Привет на всички ! Предварително искам да ви се извиня за това, че ще ви натоваря и с моите проблеми , но просто не мога да продължавам така . Имам нужда да кажа на някой какво ми тежи и , ако не на вас не виждам на кой друг ? Всеки ден чувам успокоителни думи и съвети , но те по никакъв начин не ми помагат , дори ме разстройват повече.
1/ първото нещо,което ще ви споделя е свързано със сестра ми : по принцип с нея се разбираме много и много се обичаме.Единствения път , когато се скарахме с нея , тя ми каза нещо, което никога няма да забравя :" ДАНО НИКОГА ДА НЯМАШ ДЕТЕ !" - тези думи и днес ме преследват , макар, че тя ми се извини хиляда пъти и сега заедно всеки месец чакаме " чудото " да стане , но по ирония на съдбата , това се случи с нея , а не с мен . Отидохме заедно на гениколог и бременната беше тя, а не аз .Още на следващия ден направи аборт - но тя все пак имаше две малки куклички. Преживях много тежко това, че тя се отказа от онова, което аз най-силно желаех. Но и сега продължавам да вярвам , че някой ден и аз ще чуя думата "МАМО" ! Винаги до сега в живота ми нещата са били планувани и са се случвали тогава, когато желая ,но сега всичко е различно - само , ако можех бих дала всичко ,което имам за да стана майка ! Благодаря на Господ ,че ви има вас и ,че мога да ви споделя проблемите си . Обичам ви и ви моля да не се предавате и да вярвате, че ще станете родители в най-скоро време. Ще продължа да ви пиша и да търся утеха и надежда сред вас !