Скъпи съфорумци,
както на няколко места споделих, съпругът ми няма никакви сперматозоиди, следователно вариантите са за донор или осиновяване.
Сега ще ви призова ако сте с подобен проблем да споделите при вас как е минало, какви са били страховете и опасенията ви, дали донорството ви е донесло щастие или е станало при4ина за охлаждане в отношенията, както и вси4ко друго, което сте готови да напишете по темата.
Знам 4е мъжете не са много в този форум, но се надявам да се вклЮ4ат в теми4ката.
По4вам с мен самата, т.е с нашето семейство, тъй като пиша от името и на мъжа ми
Той геройски понесе окон4ателната диагноза, и въпреки 4е му е много тежко, каза 4е ще опитаме с донор, защото много иска беб4е, също каза и 4е никога няма да се откаже да опитва за свое
Само това си казахме с него по темата, а мен ме измъ4ват толкова въпроси:
Ами, ако той не го оби4а после като свое, ами ако отношенията ни се развалят ...
Мисля си дали наистина го иска, или просто го прави за да съм щастлива аз, без да осъзнава 4е едно бебе трябва да дойде в здраво и щастливо семейство, а не за да направи семейството щастливо.
Сещам се за една серия на сериала Приятели, запомнила съм я, въпреки 4е тогава дори не съм се познавала с сегашния ми съпруг- единия Приятел не можеше да има бебета и двойката мина през, търсене на донор, безкрайни опити и т.н когато най накрая съпругата реши, 4е щом не може да има дете от мъжа си, не иска да има дете от никой друг, и преминаха на осиновяване
Знам това е само един сериал, при това смешен, комедиен, но все пак ние сме изправени пред същия проблем
Какви бяха вашите 4увства и емоции и как вий се справихте с проблема, моля ви пишете, 4акам вашите съвети