В западните държави като цяло смятат осиновяването за нещо нормално и хуманно (както и трябва да бъде според мен).

И при нас това е тема табу и мненията ни са на двата полюса.

За него не стои въпроса какво ще кажат хората а как самият той приема това дете.Според него, след като осиновеното дете не е създадено от собствения му материал, той няма да може никога да го обича като свое.
Той иска да стане биологичен баща и е готов да жертва връзката ни след толкова опити и изхабени емоции.
Мисълта, че с евентуално осиновяване тази мечта се срива, направо го убива.
Аз, обаче, съм длъжна да го разбера, и вероятно въпреки любовта, която не сме загубили, ще трябва да поемем по различните пътища на съдбата.

Стана малко като емоциално излияние, но мисля че не съм се отклонила много от темата.

Симфони, при нас спора по4на също от двата полюса, но постепенно стопихме ледовете, и постигнахме единомислие, може би на мъжа ти му трябва пове4ко време, а може би просто не може да преодолее егото си, ти си тази, натоварена с тежката зада4а да разбереш той то4но от кой тип е, ако е от първия- дай му цялата си любов и разбиране и търпение и той ще "узрее" за осиновяването, ако е от втория тип- хмз- аз никога не бих направила компромис, не мога да си представя, 4е той ще поставя винаги на първо място себе си, и своите желания, и 4ака тогава вси4ко и вси4ки останали, но това е моето мнение, а много жени правят компромис....
За мен ли4но не е важно на кого и от къде е детето, нямам претенции и да стана мама- просто в момента опитваме, защото мисля 4е всеки има право на шанс, но ако е рекъл господ друго- ще осиновим без да се колебаем / преминахме периода на колебанията/
Аз бих се 4увствала много по-спокойна, ако се боря с стерилитета докато се грижа и съм мама на осиновено дете, а после може да дойде и наше, но нашите надежди за осиновяване на българско дете бяха разбити, по простата при4нина, 4е въпреки 4е сме български граждани, с бг гражданство, щом работим пове4е от 6 месеца на година в 4ужбина, нашата мила родина ни разпознава като 4уждестранни граждани и от там- 4уждестранни осиновители, и ни товари с скромната сума от около 10 тина хиляди лева, за да осиновим дете, бг дете...
Ама и аз се отплеснах, а...
Симфони, желая ти успех в преследването и сграб4ването на ме4тата ти, защото щастието не пада от небето, то се търси и като го намериш, дръж го здраво...
Поздрави

А,
откъде я получи тази информация за чуждите граждани. Ако сте българи, живеещи в чужбина, доста съм сигурна, че можете да осиновите по бг процедура,т.е. без да плащате, допълнителното условие е, че трябва да представите социален доклад от страната, в която живеете

Симфони, при нас спора по4на също от двата полюса, но постепенно стопихме ледовете, и постигнахме единомислие, може би на мъжа ти му трябва пове4ко време, а може би просто не може да преодолее егото си, ти си тази, натоварена с тежката зада4а да разбереш той то4но от кой тип е, ако е от първия- дай му цялата си любов и разбиране и търпение и той ще "узрее" за осиновяването, ако е от втория тип- хмз- аз никога не бих направила компромис, не мога да си представя, 4е той ще поставя винаги на първо място себе си, и своите желания, и 4ака тогава вси4ко и вси4ки останали, но това е моето мнение, а много жени правят компромис....
За мен ли4но не е важно на кого и от къде е детето, нямам претенции и да стана мама- просто в момента опитваме, защото мисля 4е всеки има право на шанс, но ако е рекъл господ друго- ще осиновим без да се колебаем / преминахме периода на колебанията/
Аз бих се 4увствала много по-спокойна, ако се боря с стерилитета докато се грижа и съм мама на осиновено дете, а после може да дойде и наше, но нашите надежди за осиновяване на българско дете бяха разбити, по простата при4нина, 4е въпреки 4е сме български граждани, с бг гражданство, щом работим пове4е от 6 месеца на година в 4ужбина, нашата мила родина ни разпознава като 4уждестранни граждани и от там- 4уждестранни осиновители, и ни товари с скромната сума от около 10 тина хиляди лева, за да осиновим дете, бг дете...
Ама и аз се отплеснах, а...
Симфони, желая ти успех в преследването и сграб4ването на ме4тата ти, защото щастието не пада от небето, то се търси и като го намериш, дръж го здраво...
Поздрави

Makiyaki, ние отдавна говорим за това и неговата позиция е непоколебима. Може в далечно бъдеще да мисли като мен, но поне в настоящето е твърдо против. Освен това, аз съм по-голяма от него и това допълнително подсилва позицията му. Е, не го виня - обичам го, и компромиси сме правили един към друг, но към осиновяването, на този етап, е безкомпромисен. И аз се надявах, че един ден ще узрее, но не би 
Не съм запозната с вашият случай, като какви граждани ви третират, но щом двамата сте взели това решение, ще се справите. Успех!   

Симфони, интересно ми е, домашен любимец имате ли?

Фоксче, усмихнах се като прочетох въпроса ти, защото веднага разбрах какво имаш предвид.
Не, в дома, където живеем ние, нямаме, но аз имам дом. любимец, който живее при майка ми и съм луда за него, както и той за мен.

Фуси, малко съм се пообъркала и съм си преувели4ила, не ни третират като 4ужденци, а само искат да направим доклада в 4ужбина, в страната която живеем питах- за доклад се плаща около 3-4000 паунда, което в бг пари е около 10000...
Попитах соц.работни4ка в Пловдив, дали по някакъв на4ин не можем да фалшифицираме доходите си, все едно живеем и пе4елим в бг, но тя категори4но заяви 4е не може
Ето тук е теми4ката, в която го обсъждахме това, даже сега като я препро4етох и ми направи впе4етление, 4е се иска и бележка от психо-диспансера, 4е не се водим на у4ет там, ама соц. работни4ка е забравила да уто4ни от кой психо диспансер трябва да е бележката- от българския или от английския  доста се посмях, давам линк към темата: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=14674.0

Всеки мечтае да гушне по-скоро така желаното детенце и да го дари с цялата си обич и да го гледа да расте като едно прекрасно цвете.
Чистата и истинска обич не прави проверка на гените! Ако вие и вашият партньор сте семейство, което е готово да има дете и да са заедно в отглеждането му, ми е непонятно какво може да пречи на осиновяването, когато е проблемно осъществяването по биологичен път?! Няма място за предразсъдъци, щом го има желанието да дадеш на една малка душица любовта си.
Борете се за желанията си и действайте както ви подсказва сърцето, защото там някъде ви чака една малко слънчице, което иска да изгрее и неговата усмивка за мама и тати!

Понякога ни е трудно да приемем мотивите на другите и да ги разберем но има наистина много хора които не приемат чуждите деца.Мисля че ако човек обича би трябвало да направи и невъзможното зада е партньора му и той щастливи.Успех на всички

Аз съм едно от тези деца,които се смятаха (а и досега се смятат)за "незаконни"...Не пропускам ден,без да благодаря ,вече мисленно, на родителите си,че са ме отгледали,че са ме възпитали,че са ми дали дом,че съм това което съм.Що за думи-храненик,незаконен?Създадени от ограничени ,тесногръди хора тънещи в собственната си простотия,смятащи се за крале със синя кръв...Такава просто няма!Всички сме деца на природата и не ние избираме кой да ни ражда и кой да ни отглежда.Само че цял живот срещаме изпитателни погледи," дали аджаба няма опашка това?А може би и рогата са под косата?"Чуваме злобни подмятания и растем с комплексите, че нещо в нас наистина не е наред щом толкова много хора около нас не са заедно с нашето мнение-че ние сме хора като всички останали,че ние може би сме деца на техни близки за което те не знаят...Жалко нали?А как щяха да ни обичат милите ни лели!Но...темата е друга....
  В живота си загубих много неща.Дете,съпруг.Преминах през развод след 7г лечения безрезултатни,защото "кралят" не искал "чуждо агне  кошарата си" и реши да пробва дали може да има дете....при друга.Събудих се на 32г сама,без мое семейство,без подкрепа,без любов,но бях при мама и тате.Кошмара никога не идва сам и 5м след като се разделихме със съпруга ми погребах баща си,4г по-късно и майка си и...отново сама.Години минаха в самота и празнота,нямах подкрепата на никой в желанието си да направя щастливо едно детенце.Трудно е дори със семейство,а камо ли за мен-сама жена, да ми разрешат бюрократите без да ме "разчекнат",да внеса смисъл в живота си и да запълня дома си.
   Преди 6г си помислих, че може би най-накрая съм намерила мъжа който да ме подкрепи.Все още го мисля,но в главата ми нахлуват и черните страхове,след вчерашната диагноза на едно "светило" в Майчин дом гр.Варна.Лекувам се не от вчера не от оня ден...лекувам се от 1989г.Преди няколко месеца направих цветна снимка,резултата от коята ми казаха че тръби яичници е наред.Миомни възли има,но не е невъзможна бременност.Изследванията на мъжа-"Във всеки един момент може да стане баща" с 24% пълна подвижност и другото няма смисъл...През тези 6г съм говорила за варианта осиновяване,да знам какво мисли,да съм наясно как мисли...Не се научих ,че на мъж не бива да се вярва(лично мнение от личен опит).Даде ми кураж,даде ми надежда че ще е до мен в това решение.Даде го толкова уверено,че май успя да ме заблуди."Светилото" от Майчин дом изрече присъдата едва ли не пренебрежително,обвини ме че съм чакала прекалено много,"успокои" ме че мъжът ми е по-млад от мен и той има време(с подтекст-ще си намери друга).Изкриви устата в едно злобно..ами отивай си там при д-р.....която ми прави снимката."С тая миоматозна матка,с тия никакви изследвания на мъжа ти най добре СИ осинови.Моя екип приема до 40г..."Абе с една дума-майната ми!А аз отидох да говоря за ин-витро..Когато излязох съсипана от кабинета и му предадох думите и,той онемя при въпроса ми какво ще правим,няма време и за осиновяване се иска действия ,не отново чакане.Забрави когато ми казваше че ще осиновим ако си нямаме,и даже той щял да подаде документите,ако годините ми (42)са пречка.А сега?Не бил мислил по въпроса,щели сме още да опитваме...с една дума какво ще кажат нашите?Първата му мисъл е как ще реагират родителите му в това съм 100%убедена.А милите те,колко се радват на тяхна племенница(осиновена),а колко е различно когато опре до техния син.
  Мили момичета поста ми стана много дълъг,може и някоя глупост да съм написала...Само да ви дам съвет ако ми позволите.Не се отказвайте от мечтата да имате дете,колкото и голяма да е цената.Аз платих още по-голяма,като чаках подкрепата на някой,който не дойде.Дори вече не ме е страх да загубя мъжа си,защото ако той също си отиде значи просто не е бил за мен.

