но ми стана криво, че просто не иска да сподели своя опит знаейки за моя проблем, разбирайки че не е форма на любопитство от моя страна.
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #22 -: Юли 13, 2007, 11:16:13 am »
Мила Гале, и аз съм така - не се сме лоши, а просто нетърпението и силното желание ни карат в моменти да мислим така. Сигурна съм че ще имаме и ние успех и щастливи бебчета. Само горе главата и много много положителни емоции и мисли!
 :balk_102:
*

    sami

  • *****
  • 1148
  • Обожавам малките ми куклички!!!!!!!
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #23 -: Юли 13, 2007, 12:34:08 pm »
Мила Гале,не се упреквай,съвсем нормално е това чувство!
Ако ти кажа че аз ,и сега,когато вече имам свои дечица,като видя някоя бременна,нещо ми тръпва в сърцето.Имам чувството че това ми е останало,след толкова години чакане!
Не си лоша,всички минаваме по този път!
Успокой се,всичко ще бъде наред!


http://www.zdravei.bg/videos/id_6940/title_v
torija-rojden-den/http://bg-mamma.com/ticker/69256
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #24 -: Юли 13, 2007, 14:30:31 pm »
Съгласна съм Tutto Bene:-))
Нека си дарим взаимно щастие.
*
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #25 -: Юли 13, 2007, 14:46:26 pm »
Ето на това му се вика вече лошотия, злоба, която извира отвътре и е насочена срещу хората. Имам предвед познатата на Tutto_bene. Tutto, дано да стои по-надалеч от тебе тая жена. Смаяна съм от прочетеното!
 :bighug:
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #26 -: Юли 16, 2007, 19:04:08 pm »
За съжаление всички сме минали и все още минаваме по този път. Няма как да не изпитваме подобни чувства, след толкова много борба. Десетки пъти и аз съм се питала защо, нали уж не съм лош човек, а изпитвам такава завист. Опитвам да се преборя с нея, но понякога имам чувството, че буквално ме задушава болката. В такива моменти просто плача и така ми олеква, после вече нищо не чувствам, освен една огромна празнина  :(
А иначе подобни познати и аз имам. Колежка, която роди след 6 години стерилитет не спира да ми подмята колко било хубаво да буташ количка и как ми го пожелавала и на мен и т.н. Може и да е добронамерено, знам ли, но би трябвало да знае колко боли...
=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #27 -: Юли 18, 2007, 16:49:29 pm »
Чета  ви и ридая, отново съм в поредната ситуация на сблъсък на чувства- радост, самосъжаление, болка и пр. Това е 4-тата колежка за 3-те ми години 4акане  :( , поредната, която заяви, 4е е бременна......... Може би първият  месец опити - ОК радостта си е радост, но да ми заяви, 4е разбрала в кой ден точно и е овуто, с кой яйчник овулирала и, 4е го правили 3-4 дена по-рано и от тогава станало, а и щяло да бъде моми4е, защото Х хромозомите били по-издържливи.... каво ще кажете на това.... стоя слушам и се мъ4а да прикрия болката в очите, е как за пове4е от 3 години и при мен не се получи, та аз с тоя дълъг цикъл и овулация трудно заси4ам..........  :(
« Последна редакция: Юли 18, 2007, 16:51:24 pm от dendy »
*
Re: Сърцето ми се къса, момичета
« Отговор #28 -: Юли 18, 2007, 16:55:43 pm »
dendy , мила, на теб поне ти казват!А около мен забременее ли някой и край-пълна изолация и страшно криене от мен.Разбирам кажи речи сама като почне да им личи и от това започва да ме боли много повече.
И това вече 7ма поредна и дълга година...  :(

упс, извинявам се, объркала бях емотиконите  :oops: