Нел, Соул, момичета, спокойно, вси4ко ще се оправи, преди година и аз бях изпълнена с същата паника и обезвереност, за щастие се опитахме и успяхме да преодолеем "дупката" в която бяхме паднали.
Първо, изчетох целия форум и всичко за азооспермиите, докато ми се изясни проблема, и знаете ли какво, вече изобщо не ме плаши тази дума, дори смятам че тя трябва да се плаши от нас
Второ, с мъжа ми седнахме и поговорихме, как точно да продължим напред и какво точно да направим, спряхме се на донорка инсеминация като за начало.
Нел и Соул, ние също имаме високи нива на хормона ФСХ, което означава срив на сперматогенезата, следователно вероятността да се намерят жеви сперматозоиди от тестиси, които не произвеждат такива е много малка, по-голяма е при тестиси, с нормална сперматогенеза, нормални нива на хормоните и обструктивна азооспермия.
Затова и доктора е казал че няма смисъл от биопсия.
Ний ходихме на уролог в Лондон, който категорично отказа да направи биопсия, тъй като това е скъпа операция, а ние имахме право да я направим през ЗК, като си дойдохме в БГ обаче се свързахме с уролог в Пловдив и той се съгласи да направи биопсията, отидохме в Торакс, платихме и се качихме горе за операция, съблече се мъжа ми и доктора почна да го преглежда, каза че има атрофирали тестиси, малки на размер, варикоцеле, и отказа да прави биопсията, каза да слезем да си вземем парите, защото нямало смисъл...а като видя и високия хормон...абе каза че няма смисъл от биопсия.
Ние обаче, нали родителите на мъжа ми не вярваха че той има проблем, и решихме така и така сме платили, да направим биопсията, за да потвърдим диагнозата и да имаме доказателство пред свекъра и свекървата за проблема ни.
При биопсията се откриха живи сперматозоиди и така наречения Сертолиево-клетъчен синдром с частично запазена сперматогенеза, излезнахме късметлии до тук.
Докторите, с които се съветвах в БГ и в Лондон, казаха, 4е шанс, макар и съвсем минимален да станем биологични родители- има.
Ние трябваше да решим от къде и как да започнем- за нас е важно да имаме дете, независимо дали осиновено или донорско или биологично, най-добре и от 3те варианта по едно.
Аз лично не разбирам егото на двойки, които опитват да имат единствено и само биологично дете, а опитите продължават с 10тки години.
Ние предпочетохме най-бързия и евтин вариант, осиновяване- което се оказа безбожно скъпо, заради това че в момента живеем в чужбина, или донорски инсеминации. Когатоо вече имаме дете, ще започнем да пестим средства и енергия за да се борим за биологично бебе...Разбира се, така стоят нещата при нас, засега, но никога не е късно за промяна в схемата
За мен, най-големия проблем свързан с ДИАГНОЗАТА беше липсата на всякаква информация или статистика.
В Америка например, всеки 5-10 мъж е с Сертоиево=клетъчен синдром, а този синдром засяга само бели мъже, т.е. в Америка има други раси много повече отколкото в Бг, според мен следва в България процента на мъже с Сертолиево-клетъчна азооспермия да е по-голям, но това са само мои предположения....
Момичета, много дълго стана,
Гъбката, задължително направете биопсия, това може да ви даде надежда и шанс за борба за собствно дете, ако наистина това е от изключителна важност за вас.
Въпреки че има хора преживели 3-4 та и повече неуспешни ИКСИта в преследване на така заветната цел, има и такива забременели от първи опит, а има и такива без репродуктивни проблеми, нали...
