Е, не е честно да ви кажа пък!
Закъсня ми два дни и направо щях да откача - и независимо, че съм без дясна тръба (след извънматочна) и че преди 3 седмици на цветната снимка ми казаха, че и лявата е непроходима, аз пак се надявах като луда, че виждате ли може и чудо да е станало - дето тръби се отпушвали от цветната, та може аз да съм била тая късметлийка - е, може ли такова нещо - като се заслучват едни гадории - броих 6 пъти дните - да не би да съм си объркала календара, тест си правих, естествено на 2-рия ден - как издържах до втория не знам - е, дойде ми на третия и въпреки че целият ми здрав разум (колкото е останало от него) ми казваше, че няма как да съм забременяла аз пак си се надявах, само ва това мислех дна дни, не спах - даже взе лошо да ми става... Направо ще откача... Не е честно. Направо ми идва ва рева с глас. Ох, извинявайте, че ви пълня главите с баналните ежемесечни очаквания и тръшкания - не знам как ще се справя с ин-витрото въобще

Бора, съжалявам. Ще успееш.

Не се притеснявай,ако наистина го искаш силно ще успееш,само го карай по спокойно!!!
Успех и гледай напред!!!

Мила, стискам ти палци да успееш - понякога природата прави чудеса за тези, които вярват. Трябва и ти да вярваш, че ще стане! Дръж се и скоро ще гушкаш едно сладко бебе

Ох,миличка,всички сме така,споко.... Аз вече така съм я ударила през просото...незнам дали ще имам деца изобщо и неми пука в момента.Вече направо нямам желание.Честно ви казвам.Претръпнах да пипам бременни кореми,да дундуркам чуждите бебета,да сънувам,че кърмя ,за симптомите,които имам всеки месец да не говорим..Дори веднъж да сме правили кекс,дори и да е било далеч от Ову-то..въпреки,че знам,че не е възможно едно   все ми казва "абе стават чудеса"...стават,само,че не се случват на мен.Никога.Даже смятам да започвам нова работа - голямо предизвикателство за мен.Няма да имам време да се усмихна, а може и да се проваля тотално.Ами то се видя ,че бебе няма да има май,поне да се пробвам на друго поприще.Наистина немога повече да мисля само за това.Като чуя думата "бездетни" и направо ме втриса...никога не съм мислила,че ще имам нещо общо с нея. Но какво да се прави-живот...трябва да се живее със или без деца.В крайна сметка винаги може да е по-зле.Мисля,че не те окуражих особено,но това ми идва отвътре да напиша.Надявам се да успееш и ти желая успех !

Да знаеш само колко добре те разбирам....аз съм с 2  извънматочни,понякога се случва да ми закъснее и въпреки,че съм си наясно със статуса, аз пак таиничко съм се надявала,че чудото ще се случи.Здравния разум ми говори че не е възможно,но уви....надежда.....Връщам се към моментите когато съм била бременна  ,ровя се в спомените,търся симптомите......и боли,много боли.

Бора, не се отчайвай и продължавай да се надяваш. Нека ти разкажа нещо- онзи ден се видях с една съученичка на моя съпруг. Тя сега ще се омъжва. От дума на дума стана въпрос, че в момента е бременна и самичка ми разказа- с един яйчник и една тръба, юли месец е правила цветна снимка при небезизвестния за Сз д-р Кънев, който й казал че с две ръце е за това, че тя няма шанс да забременее по естествен начин, защото тръбата която има е запушена. Момичето, естествено започва да се интерисува от ин витро методите и по нейните думи, септември решили да подават документи в здравната каса. И оооо чудо!!! Следващия месец (август) забременява!!! Показа ми коремчето- много е сладко  
Късмет и горе главата, чудеса се случват ако вярваш в тях!!!

Мисля, че всички се надяваме на чудо..
Щом много папкаме, спинкаме и слушкаме няма начин да не стане.
Е..май понякога се бави..
Според мен трябва да дадем шанс на чудото да се случи, кака че .. ГОРЕ ГЛАВАТА И КЪСМЕТ!

Толкова сте мили, че не мога да Ви опиша!
Благодаря ви за топлите думи - и колкото и пъти да се повтаряме - няма значение наистина олеква.
Аз се поуспокоих малко - е, предполагам до следващия път!
На всички ви пожелавам да не губите надежда, че не е честно - така да знаете!

Големи сте оптимисти всички тук! БРАВО НА ВАС!

