Лили, недей да се скапваш! Още от самото начало за повечето момичета е ясно, че първото инвитро е нещо прекрасно и чудото може да стане "от раз", но много по-често успеха идва не тогава,когато ние сме си наумили...Животът продължава, нито много хубав, нито много лош...недей и да се самонавиваш и че непременно нещо ти има.Много често,ако самия ембрион не е бил съвсем читав организма сам го редуцира. Нали знаеш, има поверие, че за бременност се казва чак след третия месец. Приеми това,което ти се е случило като част от пътя към мечтата ти. Много добре те разбирам, виж ме и мен - от 19 супер ембриона, 2 бластоциста, дори не стигнах, заради хиперстимулацията, до трансфер. Скоро ще опитам със замразените. Но съм благодарна на господ, или каквото и да има там над нас..., че реагирам на лекарствата и имам данни нещата да се случат един ден.
Мисли повече за себе си, за човека до теб, не изпадай в маниакални състояния. Няма да казвам да си силна, опитай се да си спокойна и нормална
Ако прочетеш постингите на всички момичета, вече бременни от инвитро, всички пишат,че по-различното е било СПОКОЙСТВИЕТО. Гледай на нещата по по- естествен начин, щади се повече.Нещата се случват, но не когато ние ги напъваме, непрестанно мислим за тях и се натоварваме излишно. ЦЕЛУВКИ!
