Момичета, златни сте!!! Трогнахте ме много!!! Благодаря за пожеланията, прекрасни са!!! Да ви се връщат в стократен размер!!! Благодаря ви и за цялата подкрепа, която намерих тук, и то в трудни за мен моменти, когато самата бременност изглеждаше далечна и недостижима мечта. Научих много полезни, практически неща от вас и съм сигурна, че и занапред ще е така! Ние все още се опитваме да асимилираме какво точно ни се случи, но явно ще ни трябва доста време за това.
Раждането се превърна в една дълга одисея, на която на моменти не и се виждаше краят. Точно в деня на термина (по среднощ на пети) изтекоха водите, започна да пада и тапата и контракциите се появиха, приеха ме веднага в болницата и така до сутринта на седми, когато се взе решение за спешно секцио, защото контракциите не водеха до нужното разкритие, а и тоновете на бебето на моменти не бяха достатъчно ясни и силни. Опитах и от инжекцията с хормона за провокиране на повече и по-силни контракции, и от епидуралната, и от секциото. Та, видях що е то и естественото раждане, и секциото. Важното е обаче всичко да завърши благополучно! Ще се включа в скоро време и в седмичната тема, но не да давам акъл по бебешката тема, а да слушам и внимавам да науча нещо повече от чуждия опит!!! Защото засега нощно време представляваме интересна картинка: аз енергично люшкам ревящата Ема, а мъжът ми обикаля стаята и чете абзаци от д-р Спок (а и от друга налична литература по въпроса) и съпоставяме, анализираме и доникъде не стигаме...
Колко типично за случая!
Ще се моля за всяко едно момиче тук да изпита радостта на майчинството!!! Не се съмнявайте нито за миг, че това ви предстои!!!
