Само по себе си съжителството без брак е нещо отвратително. То дава сигнал, че мъжа и жената не си представят себе си завинаги заедно. Но децата, родени от такова съжителство, имат същите права, като децата, родени от сключен граждански брак. Съжителството без брак не ощетява децата, а ощетява единствено двамата партньори, защото те не се наследяват взаимно, а придобитите имущества по време на съжителството не се считат автоматично за обща собственост, както е при "бракуваните". Повярвайте ми, и аз съм против съжителството без брак, защото съм потърпевш от такова съжителство.
Православната църква, наистина, има много слаб пиар. По-добре е да не се занимава с инвитрото и сурогатното майчинство, а да се опита да обедини хората срещу насилието и порнографията в медиите, абортите, родителската небрежност... Все явления, с които ежедневно се сблъскваме и ги приемаме като част от съвременния живот.

Последното изказване е твърде крайно.
Омъжих се, когато синът ми беше на 1.5 г. поради административни причини и не виждам абсолютно никаква разлика между съжителството с и без брак, ако двама души се разбират. Нима само единият подпис ни прави повече семейство? Това би било твърде жалко. За изцепките на поповете не ми се коментира. Не съм вярваща и без това не могат да ми наложат как да си живея живота. Вместо това трябва да се погрижат за останалите неща, които вече се споменаха тук, а те не го правят. От голословие полза няма.

Данте от юридическа гледна точка е така, но лично за мен разлика няма.Дали сме женени или не подписа ли променю чувствата?Аз не мисля така.Живях с мъжът си доста време преди да подпишем и то стигнахме до брак защото той настояваше.

Ето отново изказване на дядо Николай. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=951110

Омръзна ми да ми лепват етикети - "безплодна", "лоша найка", а сега пък и "грешница". Тези отчета погледнаха ли ме в очите и предложиха ли ми утеха, когато сърцето ми се късаше и се молех по църкви и манастири за детенцето си? Не можех да спра да плача и сега пак ми се пълнят очите като си спомня. Не ме забелязваха... Вземаха ми паричките за свещ и толкова. Колкото болници и лекари специалисти обиколих, толкова и храмове. Но от лекарите получих повече съчувствие и добри думи, не ми искаха пари - виждаха какво е положението и даже не си и помисляха да поискат нещо "под масата". Моят психотерапевт безплатно ми отдели време да ми помогне, за което винаги ще съм му благодарна. Близките ми, момичетата тук - вие бяхте до мен и се молехте с мен, чакахте с мен всяка новина с надежда...
Не сте прави, че не трябва да му обръщаме внимание. Трябва! Трябва да престанат хората и БЦП да приемат нас и децата ни като второкачествени. Не може всяка такава обида да я преглъщаме и да ни боли.

От статията на Маги - "Това дете няма да е дете, то ще е непълноценен продукт"