и аз с всеки ден все повече полудявам. Е на, снощи например като си бяхме легнали да спинкаме вече с мъжо и той ме прегърнал и ръката му минаваше през корема ми. И аз познайте какво си представих, как лежим по същия начин, само че аз с голям корем и бебето рита доволно отвътре и как таткото пък примира от удоволствие като усеща своя наследник. Луда ли съм, полудявам ли или в може би ще се случи в бъдеще, да полдея де. Боли, много боли. Знам, че всички тук сме на една фаза лудост, ама друго е като го споделиш.

Момичета, чета ви мненията и мисля.

Ами всички сме такива... На мен, например, този месец ми закъсня с два дни и въпреки че си знам, че с тази спермограма на този етап ни трябва чудо, за да стане, аз тайничко си се надявах, че е станало. Отделно ми се гадеше и вече смятайте какви мисли ми се завъртяха в главата? И по случая вчера казах на мъжа ми, че не трябва да ме закача, защтоо цял ден съм се чувствала като бременна... ха-ха-ха

Но за съжаление днес ми дойде. Въпреки всичко аз го приемам нормално. На мен съжалението ми трае доста кратко, защото веднага се мобилизирам и си казвам: Нищо! Следващият месец!

Та искам да ви помоля да бъдете по-големи оптимисти спрямо себе си. Знам, че не е лесно, но чудеса стават. Просто не е било писано този месец, но следващият може да поднесе на някои изненада.

Горе главите! Ще стане! Няма начин!

Ами Хъртчо, много съм съгласна с теб. И аз така си казвам като ми дойде, даже понякога, както сега го чакам с нетърпение, защото да дойде новото пробване. Ама кат си чакам цикъла вече 10 дена, тестовете отрицателни - кви мисли да ти минават през главата, освен, че организма ти пак е почнал да си прави, каквото му хрумне или че си бременна, а тестовете са фалшиви.

Хе-хе, Васи, много ме развесели.

Естествено, че като ти закъснее, ще си помислиш, че си бременна. Неслучайно тук по цял месец се морим да уцелиме правилното време, да направим това или онова, и всичко съобразено само и единствено с плана за забременяване. То не става друго да мислиш. Тази фраза "когато най-малко го очакваш, то ще стане" нещо ми е доста съмнителна как се получава в действителност.  

Предполагам, че и при вас е така - при мен първата фаза на цикъла ми е готина и минава сравнително бързо, но втората ми минава толкова бавно. Направо се влачи. Да не говорим, ако ми закъснее с ден или два и какви мисли започват да бушуват в моя мозък!

Пожелавам на всички по-малко вглеждане в симптомите....  

Heart, та като спомена за симптомите - е, това ми е най-подлудяващото - толкова много от симптомите при бременност и при чакане да дойде М са еднакви че чак хич и не искам да си ги следя - че знам че започвам и да си въобразявам - и гърдите ми се подуват, и кръста ме боли, и започва да ми се гади (нищо, че по принцип сутрин си ми е винаги така - имам ниско кръвно и сутрин си ми е гадно,    - ама току виж пък тоя път не е обикновеното...)
Абе, момичета колкото и пъти да си казваме, че чакаме чудеса и да се надяваме, че тоя път дано да е станало аз мисля, че най-важното е че не спираме да пробваме и да правим нещо, че чудото и при нас да стане... И на всички пожелавам мъже като моя - винаги до нас, без мрънкане, подкрепа до дупка и много, много любов!
Много ви прегръщам всички и много ви желая чудото тоя път да се случи!

Bora82, само така те искам! И да си търсим, и да не си търсим симптоми, трябва да бъдем оптимисти и да вярваме, че ще стане. Може да се наложи да почакаме малко по-дълго.... но ще се случи.....
Хайде целувки

Bora82,кураж момиче!Радвай се,че имаш добро семейство.Бъди щастлива с мъжа до теб и горе главата.Знам,че всички ние мечтаем някой ден и ние да станем майки.Пожелавам го от сърце на теб и на всички момичета , който го желаят силно.Дано успеем да имаме свои деца.Вярвам в това.

Naiema, много ти благодаря за подкрепата, както и на всички останали момичета- толкова е по-лесно да чуеш, че и други виждат същите призраци и преживяват същите кошмари и всеки месец сме изправени пред подобни проблеми - може и да са от различни причини, но целта ни е една! И е супер, че има с кой да се споделя и този някой те разбира толкова добре.
Абе, въобще много се кефя на форума и ви желая много късмет и бебета!