Малко ще бъде "кога ми почерня г*за...", ама нейсе  Знам, че ми е рано да мисля за това, но така се стекоха обстоятелствата при мен, че трябва да взема решение от сега за след майчинството ми.

(Започвам с уговорката, че за ясла и дума не може да става, просто тази тема беше най-близко до това, което ме интересува. Въпреки това изчетох внимателно постингите, после се порових да си доизясня някои от другите теми засегнати в тази връзка - общо взето мнението ми по някои въпроси се промени, по други - се затвърди. Въпросът е, че нито тук, нито в бг-мама, открих тема по този въпрос, който смятам да засегна, а смятам, че в днешно време той ще става все по-актуален и възможен дори в България. Затова ми се иска да чуя и вашето мнение.)

Става въпрос за това, че някои по-напредничави компании дават възможност на служителите си да работят от вкъщи. Моята позиция е такава, че не се налага всекидневното ми присъствие в офиса - работя главно чрез имейл и телефон. Това прави работното ми време доста гъвкаво, общо взето е почти изцяло под мой контрол, което много ми помогна в периода на ин витро процедурите.

На това отгоре, въпреки факта, че съм бременна, получих предложение за нова работа - отново от този тип, даваща възможност да работя от вкъщи. Едно от условията обаче е, да се върна след 9-тия месец майчинство. Успях да договоря почасово връщане (на половин работен ден) поне за първите 3-4 месеца, като това как ще го организираме (всеки ден по 4 часа или примерно понеделник, сряда и петък - е въпрос на допълнителна уговорка). Естествено, не мисля, че ще се справя сама - нямаме баби, които да помагат, така че наемането на бавачка ще е наложително. Хубавото е, че: ще съм си вкъщи; времето, в което не работя ще мога да отделям на детето си; работното ми време остава гъвкаво (примерно, мога да си осигуря всекидневно излизане, а да довършвам някои неща по-късно вечерта, когато половинката си е вкъщи); ще държа "изкъсо" бавачката; ако не си сменя работата по някаква причина, бих могла да прилагам този модел дълго - до 3-4 годишна възраст на детето; от финансова гледна точка няма сериозни пречки за прилагането на идеята.

Любопитно ми е да чуя мнението ви. И се надявам и други момичета да са заинтересовани, това би означавало, че повече компании се грижат за бременните / майките си.

Звучи много добре обмислено, но е малко като сметка без кръчмар , казано с най-добри чувства. Изключително много зависи от бебето ти. Моите първи 3 месеца с Мия вкъщи бяха кошмарни и за никаква работа и дума не можеше да става. През деня спеше по 15 минути, а през останалото време ревеше от зловещи колики. Случваше ми се да си направя кафе в 8 сутринта и да успея да отпия първа глътка в 4 следобед, същото се получаваше и с храната, най-често успявах да хапна нещо чак вечерта, когато заспиваще за по-дълго. Слава Богу тя спеше нощем. И всичко това при положение, че имам безкрайно отзивчива майка, която ми помагаше много следобедите след работа. Но пък ако ти се падне едно от онези бебета, за които само съм чувала, че само спят и ядат, мисията ти ми се вижда съвсем възможна. При мен се наложи да се върна на работа много рано, Мия нямаше и 7 месеца, но прехвърлих майчинството на майка ми и работих на съкратен работен ден до 4 следобед и така бях спокойна. Майка ми я обожава и я гледа прекрасно. Обаче не е имало и ден, в който да не ми се е искало нещата да бяха по-различни и да можех да си гледам спокойно бебето вкъщи. Надявам се при евентуално второ дете да имам шанса за едно нормално майчинство. Пожелавам ти живо, здраво и спокойно бебе, да вземеш най-правилното решение за теб и за семейството и много сили, за да осъществиш една толкова амбициозна задача.

Аз гледам второ дете работейки. Програмист съм и не е проблем да работя от вкъщи, дори сега покрай кризата имаше един период в който цялата фирма работеше от вкъщи, т.е офиса ни стана виртуален. Работя с уговорката, че повече от 4 часа на ден не мога да направя и, че спешни неща не мога да поема (не, че не се случва да нарушат и двете условия) и да работя по нощите. Това за работата, сега за децата. Ели беше доста ревливо бебе и не спеше, нещо като това което описва meshko106, но се бях научила с едната ръка я държа и кърмя с другата цъкам с мишката, коликите пък ги кара по корем на коленете ми. Стефан е спящо бебе, въпреки, че първите месеци имаше ужасни колики и тъй като е и злояд а и беше на АМ храненето ме затрудняваше, но бързо и на това му намерих решението. Минуса на цялата тази работа е, че не можех да извеждам децата си на дълги разходки, както правят другите майки. Излизането беше за половин - час при това да напазарувам или да свърша някоя работа. Казвах, че ако имам второ дете няма да работя, но така се стекоха нещата, че ето пак работя... Баби няма в близост и бавачка не сме наемали, сама се справям до колкото мога. Е когато ми се налага да ходя до офиса за няколко дни идва някоя от бабите да ги гледа но това е 2 - 3 пъти в годината...

При условие, че ти ще си си вкъщи през по-голямата част от времето и ще има жена, която да ти помага... Според мен това е много добро решение.
Първите девет месеца наистина са трудни при първо дете, но после нещата се канализирт. Тогава вече ще си свикнала и ще познаваш детето. Ще знаеш какъв е неговият режим и ще можеш да нагодиш и твоят. А щом ще има жена, която да реагира на "спешните" ситуации, ще може да го извежда, когато времето е хубаво и ще бъде "държана изкъсо"... детето нищо не губи.
Според мен това е добро решение, защото детето не се нуждае от грижи само до 2 годишна възраст. Така ти ще можеш да си близо до него и след това.
Но без жена, която да ти помага това не е възможно, защото при бебетата всички ситуации са спешни и на живот и смърт.

Всичко зависи от бебока  
В самото начало наистина е немислимо да се работи. Цялата еуфория около хранене, къпане, приготовления... Аз имах помощта на майка ми, която по това време не работеше и въпреки това нямах време и за душ. Моето дете е от тези дето си спят кротичко и се будят само за хранене. Много спокойно бебче. Започнах работа на шестия месец. По това време работех в банка и наистина имах подкрепата на работодателя. Тръгвах си по-рано, ползвах си болнични и отпуски без никакъв проблем. Малкия тръгна на градина на 4г и като се започна едно боледуване... два дни на градина десет дни вкъщи. Добре, че нямах проблем с болничните и постоянно се комбинирах с майка ми.
Сегашните ми работодатели не толерират особено отсъствието ми по тези причини. Сега пък сме в друга еуфория - училище, плуване, алианс... постоянно търчане.

При появата на малкия човек всичко се променя скорострелно и всеки ден сме изправени пред новости и предизвикателства. В негова чест ни идват такива сили за които дори не сме и предполагали! В крайна сметка като се замисля, няма как мисията да е невъзможна   .

Желая ти много успех в предстоящото ти начинание!

От този месец започнах да работя вкъщи на хонорар. Работата ми е на компютър-конструкторска, изисква внимание и съсредоточеност. Работя вечер след като приспя малката около 21ч до 01ч. Заплатата ми е доста голяма и бих могла да дам малката на частна ясла и да допринасям за семейния бюджет, но това няма да стане. Искам да си гледам детето до есента. Малко не си доспивам, но понеже не е всяка вечер става. 4-5 вечери работя, после още толкова компенсирам.

В началото е трудно!!! Имах чувството, че се кърмим по цял ден и нощ. Не исках бабички да ми се мотат из краката и се справих сама. (После малко съжалявах, но съм голям инат и като си наумя нещо то става)    Това ми костваше доста нерви и умора, но оцелях. В средата на 2-я месец детето си изгради режим и общо взето ядеше и спеше. След 2-я месец влезнах в час и успявах да си върша и домакинските задължения. Имах време за всичко + дълги разходки. Сега ни тормозят зъбите и спи много не спокойно. Спи спокойно до към 1-2ч и до сутринта е купон. И когато работя до късно тамън си легна и тя почва да се буди на всеки час-два.  
И после през деня съм неадекватна, но пък като нямам работа си лягам рано и наваксвам със съня.

Ако имаш бавачка да ти помага ще се справиш, но пак детето не е робот и е на Първо място. Просто трябва да си по организиран и гъвкав. Успех!!!

Наистина звучи добре на теория, но само след появата на бебето ще разбереш дали може да се осъществи и на практика Първоначално и аз мислех през пролетта да започвам едната си работа (работех на три места преди за родя) тази, която ми отнема най-малко време и ми носи удоволствие и доходи, но сега осъзнавам, че май няма да е възможно   Просто бебето ми има зверски колики и през малкото време, в което е спокоен гледам да свърша нещо вкъщи или да спя с него, защото на моменти имам усещането, че и батерии нямам Имам и случаи, в които успявам да си измия зъбите едва към обед Нямам предства как ще е през следващите месеци, но в края на февруари имам възможност за 4 дневна специализация, на която много искам да отида, обаче е в друг град и заради ревящото вързопче нищо не мога да планирам

meshko106, ооо, със сигурност сметките са без кръчмар. Първа бременност ми е и въобще, ама хич не знам какво ме очаква. В допълнение - личните специфики на всяко бебе, както се вижда, са огромен брой...

Много ви благодаря за мненията, момичета! Ще продължавам да чета споделеното и от други работещи майчета. Практическите аспекти на гледането на бебе в този контекст са ми също много полезни.

Иначе, самоопределям се като доста гъвкава и организирана, което със сигурност ще ми помогне и ми вдъхва увереност, като знам, че основно на тези умения ще трябва да разчитам.

Малина, gery_K77, направо ми скрихте шапката - и през ум не ми е минавало да се справям сама. Но щом и това е възможно...

Аз работя от както Тея стана на 3 месеца и то не в къщи.Сутрин съм си с детето ,към обед го водя у баба и,отивам към 2 на работа и в 6 баща и си ни забира всички към къщи

Моето мнение е, че всичко е въпрос на навик, и че неволята учи.
Ета как се стекаха обстоятелствата при мен. Тръгнах си един ден от работа по спешност, бях в 17 г.с. и оттогава не съм стъпвала повече там, детето ми вече е на 2г.2м. Аз съм преводач, предпочетох след изтичане на 2-те години майчинство да продължа като самоосигуряващо се лице на свободна практика. Случва се да имам по-голяма поръчка с къс срок за изпълнение и тогава задължително викам някоя от бабите, абсурд да работя докато детето е будно, а тя спи по час и половина на обяд и вечер след 23ч. Оскъдица! Лично аз съм неефективна късно вечер. Но моето дете просто е свикнало да се ползва от непрекъснато внимание, от съвсем малка е така. Така си тръгнаха нещата при нас, но не се оплаквам, това статукво ме устройва сега засега.
И отнова по въпроса за навика и неволята: ако успееш да възпиташ друг график още от съвсем рано, защото по неволя се налага да го установиш, съм сигурна че ще успееш. Пожелавам ти успех!

мисля, че на първо четене добре звучи това предложение и ти пожелавам да успееш да го реализираш гладко.

аз самата почти не разчитах на помощ от единствената баба - помагала ми е много-много малко. първо дете, дълго чакано, трепериш, всичко ти се вижда адски сложно, важно, страшно и отговорно... също като мешко106 съм ходела по цял ден по пижама и несресана из къщи, щото няма време... макар че детето не ми е създавало проблеми...

след първия месец с бебето у дома, започнах да работя от в къщи. работех докато бебето спи и късно вечер. с леки фалове успявах да се справя.

неволята наистина учи на много неща.

Щом си организирана и гъвкава, мисля, че няма да имаш големи затруднения.
Първия един месец след като се родиха Ники, Алекс и Дани майка ми беше тук за да ми помага или по-скоро да се науча кое как се прави. Безценна помощ. От месец съм сама и искам да ти кажа, че само страха ми беше много голям. Аз също съм много организиран и дори прекалено "подреден" човек. Освен всички грижи за децата, ми остава време и за мен. Мъчат ги колики, будят се по различно време, хранят се по различно време, понякога се случва и заедно и тогава става пълна лудница, но за всичко се намира начин:) И преди да се родят така бях решила, но не бях сигурна дали ще успявам. Засега поне успявам и живот и здраве следващия месец смятам да започна да поработвам от вкъщи. В началото ще е малко като игра на сляпа баба, защото никога немога да знам кога някой от тримата ще писне. Разсейвам се, губя си мисълта дори:), но пък не е невъзможно. Има нощи в които не спя но си наваксвам малко през деня дремейки с тях. На следващата нощ пък са спокойни и успявам да поспя поне 4 часа между храненията им.
Въпрос на организация съобразена с "характера" на детето/децата. Но винаги има кой да разбърка организацията:))))))
Успех Cambozzola:)

Обичам да казвам че всичко се познава в сравнение... .
Сравняваме... .

