Щастлива съм, че ви открих. Всички вие сте ми такава упора. Хора, с вкоито мога да споделям, да ми дават съвети и аз да давам на други.
Повечето ми познати нямат моя проблем и не ме разбират. Точно днес едната от двете ми приятелки ми каза /не че за пръв път го чувам/ "спри да мислиш и ще видиш, че ще стане". Да ама как не се мисли нещо, което не става повече от година. Как не се мисли, когато всяка сутрин мериш температура, пиеш една камара хапчета, следиш си овулацията, мъчиш се да се откажеш от вредните си навици /като цигари/ и т.н. Отделно голямото желание за бебче, което рухва при всеки нов цикъл. Как?!:cry:
Ежедневно си намирам една камара неща, които да правя /но не трябва да ми вредят като някое тежко физическо натоварване/ за да не мисля. Но пак. Някъде там тази мисъл стои и чака удобен случай за да изкочи - както като видиш бременна, майка с количка, магазин за бебешки неща, памперсите в магазина, шишетата в аптеката и много др.
Единствено докато съм с вас се чувствам спокойна. Чета за проблемите ви и пиша за моите. И точно в тези моменти, колкото и странно да е аз не мисля за моят проблем като за проблем. Вдъхвате ми надежда и увереност, че ще успея.
Благодаря, че ви има.
Искам да отида и на друг гинеколог, за да сравня диагнозата, ако знаете добър лекар в Пловдив - аз имам СПКЯ и съответно ановулация.
