Мини, майка ми е отгледна само от баба ми, на нея не и е тежало определението дете на разведени родители, а копеле.... Дядо Иван, истинския и баща не се е оженил за баба ми и така....По-късно баба ми среща настоящия си мъж дядо Стефан (адаш на Стефания
и по-малд от баба ми с 13 години, страшна бабичка, кво ще кажеш) и той осиновява мама, дава и името си, отгелжда я като своя и до сега тя си му казва татко. Имам си вуйчо от дядо Стефан, полубрат на мама, с когото се обичат много. Мама е на 49, преди 11 години минавхаме на връщане от морето през родния град на биологичния и баща (умишлено не казвам истинския) и след 38 години раздяла, тя каза, дай да го видим този човек, а баща ми каза, че много пъти си го е мислил, ама не му е било удобно да и каже. Отбихме се, той живееше сам, абсолютен самотник. Тя влезе и каза, задравей, аз съм Божидарка
и от там един рев - той реве, баща ми, майка ми, а ние със сестра ми деца още.....Не беше пушил години, а тогава запали цигара. Даде ни парички да си купим нещо за спомен....Отидохме си, после той дойде у нас в София на гости един път, след което се обаждаше в годината два три пъти, след като си е пийнал, може би нямаше смелост. Беше казал на мама да му казва татко ако иска, но тя каза, че си има баща....но му е простила. Преди 3 години минавайки пак през родния му град се отбили с баща ми, но него го нямаша, починал сам като куче, погребал го пак сам един комшия, казаха ми по телефона нашите, толкова не съм плакала през живота си....Ако знаехме, че е болен, щяхме да го вземем да го гледаме и лекуваме, но той така и не се обади, нямал е кураж, било го е страх. Майка ми си го обичаше, неосъзнато, до момента, в който не го видя, после повтаряше, как приличла на него, какъв чистник бил...все хубави работи
Мини, не си дебелокожа. Ти си сладур, просто не си имала достатъчно време, за да му простиш, но пък времето е пред теб, не е късно, независимо, че него го няма, така или иначе никога не е присъствал физически в живота ти, но духовната връзка я има, независимо от горчилката
А и ти си му простила, щом пишеш тези редове и разсъждаваш върху тази твоя мъка. Не се чувствай нещастна, просто бъди щастлива с хората, които имаш до себе си и които са те направили това, което си. А ти си готина. Биологичният ти баща ще почива в мир, бог ще му прости, нали това му е работата
А пък нас нека ни пази.
Поздрави,
Нина