Колегата отсреща мен. Ревматолог. Женен, с едно дете. Както казва за себе си - "Имам добра биография". Има пред вид че е ходил в Англия за годинка за сметка на мама и татко, и там е "специализирал" Ревматология. Ако годинка може да се сметне "специализация". Обича да си качва по стените всякакви хартийки че е посещавал този или онзи конгрес. Когато го питам "За какво ти  е целият този цирк?" ми се обяснява че така се впечатлявала клиентелата му от неговите "научни" постижения. Болните му идват в 12, а той в 12.30. За да се посъберяли навън и да се даде впечатление "колко е преуспял" ( мания на всеки псведогръцки "интелигент" е да видите "успеха му"... от това живеят бедните).
Съпругата преподава музика в тукашния Университет, Педагогически профил. Те са "съвременно семейство". Мама и татко са им дали парички и те са си построили дом. Нещо обичайно тук.

Как протича денят на това семейство?

Детето е "паркирано" в ДГ от 08 до 14-15 часа.
Майката е на работа от 09-09.30 до около 13-14. Толкова се работи на държавна работа в Гърция Дами и Господа... .

Нашето момче от 08 сутринта отива в Пенсионерски клуб. Там се е назначил с помощта на протекциите на татко в партията. Взема нашето момче 700-800 Е месечно от там за да пие кафенце с пенсионерите сутрин, да им мери по едно кръвно, и да им изписва КУПИЩА едва ли нужни им лекарства. Към 11 часа идва майката на нашето момче в кабинета му да отвори, и да "пази терена" да не би някой да дойде и да си замине. Нашето момче идва към 12.30 в кабинета на едно БМВ Мини, което удобно паркира в гаража на мама и татко малко по далеч. Стои в кабинета до 02 часа. Там обслужва "застраховани" от касата на търговците,освен други болни. В тази каса го е назначил пак татко му, и тази каса плаща твърдо на нашето момче 500Е месец + застраховката му (2400Е годишно). В тази каса се влиза само ако си наше, партийно момче, да уточним... . В 02 часа нашето момче си отива не у дома при семейството, а при майка му, където му е сготвено и приготвено. Ако може да убеди съпругата си с детето да прескочи и тя при мама да похапнат- добре. Иначе всеки си хапва отделно. Естествено съпругата сама си готви- върху нея майчините грижи към обичания син не се простират.

Следва сиеста за нашето момче и работа от 18 до 20 вечер, която момчето често много го мързи да я работи- все ме кани на биричка, "...да се издухаме" и т.н. .
Съпругата у дома с детето. Или се шляе из града по кафенца, лафче, клюки с детето. Да се учи и то как "се живее". "Имаме стандарт на живот" гордо произнася всеки Грък.

Нашето момче се връща към 20-20.30 у "дома" (неговият) и започва да мърмори на жена си защо няма "сготвено".

През м. юни съпругата е в лятна отпуска- три месеца не работят, но вземат пълни заплати. За тези три месеца съпругата с детето заминава на море, а съпруга и ( нашето момче) си стои в кабинета.
И ги посещава събота и/или неделя на морето.

На въпроса ми "Що за семейство е това?" и как живеят толкова време разделно? ми се отговаря че ние в Бг сме "нецивилизовани". Иначе нашето момче е с живо око за "съблазните" наоколо. След като един ден си позволи пикантен коментар за една млада майка дошла при мен на визита, бе изхвърлен от кабинета ми твърдо и настойчиво. След което му бе забранено поне с мен да си отпуска езика на вулгарни теми, като неподходящи за ценза му:

-"Как съчетваш тези хартийки,които си окачил на стената с пикантните коментари за пациентки в кабинета? Все пак психолог не си, за да говориш за "пренасяне"? "
Отговор
-"Хайде сега и ти...".
- "Е,как? жена у дома, приятелки тук,там? коментарчета, файтонджийски език... Как се живее на два стола?"
- "Аз много обичам жена си - ето имам я на снимка в мобифона".

Типично по гръцки- с удоволствие ще седнат да Ви убеждават че маймунката е слон "Слон е бе, не виждаш ли... това червеното отзад на нея е хобот... как не може да не виждаш... сляп си, необразован, Българин".

Съпругата... изглежда образована жена. Нищо не може у дома - купува готови полу- замразени банички и ги пъха да се пекат когато дойдат гости. С тях и с чаша винце черпи. Когато става 23 часа нашето момче Ви подканва директно да си ходите "Време ти е,хайде ставай".
Какво хапва детето? не ми е ясно... . Стоят у дома с дрехите, с които излизат- изглежда странно, най-малкото.

Иначе нашето момче е с много високо самочувствие и Бг и Българите за него са "сбирщина".
Докато не му се напомни че когато в Бг имаше неонатологична клиника и пенсионна система, в Гърция ходеха с цървули на 99% от местата. И че ток по селата им им прокараха през 1971. След което те гледат "умно" и се започва разговор за Сократ и Аристотел. На което следва отговор че между днешните Гърци и древните има толкова прилика, колкото между камила и тюлен.