Ох, миличка, много съжалявам, че това светило се е отнесло по този начин. Само не се отказвай обаче от поне един опит. Като не искат да се занимават там, отиди в клиниката на доктор Стаменов или Владимиров във София- да не са само "Майчин дом" Варна? Опитайте, а няма лошо през това време да почнете да подготвяте документите за осиновяване, може би мъжът ти ще е по-спокоен така и ще се реши, като знае че все пак не сте се отказали окончателно от идеята за собствено дете. Мъжете са такива, ние сме по-силни. И с миоматозна матка познавам жени, които забременяха и родиха, и с лоши спермограми на мъжете също-чрез икси. Твоят има само 24% подвижни, така ли? Е, трудничко ще стане по нормален начин,така че би трябвало да иска да опитате чрез АРТ. Отивайте в друга клиника и се борете! Успех, мила!

Цитат на: shoshche в Април 18, 2008, 09:15:07 am

Ох, миличка, много съжалявам, че това светило се е отнесло по този начин. Само не се отказвай обаче от поне един опит. Като не искат да се занимават там, отиди в клиниката на доктор Стаменов или Владимиров във София- да не са само "Майчин дом" Варна? Опитайте, а няма лошо през това време да почнете да подготвяте документите за осиновяване, може би мъжът ти ще е по-спокоен така и ще се реши, като знае че все пак не сте се отказали окончателно от идеята за собствено дете. Мъжете са такива, ние сме по-силни. И с миоматозна матка познавам жени, които забременяха и родиха, и с лоши спермограми на мъжете също-чрез икси. Твоят има само 24% подвижни, така ли? Е, трудничко ще стане по нормален начин,така че би трябвало да иска да опитате чрез АРТ. Отивайте в друга клиника и се борете! Успех, мила!

Благодаря много мила ,не смятам да се отказвам.Днес ходих при д-р Монастирска,въпреки че прочетох доста негативни изказвания за център "Олимед" гр.Варна.Каквото и да се говори тя е единственният лекар за тези години,който поне ще направи опит за постигане на някакъв резултат,след операция на миомата и няколко инсеминации.По-добре от едно голямо НИЩО през всичките 18години напразно чакане и "диагнози-нищо ти няма".Каквото ми е писано да стане ще стане.Колкото до осиновяване...винаги съм искала да направя добро на някое дете,независимо дали ше имам свое,само малко мъжка подкрепа да имам...Работя по въпроса:)И ако някой някога каже пред мен за детето ми-храненика или осиновеното...смятай че никога няма да прогледне!И всичките му имоти няма да са достатъчни да си направи протезите!Заклех се:)!