Немога да се позная.С мъжа ми сме от доста години заедно от 1 сме женени.Имам неуспешна бременност преди година и от тогава немога да изляза от депресията.За капак на всичко една обща позната на компанията по най наглия начин скача на мажът ми.Едва издържах вечерта,цялата треперих от нерви.Преди време щях да и се изсмея но сега ужасно съм се изнервила.Знам че не ме превъзхожда с нищо и мъжа ми ме успокоява че това са си нейни фантазии и аз да проявя благородство и да не обръщам внимание.Ама немога, тя и преди се е пробвала да се набута между нас, а сега незнам защо е решила че сме си омръзнали и се вре.Искам да се събудя от кошмара и да не мисля за такива глупости но немога много ми е трудно.Мъжа ми е всичко което някога съм искала и мисля че гледаме в една посока но аз продължавам да се измъчвам заради такива фльорци, които гледат да развалят семейства.Ако някой е изпадал в подобна ситуация моля да ми сподели как се справя.

И аз съм на мнението на розичката. Поставия в компания в неловко полужение и я унижи. Не си заслужава такива гадове, да създават ядове. Ние си ги имаме и без това.

Мила Точице,
успокои нервите си и не се дразни на такива комплексарки като тази обща за вашата компания позната. често жени като нея се опитват да изглеждат много желани и харесвани в очите на околните. Те по всякакъв начин искат да ги смятат за "мъжемелачки" и си въобразяват, че никoй мъж неможе да им устои... За съжаление някои мъже са истински наивници!  
Но твоят съпруг не е от тези и би трябвало да си по-спокойна.
Тъй като преди малко моят съпруг дойде да види какво правя и трябваше да му преведа в какво се състои притеснението ти, той ме посъветва да ти напиша, че най-правилно е съпругът ти в твое присъствие ясно и недвусмислено да "разкара" нахалницата.
Като се замисля има право. Тя се натиска на него и редно би било той да и "тегли шута".  
Ако нещата станат нетърпими и тя продължи с игричките, забрави че имаш възпитание и сложи Кучката на мястото и!  
Нерви не се лекуват, пази си ги!
Желая ти нещата да се нормализират и да се успокоиш. Горе главата!!!

Обратно на някои момичета, аз бих препоръчала пълен "игноре'' на въпросната жена.
Според мен разговори между нея, теб и мъжа ти са излишни.
Тя няма да спре, ако е решила.Той също, ако /да не чуе дявол/ е решил да спи с нея, ще го направи.
явно и той е слабичък по характер...или не си дава сметка за тези неща/

не знам

но директна конфронтация, само ще зарадва нахалницата, че предизвиква смут във вашето семейство.
С усмивка погледни на опитите й да се мушне между вас.
Виж я колко е жалка.
Радвай се на живота и съпруга си.
Всичко останало е извън.

Поздрави

Момичета, всички май си имаме по един такъв призрак в живота. Искам и аз да споделя какво ми се случи на мен още в началото на нашия брак. Моя мъж си има една такава приятелка, дето му е "приятелка" още от ученическите години и си е ходила с него и още един мног дълго време. Накрая решила да се жени за другия щото моя не е перспективен - инженер, а оня моряк - ще носи повече пари в къщи и ще я оставя на спокойствие за дълго време. Събрахме се ние с моя, а оня се вре в нас непрекъснато. Имаше демонстрации в стил - "Аз съм била първа с него и мога да си го върна по всяко време". Много ме беше яд и ми е идвало да я шамаросам пред компанията. Стигала е до там, че седи в скута на мъжа си, а рови в косата на моя, че "да му оправела прическата". На мен ми писна от тея неща и го питах моя какво иска - иска ли нея или държи на мен. Ако е така - не желая да се срещаме с нея. И полека лека започнахме да я игнорираме на общи сбирки на компанията. Тя започна да говори зад гърба ни, но поне тези, които са ни истински приятели не се поддадоха, а я изолираха. За съжаление успя да раздели една от двойките в компанията, която има и дете при това. Ужасно гадно и непочтено от нейна страна. Сега всички я знаят каква е и почти не се срещаме с нея. Което беше и моята цел. Важното е, че мъжа ми ме подкрепи и застана на моя страна. Единственото, което можеш да направиш в случая е да я игнорираш и да го направиш със стил  А и твоя мъж щом държи на теб - то е ясно - няма какво да се притесняваш. Важно е той да те подкрепя, а ти не се ядосвай за тези неща! Удари първа, там където най-боли

Много ви благодаря за мненията   ще се постарая да съм над тези работи.Желая ви само хубави неща да ви се случват.

Значи снощи му разказах на мъжа ми историята и той заяви, че вероятно мъжът не се усеща.. Направо избеснях и му заявих, че ще започна да се хиля на някой негов приятел и ще започна да му чорля главата в негово присъствие, а той нека си мисли, че не се усещам !

Е, според мен, въпреки че си мислим, че мъжете не преживяват загубата на дете (дори и по време на бременност), според мен далеч не е така, просто не го показват. Сложете в плюс депресията на жена му (неминуемо водеща до затваряне в себе си, липса на общуване или общуване на ежедневно ниво) - ами съвсем нормално е като види, че някой му обръща внимание, да му хареса. Не мисля, че това значи, че и той й се сваля - просто по някакъв начин се чувства желан. Така мисля аз. Моят съвет е да започнеш да обръщаш внимание на мъжа си и да се опиташ да излезеш от дупката - знам че е много трудно, на мен ми отне 5 години, но ако знаеш колко много за това време успях да скапя отношенията с половинката си... Сега се опитвам да компенсирам и се надявам, че не е късно.

Ами аз не съм спряла да му обръщам внимание ако на него не обръщам на кой?