Момчето изкарва 1200-1300 месечно. Без 300Е наем, без режийни- 900Е.
Съпругата- 1800-2000Е
Къщата тяхна, заеми няма.
2900Е за двама (трима).
За които единият работи 5-6 часа дневно, а другия получава всичко на готово (каси, пенсионери) независимо колко и как работи.

За да сравните... .

Ех, какво да добави след това човек, докторе?! Освен реплика от един филм: "Да знаеш, на този свят има само два вида хора: гърци и такива на които им се иска да бъдат гърци"

Мен ми се струва ,че при нас(българките) по скоро е проблема е финансов.При мен проблема е,че ако бях в една друга държава щях да осъдя институцията ,която насила ме накара да си прекратя майчинството.Но все пак знам какво рискувам и с какъв труд съм постигнала това което имам сега.Аз съм маг. фармацевт и работя със здравната каса,колежките ми са пом фармацевти.По закон с здравна каса се работи само при наличие на магистър.Наех си друг колега проформа ,на който плащах определена сума.Не мога да наема реален кадър ,понеже в русе такъв дори и пенсионер на пределна възраст е зает заради диплома и съществува в техните регистри.Заплашиха ме че ще ми прекратят договора и ще ми затворят аптеката и на другтия ден бях на работа.

Нека споделя и моя скромен опит в съчетаването на работа и гледане на деца.
С големия, който скоро ще навърши 14 години, се гледахме в най-голямата криза. За да се задържа на работа, разбирайте подписване на постоянен договор, което обикновено става след поне година вярна служба в името на народа , се наложи да включим майка ми и да го заточим на 200 км от София. Работех от сутрин до вечер, събота и неделя, изплащахме жилище,по-скоро първата година нищо не изплатихме, но след това лека-полека потръгнаха нещата. Стоя при баба си 2 години, като през деня ходеше на градина. Взехме си го на почти 5 години, без никакви навици да се нахрани сам -ядеше само като гледа телевизия, четат му се книжки, пее се и се танцува, образно казано, като през това време се опитвахме да му набутаме нещо в устата, само и само да не умре от глад. До ден днешен е ужасно злояд и все си мисля, че бабиното "идеално " гледане има голяма заслуга за това. Иначе смея ли да се оплача, майка ми просто се беше посветила на него, но уви....това беше грешен избор за нас.
С малката, която сега стана на 5, положението беше коренно различно. Тук бях категорична, че баби и дядовци няма да получават такъв дългосрочен достъп до детето и ще го гледаме сами. Наложи се да почна да работя у дома, когато тя беше едва на 40 дни. Макар и по няколко часа на ден, но си помагахаме финансово и се откъсвах поне за миг от бебешката проблематика. Когато стана на 8 месеца се наложи да си намеря студентка, която да я гледа, пак за по няколко часа, докато аз работя, пак от вкъщи. Попаднах на страхотно отговорно момиче, което с минимални напътствия  от моя страна се справяше чудесно. Нарочно не исках баби детегледачки или жени, които имат вече свои деца. В този случай се започва едно поучаване- Аз навремето така и така... Мерси. Аз сама си обучих момичето, а то си беше много интелигентно и не се наложи много да наставлявам. Малката беше влюбена в нея.
В момента си работя на пълен ден, тя е на градина, за жалост вечер понякога не мога да я видя за повече от час, защото пак работя. С баща и сме напълно взаимозаменяеми, който има време готви, чисти, само кола не карам още, но и това ще стане. Тежко е, понякога доста. Имаше период, седмици наред нямах време да готвя и ядяха сухотии или мъжът ми импровизираше в кухнята. Горките деца,... при това малката не е никак злояда, ако не и се сложи навреме храна на масата, ще ми изяде душицата. В последно време обаче се готви редовно и хапват добре.
Тъй като имахме и други проблеми с малката,нещата по едно време съвсем станаха непоносими, но лека-полека влизаме в релси.
За мен изводът е такъв- здраво ли е детето, няма ли някакъв по-особен проблем, се гледа айде не лесно, но нещата могат да се съчетават.
Да са ни живи и здрави децата, само за това се моля.
И никак не завиждам на това гръцко семейство. Всичко правим заедно и ни е добре. Мерси от такава криворазбрана свобода и "цивилизованост".
Но ми беше интересно да прочета, за което благодаря!